MotoGP - писта Лагуна Сека, анализ

23 Юли 2010
Този уикенд ни чака състезание на една от  най-предизви-кателните писти по целия свят. Лагуна Сека (сухата лагуна) в Северна Калифорния.

{youtube}F_j9FVB9Xp4{/youtube}

http://www.youtube.com/watch?v=F_j9FVB9Xp4&feature=related
Този уикенд ни чака състезание на една от най-предизвикателните писти по целия свят. Лагуна Сека (сухата лагуна) е трасе в Северна Калифорния, много близко до Сан Франциско. Както името подсказва се намира в едно изключително сухо място, на практика в пустинята. Това значи че всяка година пилотите и инженерите трябва да се борят с невероятни температури на асфалта, пясък по пистата и променящ се наклон. Нека да направим една обиколка по трасето за да усетим предизвикателствата пред пилотите.

image002

Старт-финалната права на Лагуна Сека е една от най-късите в шампионата. Но въпреки това пилотите пресичат линията с около 250 км/ч и се ускоряват до около 270 в края на правата. Тогава идва завой номер 1. Той е едно от най-страшните места в шампионата. Представете си движете се с 270 км/ч тогава изведнъж пътя тръгва нагоре, има сляпа точка, която значи, че следва спускане. Тази точка (ейпекса) се удря сляпо с около 260, 270 км/ч , моторът се накланя, а коляното търси земята! Само миг по-късно предното и задното колело на мотора се вдигат при тази невероятна скорост, уникален момент в Световния шампионат!
Всички пилоти, описват това място като ужасяващо, факт, който се засилва от бетонната стена, която е от вътрешната страна и мантинелата от външната!
Веднъж преминали през първи завой, моторите се ускоряват към бавния втори. Виждали сме изпреварвания там, но като цяло е доста тясно и повечето пилоти предпочитат да използват други възможности.
Оттам следват тесните 3-ти и 4-ти завой, които се взимат на втора или трета предавка взависимост от настройките. Те не представляват особена техническа предизвикателност, но важното при тях е да не се прави грешка, защото всичко извън състезателната линия е покрито с пясък и всяка неточност се наказва жестоко.

image003

Оттам следва ускорение до 220 км/ч, минаване на пълна газ през една лява чупка и тежко спиране за 5-ти завой. Това е едно от най-популярните места за изпреварване, дори чудя се как организаторите все още не са сложили достатъчно голяма трибуна там. Завой номер 5 е тесен ляв, взима се на втора скорост при много ниски обороти. Веднага след върха на завоя следва много рязка зона на изкачване. Това го прави много предизвикателен, характерът на мотоциклета се променя тотално. При отварянето на газта, машината реагира тотално различно, от който и да е друг завой. Това е още един трик на Лагуната. Затова и виждаме толкова много пилоти да бъдат катапултирани на излизане от завоите. Просто с тези невероятни промени в наклона е много по-трудно да се предвиди как задната гума ще отреагира, балансът на мотора е тотално различен.

image005

Оттам следва рязкото ускорение към завой 6 и минаването под моста. Смешен е факта, че някой пилоти използват „естествените маркери" оставени от птици на моста, за да преценят точката си спиране за много бързия завой номер 6. Той се взима на 3-та, като газта се отваря много рано. Там е много лесно да се изгуби предната част на влизане, просто защото се носи страшно много скорост в кривата. За капак и точно преди ейпекса изкачването става на спускане!
image007Директно след завой 6 изкачването нагоре продължава. Достигат се повече от 240 км/ч в невероятно тясната състезателна линия, а бетоната стена от двете страни кара пилотите много да внимават да не загубят сцепление.
Ускорението до там изглежда сякаш е на пълна газ, но това не е така. Пилотите не отварят газта до максимума изобщо, но въпреки това предното колело се вдига с няколко сантиметра над асфалта. Това е много важен елемент. През цялото ускорение те са във въздуха и трябва да бъдат защото ако докоснат асфалта в определен момент преди влизането балансът на мотоциклета се губи, а с него и скоростта.

Там следва и прочутия шикан Corkscrew (тирбошона). Често виждаме изпреварвания на него. Няма да забравим как Валентино Роси с невероятна смелост (или безразсъдтво) донесе толкова много скорост, че трябваше да излезе на чакъла при известната му вече борба с Кейси Стоунър там. Но наистина – това е едно от най-предизвикателните места в целия шампионат. Пилотите идват към върха на Тирбошона с около 240 км/ч, влизането е напълно сляпо, а спускането е определено най-стръмното не само в шампионата, но и най-стръмното, което сте виждали, в който и е да път или друга писта. За съжаление телевизията не показва истинската степен на наклон. Наистина трябва да се види наживо!
На такова място е толкова лесно да се направи грешка и е толкова трудно да се намери идеалната линия. Точно затова и американците винаги имат предимство на тази писта. Това е част от набора от хитринки на тази писта.
Линията на Тирбошона несъмнено принадлежи в тази категория. Ако случайно предното колело при ускорението към него се приземи в неточния момент – обиколката се проваля, ако случайно точката за спиране не е напълно прецизна – обиколката се проваля, ако посоките не се сменят достатъчно бързо при невероятно стръмния наклон – обиколката се проваля!
Оттам газта се отваря за кратко ускорение към завоя Уейни (кръстен на прочутия трикратен световен шампион на Ямаха). Трудно е да се изпреварва на влизането там, но някой са успявали да го направят и да хвърлят публиката в екстаз. Рейни има два ейпекса, което значи че е на практика поредица от два слети завой. Тук пилотите прекарват много време наклонени и с коляно на пода, което значи че предната гума е под огромен стрес.

image009

На излизането от Рейни често задната гума сцепление по време на спускането, което го прави любимо място за фотографи, решили да заснемат екшъна. Оттам пилотите се ускоряват до 200 + км/ч преди спирането за много тесния последен завой. Там изпреварванията са на практика невъзможни и единствената цел е да се вземе максимално добра скорост на правата. На това място виждаме и лекички пилоти като Дани Педроса да имат трудности да задържат предната гума при ускорението.
Както се убедихте, Лагуна Сека е безкрайно вълнуващо трасе, което ни е предлагало страхотни битки. Освен това физически е много тежко трасе с всичките смени на посоките, спирания, изкачвания и спускания. Нека се надяваме, че ще видим един истински спектакъл!

Жельо Василев / MotoZone

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree