MotoGP - писта Заксенринг – анализ

15 Юли 2010

Германската писта Заксенринг през годините е ставала арена на някои от най-интересните двубой.

{youtube}aY_hVdQUs2I{/youtube}

http://www.youtube.com/watch?v=aY_hVdQUs2I

Германската писта Заксенринг през годините е ставала арена на някои от най-интересните двубой. Тук не веднъж са се решавали битки в последната обиколка, а състезанията винаги са били от голямо значение за шампионата. Този уикенд ни чака още една такава доза адреналин, имайки предвид и страхотните новини, че Валентино Роси ще се завърне на стартовата решетка.

Нека да направим една обиколка с мотор от Мото Гранд При, за да видим какви са основните предизвикателства пред пилотите този уикенд.

image001

Стартовата линия със съвременнен Мото ГП мотор се пресича с около 260 км/ч, пилотите чукват около 270+ км/ч преди тежкото спиране за първия завой. Това е едно от класическата места за изпреварване на това трасе. Зоната за спиране е сравнително дълга, което дава възможност за различни траектории и вмъкване от вътрешната страна.
Често пилотите изпускат върха на завоя с няколко метра, което ги поставя в неблагоприятна позиция за следващата поредица от завой. След първия завой има рязка промяна в посоката на движението, тежестта на мотора се мести от дясно на ляво за S образна секция, в която е много лесно да изпуснеш предната част на мотора.
След тази секция следва изключително дълъг десен, в който мотора прекарва цяла вечност, наклонен на дясно. Ускорението оттам трябва да е много внимателно, защото има неравности при изхода от завоя.
С тази крива свършва и бавната част на трасето в Заксенринг. Следва поредица от 6 леви завоя, всеки един от тях, който е все по-бърз и по-бърз. Точно тук в първите обиколки често се случват инциденти. След бавната част с повече десни завой, изведнъж пилотите се оказват на много висока скорост, под огромен наклон наляво. Първата крива се взима при скорост около 185 км/ч. Оттам следва спускане и ускорение до около 230 км/ч, спиране и минаване под моста.

image003

Това за мен е и едно от най-предизвикателните места в шампионата. Представете си – движете се с 230 км/ч на спускане, оттам по-време на зоната на спиране (до около 160 км/ч) теренът рязко се променя и спускането става на изкачване . Върхът на завоя и излизането са напълно сляпи, изобщо не се виждат, а междувременно моторът се тресе ужасно много от неравностите при над 170 км/ч! Наистина това е ужасно технично място и всяко състезание виждаме как пилоти не влизат с правилната скорост, удрят бабуна под грешен ъгъл или с натиснати спирачки и просто губят предницата и се оказват в чакъла.
Следват още два завоя, които се взимат почти като един. От 200, пилотите в Мото ГП намалят до около 180, пускат коляно, след това отварят леко газта и преминават на скорост през последния ляв.
Следва още едно невероятно място. Веднага след последния ляв, който се взима при около 185- 195 км/ч, пилотите рязко сменят посоките на дясно и минават на почти напълно отворена газ през прочутия десен, който води към рязкото спускане на Заксенринг. Този десен се взима при около 230-240 км/ч, чудовищно е бърз. Често виждаме невероятно красивата гледка пилотите да се пързалят на излизане. Да се вземе достатъчно скорост оттам е ключово, защото следва рязко спускане и ускорение до 270 км/ч преди спирането за предпоследния завой.
Това е и най-известното място за изпреварване на Заксенринг. Всеки, който вземе достатъчно скорост на излизането от бързия десен, може да направи опит да изпревари при следващото спиране.

image005_b

Оттам се ускоряваме към последния завой, който не изглежда като голямо предизвикателство, но точно там Валентино Роси загуби състезанието от Сете Гибернау през 2003-та година. Роси взе дефанзивна вътрешна линия, която не му позволи да се ускори бързо, докато Сете избра външната линия, която му даде страхотна скорост, с която изпревари Доктора на старт-финалната права.
С това се завършва и една обиколка. Накратко, Заксенринг има невероятно разнообразен характер и две ясно изразени зони – спънатата бавна част и отворената невероятно бърза секция. За да успееш на Заксенринг трябва да направиш огромен компромис в настройките, защото двата участъка изискват тотално различни настройки. В първата част се цени късото междуосие, което дава повече подвижност, цени се и твърдото окачване. Точно обратното е вярно за бързата, пълна с неравности част, която изисква дълго окачване за стабилност. За да успеят пилотите трябва да направят един важен компромис от много фактори. Това гарантира страхотно състезание в Неделя!

image007_b

Интересни факти:
- През 2003 Валентино Роси изгуби борбата с Валентино Роси на последния завой.
- През 2005 Роси и Сете отново бяха в двубой в последната обиколка. Испанецът обаче изпусна първия завой и подари победата на Валентино Роси.
- През 2006 година Валентино Роси успя да победи с мотор, с който едвам успя да достигне 11-та позиция на квалификациите. Тайната му – късни настройки, които му позволиха да бъде много бърз на десния завой преди спускането – най-удобното място за изпреварване.
- Поредицата от бавни завой, често изпилява гумите на пилоти, каращи в група и гонещи по-бързи от тях. Често те се опитват да вдигнат темпото с по-бързо излизане, което превърта прекомерно гумите и води до рязка загуба на темпо.
- През 2005, Капироси показа колко опасен всъщност е бързия десен с чудовищен хайсайд, който го хвърли във въздуха при 240 км/ч.

Жельо Василев / Moto Zone

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree