BSB - Британски Шампионат - Супербайк - обзор на сезон 2010

27 Октомври 2010

През последното десетилетие британското първенство набира все по-голяма популярност

bsb_logo

KiyonariТрой Бейлис, Нийл Ходжсън, Лион Хаслам, Шейки Бърн, Том Сайкс и Лион Камие. Това са само няколко от пилотите, които минаха през Британския Супербайк Шампионат преди да установят паметна кариера в световните серии. През последното десетилетие британското първенство набира все по-голяма популярност и  действа едновременно като последно приготовление на новите звезди преди да стъпят на световната сцена и като пристан за тези, които все още могат да печелят, но по една или друга причина не могат да си намерят място в Moto GP или WSBK. Често пилотите в британския шампионат са принудени да се борят в условия на бури и силни дъждове, а пистите са буквално уникални в сравнение с останалата част от света,  дистанцията е повече от спринтова – средната продължителност на състезание е около 25 минути, а през всеки уикенд има 2 състезания, с две изключения, когато имаше 3. Всичко това прави първенството безкрайно зрелищно и често именно тук може да откриете най-зрелищния пистов продукт в света. Според новия правилник, преди последните три кръга класирането ще бъде замразено и само най-добрите шестима се класират за финалните седем плейофни надпревари, а останалите ще се борят за позициите от седма нататък. А най-забележителното в новия правилник е оформянето на стартовата решетка за второто състезание – чрез класирането на най-бързите лични обиколки на пилотите в първата надпревара.

 

group_riding

През 2010г. шампионатът беше изключително отворен след като първенецът при пилотите Лион Камие премина към Априлия в WSBK, а победителят при отборите GSE Ямаха трябваше да се оттегли поради финансови проблеми, предизвикани от световната криза. Вице-шампионът Джеймс Елисън се намери в Суан Хонда, а негов съотборник бе единственият шотландец елита Стюътр Ийстън. Сузуки разполагаха с два силни отбора – Worx Crescent с Томи Хил и бившият пилот от световния шампионат Юкио Кагаяма; и Relentless TAS с пилоти Майкъл Лаверти (брат на двукратния Суперспорт вице-шампион Юджийн) и най-обещаващият сред новаците Алистър Сийли. А най-големи очаквания бяха пласирани върху HM Plant Хонда – отбор с огромен опит на национално и международно ниво. За втори пилот се смяташе Джош Брукс, който през миналата година си спечели злощастна слава, след като участваше в най-тежките инциденти през сезона, но в зимните тестове той показа страхотна скорост и липса на катастрофи. И все пак основните надежди бяха поставени върху първенецът на Великобритания за 2006 и 2007г. и пилот на Хенсприй Тен Кате в Световния шампионат за последните два сезона Руичи Кионари.

 

Hill

Hill_2Томи Хил откри сезона с победа в Брендс Хеч след като през цялото състезание преследваше Руичи Кионари, а след като го изпревари попадна в тежък трафик, който остави интригата жива до финала. Все пак Хил спечели, а към финала Кионари имаше проблеми с работата на тракшън контрола, който прекалено силно износи гумите. С многото драма ще запомним следобедното състезание – първата жертва бе Кионари, който получи електрически проблем в четвъртата обиколка, след това пилота на Кавазаки Гари Мейсън отпадна поради повреда, а Томи Брайдуел катастрофира след сблъсък с Майкъл Лаверти, Дан Линфот и Крис Уолкър пък се удариха и самоелиминираха в деветия тур. В завоя Дрюидс катастрофира един от фаворитите Джош Брукс, а малко след това върху чакъла се озова и Юкио Кагаяма. Пред целия този хаос се движеше Джеймс Елисън и въпреки огромния натиск на Томи Хил, пилота на Swan Honda стигна до първото място, а трети завърши Алистър Сийли.

