BSB - Британски Шампионат - Супербайк - обзор на сезон 2010

27 Октомври 2010

През последното десетилетие британското първенство набира все по-голяма популярност

bsb_logo

KiyonariТрой Бейлис, Нийл Ходжсън, Лион Хаслам, Шейки Бърн, Том Сайкс и Лион Камие. Това са само няколко от пилотите, които минаха през Британския Супербайк Шампионат преди да установят паметна кариера в световните серии. През последното десетилетие британското първенство набира все по-голяма популярност и  действа едновременно като последно приготовление на новите звезди преди да стъпят на световната сцена и като пристан за тези, които все още могат да печелят, но по една или друга причина не могат да си намерят място в Moto GP или WSBK. Често пилотите в британския шампионат са принудени да се борят в условия на бури и силни дъждове, а пистите са буквално уникални в сравнение с останалата част от света,  дистанцията е повече от спринтова – средната продължителност на състезание е около 25 минути, а през всеки уикенд има 2 състезания, с две изключения, когато имаше 3. Всичко това прави първенството безкрайно зрелищно и често именно тук може да откриете най-зрелищния пистов продукт в света. Според новия правилник, преди последните три кръга класирането ще бъде замразено и само най-добрите шестима се класират за финалните седем плейофни надпревари, а останалите ще се борят за позициите от седма нататък. А най-забележителното в новия правилник е оформянето на стартовата решетка за второто състезание – чрез класирането на най-бързите лични обиколки на пилотите в първата надпревара.

 

group_riding

През 2010г. шампионатът беше изключително отворен след като първенецът при пилотите Лион Камие премина към Априлия в WSBK, а победителят при отборите GSE Ямаха трябваше да се оттегли поради финансови проблеми, предизвикани от световната криза. Вице-шампионът Джеймс Елисън се намери в Суан Хонда, а негов съотборник бе единственият шотландец елита Стюътр Ийстън. Сузуки разполагаха с два силни отбора – Worx Crescent с Томи Хил и бившият пилот от световния шампионат Юкио Кагаяма; и Relentless TAS с пилоти Майкъл Лаверти (брат на двукратния Суперспорт вице-шампион Юджийн) и най-обещаващият сред новаците Алистър Сийли. А най-големи очаквания бяха пласирани върху HM Plant Хонда – отбор с огромен опит на национално и международно ниво. За втори пилот се смяташе Джош Брукс, който през миналата година си спечели злощастна слава, след като участваше в най-тежките инциденти през сезона, но в зимните тестове той показа страхотна скорост и липса на катастрофи. И все пак основните надежди бяха поставени върху първенецът на Великобритания за 2006 и 2007г. и пилот на Хенсприй Тен Кате в Световния шампионат за последните два сезона Руичи Кионари.

 

Hill

Hill_2Томи Хил откри сезона с победа в Брендс Хеч след като през цялото състезание преследваше Руичи Кионари, а след като го изпревари попадна в тежък трафик, който остави интригата жива до финала. Все пак Хил спечели, а към финала Кионари имаше проблеми с работата на тракшън контрола, който прекалено силно износи гумите. С многото драма ще запомним следобедното състезание – първата жертва бе Кионари, който получи електрически проблем в четвъртата обиколка, след това пилота на Кавазаки Гари Мейсън отпадна поради повреда, а Томи Брайдуел катастрофира след сблъсък с Майкъл Лаверти, Дан Линфот и Крис Уолкър пък се удариха и самоелиминираха в деветия тур. В завоя Дрюидс катастрофира един от фаворитите Джош Брукс, а малко след това върху чакъла се озова и Юкио Кагаяма. Пред целия този хаос се движеше Джеймс Елисън и въпреки огромния натиск на Томи Хил, пилота на Swan Honda стигна до първото място, а трети завърши Алистър Сийли.

Въпреки лошо падане в свободните тренировки Томи Хил спечели втората си победа за сезона на най-бързата британска писта Тръкстън. В едно от най-френетичните състезания за годината четирима пилоти бяха във водещата група и на финала само секунда и половина ги раздели. Брукс, Кагаяма и борещия се с контузия от тестовете Ийстън спореха с Хил за победата, водачеството се сменяше постоянно и лидерите се възползваха от огромния ефект на въздушното изтегляне за да непрестанно в челната група, като решаващото изпреварване стана факт два тура преди финала, когато пилота на Worx Crescent Сузики задмина Брукс и въпреки голямата въздушна струя задържа преследвачите си, а зад него финишираха Брукс, Кагаяма (за него това е първи подиум от 2004г.) и Ийстън. Другият пилот на Swan Джеймс Елисън счупи крак след като в свободната тренировка катастрофира в една от най-бързите отсечки на пистата. Спешната операция се състоя в 3 през нощта и шансовете за титла моментално отлетяха. Мартин Джесъп, който си партнира в тима на баща си с ветерана Майкъл Рътър, се възползва от новия правилник, спечели пол позишън за следобедното състезание и една от причините е, че увлечени в битката за победата водещите четирима се задържаха един в друг и стартовата решетка изглеждаше доста странно. Все пак изпреварванията в Тръкстън стават лесно и класирането бързо се нормализира. Този път двама спориха за крайния триумф – Хил и Брукс, състезателя на HM Plant по-добре съхрани ресурса на гумите си и спечели първата си победа в британския шампионат и първа за тима на Нийл Тъксуърт от две години насам, освен това стана първият австралийски първенец в сериите от Трой Бейлис през 1999-та. Хил, който на този етап водеше в шампионата, завърши втори, а зад него бяха Ийстън и Кионари.

 

Kionari

0,058. Това беше разликата между екстаза и разочарованието в първото състезание в Олтън Парк. Всичко започна с поредното прекрасно потегляне на Стюърт Ийстън, до него се движеха Сийли, Кионари, Брукс и Хил, който претърпя още едно падане в тренировките, а на спирането за един от шиканите Сийли спря късно, блъсна се в Кионари, който мина през тревата, върна се на седма позиция, но малко по-късно трябваше да се откаже поради повреда. Постепенно Ийстън и Хил рязко ускориха и оставиха останалите далеч назад, като до финала Томи нито един път не успя да изпревари шотландеца и въпреки че притежаваше отлична скорост остана втори на по-малко от десета. Забележително се представи и Джон Лаверти, който с доста по-бавна машина Кавазаки от фаворитите стигна до третото място. Неговият брат Майкъл Лаверти продължи семейните геройства спечелвайки за първи път в британския шампионат и то много трудни, променливи условия на трасето. Рътър, Хил и Кионари завършиха след Лаверти в едно състезание с огромни разлики, предизвикани от лошото време.

 

HM_Honda_team

В следващите четири кръга от шампионата тима на HM Plant показа, че когато условията са равни и техническите проблеми и лошия късмет отсъстват, това е най-силният отбор в първенството. В рамките на осем състезания пилотите на Нийл Тъксуърт спечелиха седем от тях и единствено бяха победени от Майк Рътър и неговото Дукати на шотландската писта Нокхил, докато в Кадуел, Малъри и Снетертън Кионари спечели четири първи места, три спечели Джош Брукс. Но въпреки това страхотно постоянство, в шампионата пред тях все още водеше Томи Хил, а причината се крие в едно отпадане за Кионари и едно за Брукс. Последните два уикенда преди плейофите бяха в Брендс Хеч, където имаше три старта и Кадуел Парк. В Брандс Алистър Сийли спечели първата надпревара, а зад него завършиха Рътър, Кионари и Брукс. В двете неделни дистанции триумфира Том Сайкс, който бе гостуващ пилот за Кавазаки, а тримата фаворити за титлата бяха с доста разнопосочни резултати – Кионари завърши два пъти втори след като най-после успя да прецизира свойте настройки, Томи Хил бе 6-ти и 4-ти, което е леко утешение за катастрофалното 15-то място в първото състезание, а Брукс записа отпадане поради поредната повреда и 6-то място. В Кадуел Хил спря лошата серия, печелейки за първи път от стартовете в Тръкстън, но победата не дойде никак лесно. В първото състезание той на три пъти си разменяше водачеството с Джош Брукс, борбата бе изключително оспорвана и в този случай безнаказано можем да използваме клишето, че щеше да спечели този, който по-силно желае победата. В този случай това бе Хил, но във следобедното състезание Брукс не му остана длъжен и го изпревари за победата, което отново потвърждава близостта на силите в челото. С това завърши редовния сезон, а за плейофите се класираха Кионари, Брукс, Хил, Рътър, Сийли и Майкъл Лаверти.

