MotoGP - писта Заксенринг – анализ

15 Юли 2010

Германската писта Заксенринг през годините е ставала арена на някои от най-интересните двубой.

{youtube}aY_hVdQUs2I{/youtube}

http://www.youtube.com/watch?v=aY_hVdQUs2I

Германската писта Заксенринг през годините е ставала арена на някои от най-интересните двубой. Тук не веднъж са се решавали битки в последната обиколка, а състезанията винаги са били от голямо значение за шампионата. Този уикенд ни чака още една такава доза адреналин, имайки предвид и страхотните новини, че Валентино Роси ще се завърне на стартовата решетка.

Нека да направим една обиколка с мотор от Мото Гранд При, за да видим какви са основните предизвикателства пред пилотите този уикенд.

image001

Стартовата линия със съвременнен Мото ГП мотор се пресича с около 260 км/ч, пилотите чукват около 270+ км/ч преди тежкото спиране за първия завой. Това е едно от класическата места за изпреварване на това трасе. Зоната за спиране е сравнително дълга, което дава възможност за различни траектории и вмъкване от вътрешната страна.
Често пилотите изпускат върха на завоя с няколко метра, което ги поставя в неблагоприятна позиция за следващата поредица от завой. След първия завой има рязка промяна в посоката на движението, тежестта на мотора се мести от дясно на ляво за S образна секция, в която е много лесно да изпуснеш предната част на мотора.
След тази секция следва изключително дълъг десен, в който мотора прекарва цяла вечност, наклонен на дясно. Ускорението оттам трябва да е много внимателно, защото има неравности при изхода от завоя.
С тази крива свършва и бавната част на трасето в Заксенринг. Следва поредица от 6 леви завоя, всеки един от тях, който е все по-бърз и по-бърз. Точно тук в първите обиколки често се случват инциденти. След бавната част с повече десни завой, изведнъж пилотите се оказват на много висока скорост, под огромен наклон наляво. Първата крива се взима при скорост около 185 км/ч. Оттам следва спускане и ускорение до около 230 км/ч, спиране и минаване под моста.

image003

Това за мен е и едно от най-предизвикателните места в шампионата. Представете си – движете се с 230 км/ч на спускане, оттам по-време на зоната на спиране (до около 160 км/ч) теренът рязко се променя и спускането става на изкачване . Върхът на завоя и излизането са напълно сляпи, изобщо не се виждат, а междувременно моторът се тресе ужасно много от неравностите при над 170 км/ч! Наистина това е ужасно технично място и всяко състезание виждаме как пилоти не влизат с правилната скорост, удрят бабуна под грешен ъгъл или с натиснати спирачки и просто губят предницата и се оказват в чакъла.
Следват още два завоя, които се взимат почти като един. От 200, пилотите в Мото ГП намалят до около 180, пускат коляно, след това отварят леко газта и преминават на скорост през последния ляв.
Следва още едно невероятно място. Веднага след последния ляв, който се взима при около 185- 195 км/ч, пилотите рязко сменят посоките на дясно и минават на почти напълно отворена газ през прочутия десен, който води към рязкото спускане на Заксенринг. Този десен се взима при около 230-240 км/ч, чудовищно е бърз. Често виждаме невероятно красивата гледка пилотите да се пързалят на излизане. Да се вземе достатъчно скорост оттам е ключово, защото следва рязко спускане и ускорение до 270 км/ч преди спирането за предпоследния завой.
Това е и най-известното място за изпреварване на Заксенринг. Всеки, който вземе достатъчно скорост на излизането от бързия десен, може да направи опит да изпревари при следващото спиране.

image005_b

Оттам се ускоряваме към последния завой, който не изглежда като голямо предизвикателство, но точно там Валентино Роси загуби състезанието от Сете Гибернау през 2003-та година. Роси взе дефанзивна вътрешна линия, която не му позволи да се ускори бързо, докато Сете избра външната линия, която му даде страхотна скорост, с която изпревари Доктора на старт-финалната права.
С това се завършва и една обиколка. Накратко, Заксенринг има невероятно разнообразен характер и две ясно изразени зони – спънатата бавна част и отворената невероятно бърза секция. За да успееш на Заксенринг трябва да направиш огромен компромис в настройките, защото двата участъка изискват тотално различни настройки. В първата част се цени късото междуосие, което дава повече подвижност, цени се и твърдото окачване. Точно обратното е вярно за бързата, пълна с неравности част, която изисква дълго окачване за стабилност. За да успеят пилотите трябва да направят един важен компромис от много фактори. Това гарантира страхотно състезание в Неделя!

image007_b

Интересни факти:
- През 2003 Валентино Роси изгуби борбата с Валентино Роси на последния завой.
- През 2005 Роси и Сете отново бяха в двубой в последната обиколка. Испанецът обаче изпусна първия завой и подари победата на Валентино Роси.
- През 2006 година Валентино Роси успя да победи с мотор, с който едвам успя да достигне 11-та позиция на квалификациите. Тайната му – късни настройки, които му позволиха да бъде много бърз на десния завой преди спускането – най-удобното място за изпреварване.
- Поредицата от бавни завой, често изпилява гумите на пилоти, каращи в група и гонещи по-бързи от тях. Често те се опитват да вдигнат темпото с по-бързо излизане, което превърта прекомерно гумите и води до рязка загуба на темпо.
- През 2005, Капироси показа колко опасен всъщност е бързия десен с чудовищен хайсайд, който го хвърли във въздуха при 240 км/ч.

Жельо Василев / Moto Zone

Добавете коментар към статията

Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ също приемате и общите условия на уебсайта. Моля, прочетете и нашата политика за поверителсност и защита на личните данни, приемайки тези условия Вие се съгласявате с обработката на вашите лични данни съгласно законодателството (Общия регламент за защита на данните) и описва какво правим с вашите лични данни, съгласно правното основание, на което го правим, и да предоставим повече информация относно вашите права.
Правила и условия | Политика за лични данни