Brooks_2Плейофите започнаха в Крофт с ужасна квалификация за HM Plant – лоши настройки пратиха Брукс 13-ти на стартовата решетка, а падане на Кионари го класира десети. Томи Хил и Лаверти създадоха основното шоу за феновете, на два пъти си размениха водачеството, като във финалните обиколки Томи демонстрира страхотен дефанзивен стил и въпреки че разполагаше с по-бавен мотоциклет задържа първото място, а трети финишира Стюът Ийстън, чиято втора половина на сезона бе сериозно объркана от нарушаването на имунната му система след операцията, предизвикана от контузията в коляното. Във водещата група се движеше и Майк Рътър, но тежко падане го извади от надпреварата. Това е един обобщителен за цялата плейофна фаза инцидент за пилота на Дукати. Хил беше сред най-бързите и във втората дистанция, но лошото потегляне погреба шансовете му за победа. През огромна част от надпреварата пилотът на Worx Crescent дълго време се бори със Стюът Ийстън, а когато успя да го задмине на спирането за един от най-острите завои на трасето, Майкъл Лаверти се радваше на комфортна преднина, спечелвайки победа номер две. В много британски шампионати атмосферните условия започват да играят все по-голяма роля с напредването на сезона и навлизането в есента. Само четири обиколки бяха направени в първото състезание в Силвърстоун преди дъжд да изкара червения флаг. След рестарта се получи поредната фантастична надпревара тази година – за победата спориха трима, Майкъл Лаверти, Джош Брукс и Майк Рътър. Три обиколки преди финала Рътър мина пред Хондата и поведе, като неговото Дукато най-добре се държеше върху мократа писта, докато Лаверти рязко изгуби сцепление, задната гума започна все по-често да боксува и той финишира трети. Руичи Кионари проведе тихо състезание, завършвайки пети, а Томи Хил нямаше никакво прилепяне и остана осми. Донякъде е логично да има топ пилоти, които са нехарактерно назад, защото те трябваше на сляпо да променят настройките за мокрия рестарт и без възможност да изпробване на промените, вероятността от провал е голяма. Лидерите в шампионата се надпреварваха да грешат в следобедното състезание – Рътър и Лаверти катастрофираха, което автоматично ги елиминира от борбата за титлата, а Сузукито на Томи Хил буквално се завъртя на старта и бе изпреварено от почти цялата колона и Хил трябваше многократно да рискува за да се добере до петото място.

brooks

Джеймс Елисън спечели за втори път за сезона, а Кионари и Брукс бяха втори и трети. Джош искара огромен късмет, защото едва заобиколи байка на Лаверти и като по чудо не бе ударен от пилотите около него. Така три състезания преди края Хил имаше водачество от 11т. пред Брукс и 15 пред Кионари. Японецът имаше щастието да кара на любимата си писта Олтън Парк, където се проведе големия финал. В първият от общо три старта Кио спечели своята седма победа в Олтън след като не направи добри потегляне, озовавайки се четвърти в първата обиколка. Постепенно Руичи задмина Майкъл Лаверти и Джеймс Елисън, а когато настигна водача Томи Хил, предпочете да отпусне агресиява в следващите няколко тура за да запази гумите си за финала. След като Кионари изпревари Томи, веднага се откъсна от него, защото Хил имаше все по-големи проблеми с излизането от завоите и рисковете, които поемаше на спирането за виражите не се отплатиха, като малко преди финала той загуби второто място от Елисън. За съжаление още във втората надпревара титлата беше решена. В ранните етапи Томи Хил се движеше трети и на спирането за последния завой, където той имаше най-голямо предимство, се опита да изпревари едновременно Кионари и водача Елисън. Резултатът беше кошмарен за пилота на Worx Crescent, който профуча покрай Кио и се вряза в Елисън, елиминирайки и двамата от състезанието. Все пак Хил се опита да се върне и не усети, че от мотора тече масло, съответно обиколка по-късно отново бе на земята и пак пострадаха невинни пилоти. Кионари спечели пред Ийстън и Брукс, а в генералното японецът имаше 15т. аванс пред Хил. Мениджърът на Worx Crescent Джак Валантайн помоли организаторите да позволят на Томи да използва байкът на Кагаяма в следобедния старт, защото според правилника всеки пилот разполага само с една машина и не се знаеше дали механиците щяха да се справят навреме. Организаторите отказаха, но пък екипът на Валантайн свърши чудеса от храброст и подготви мотоциклетът на Хил навреме за последния старт. Кионари с победа спечели своята трета титла във Великобритания, а в последния възможен момент Брукс, който остана зад съотборника си в надпреварата, отне второто място в шампионата от Томи Хил и така триумфът за HM Plant Хода бе пълен. Въпреки няколко падания и повреди Кионари спечели заслужено трофея с тройна победа в Олтън Парк и общо седем победи и девет допълнителни подиума. С нетърпение очакваме 2011-та, защото досега в историята на британския шампионат, дори когато имаме пилот доминатор, никога не сме наблюдавали скучен сезон. Затова ни остава само да броим дните до 25-ти април и първия кръг в Бренд Хеч.

bsb_seazon_2011

Емилиян Стойков

ЕВРОСПОРТ

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ също приемате и общите условия на уебсайта. Моля, прочетете и нашата политика за поверителсност и защита на личните данни, приемайки тези условия Вие се съгласявате с обработката на вашите лични данни съгласно законодателството (Общия регламент за защита на данните) и описва какво правим с вашите лични данни, съгласно правното основание, на което го правим, и да предоставим повече информация относно вашите права.
Правила и условия | Политика за лични данни