Въпреки лошо падане в свободните тренировки Томи Хил спечели втората си победа за сезона на най-бързата британска писта Тръкстън. В едно от най-френетичните състезания за годината четирима пилоти бяха във водещата група и на финала само секунда и половина ги раздели. Брукс, Кагаяма и борещия се с контузия от тестовете Ийстън спореха с Хил за победата, водачеството се сменяше постоянно и лидерите се възползваха от огромния ефект на въздушното изтегляне за да непрестанно в челната група, като решаващото изпреварване стана факт два тура преди финала, когато пилота на Worx Crescent Сузики задмина Брукс и въпреки голямата въздушна струя задържа преследвачите си, а зад него финишираха Брукс, Кагаяма (за него това е първи подиум от 2004г.) и Ийстън. Другият пилот на Swan Джеймс Елисън счупи крак след като в свободната тренировка катастрофира в една от най-бързите отсечки на пистата. Спешната операция се състоя в 3 през нощта и шансовете за титла моментално отлетяха. Мартин Джесъп, който си партнира в тима на баща си с ветерана Майкъл Рътър, се възползва от новия правилник, спечели пол позишън за следобедното състезание и една от причините е, че увлечени в битката за победата водещите четирима се задържаха един в друг и стартовата решетка изглеждаше доста странно. Все пак изпреварванията в Тръкстън стават лесно и класирането бързо се нормализира. Този път двама спориха за крайния триумф – Хил и Брукс, състезателя на HM Plant по-добре съхрани ресурса на гумите си и спечели първата си победа в британския шампионат и първа за тима на Нийл Тъксуърт от две години насам, освен това стана първият австралийски първенец в сериите от Трой Бейлис през 1999-та. Хил, който на този етап водеше в шампионата, завърши втори, а зад него бяха Ийстън и Кионари.

 

Kionari

0,058. Това беше разликата между екстаза и разочарованието в първото състезание в Олтън Парк. Всичко започна с поредното прекрасно потегляне на Стюърт Ийстън, до него се движеха Сийли, Кионари, Брукс и Хил, който претърпя още едно падане в тренировките, а на спирането за един от шиканите Сийли спря късно, блъсна се в Кионари, който мина през тревата, върна се на седма позиция, но малко по-късно трябваше да се откаже поради повреда. Постепенно Ийстън и Хил рязко ускориха и оставиха останалите далеч назад, като до финала Томи нито един път не успя да изпревари шотландеца и въпреки че притежаваше отлична скорост остана втори на по-малко от десета. Забележително се представи и Джон Лаверти, който с доста по-бавна машина Кавазаки от фаворитите стигна до третото място. Неговият брат Майкъл Лаверти продължи семейните геройства спечелвайки за първи път в британския шампионат и то много трудни, променливи условия на трасето. Рътър, Хил и Кионари завършиха след Лаверти в едно състезание с огромни разлики, предизвикани от лошото време.

 

HM_Honda_team

В следващите четири кръга от шампионата тима на HM Plant показа, че когато условията са равни и техническите проблеми и лошия късмет отсъстват, това е най-силният отбор в първенството. В рамките на осем състезания пилотите на Нийл Тъксуърт спечелиха седем от тях и единствено бяха победени от Майк Рътър и неговото Дукати на шотландската писта Нокхил, докато в Кадуел, Малъри и Снетертън Кионари спечели четири първи места, три спечели Джош Брукс. Но въпреки това страхотно постоянство, в шампионата пред тях все още водеше Томи Хил, а причината се крие в едно отпадане за Кионари и едно за Брукс. Последните два уикенда преди плейофите бяха в Брендс Хеч, където имаше три старта и Кадуел Парк. В Брандс Алистър Сийли спечели първата надпревара, а зад него завършиха Рътър, Кионари и Брукс. В двете неделни дистанции триумфира Том Сайкс, който бе гостуващ пилот за Кавазаки, а тримата фаворити за титлата бяха с доста разнопосочни резултати – Кионари завърши два пъти втори след като най-после успя да прецизира свойте настройки, Томи Хил бе 6-ти и 4-ти, което е леко утешение за катастрофалното 15-то място в първото състезание, а Брукс записа отпадане поради поредната повреда и 6-то място. В Кадуел Хил спря лошата серия, печелейки за първи път от стартовете в Тръкстън, но победата не дойде никак лесно. В първото състезание той на три пъти си разменяше водачеството с Джош Брукс, борбата бе изключително оспорвана и в този случай безнаказано можем да използваме клишето, че щеше да спечели този, който по-силно желае победата. В този случай това бе Хил, но във следобедното състезание Брукс не му остана длъжен и го изпревари за победата, което отново потвърждава близостта на силите в челото. С това завърши редовния сезон, а за плейофите се класираха Кионари, Брукс, Хил, Рътър, Сийли и Майкъл Лаверти.

Brooks_2Плейофите започнаха в Крофт с ужасна квалификация за HM Plant – лоши настройки пратиха Брукс 13-ти на стартовата решетка, а падане на Кионари го класира десети. Томи Хил и Лаверти създадоха основното шоу за феновете, на два пъти си размениха водачеството, като във финалните обиколки Томи демонстрира страхотен дефанзивен стил и въпреки че разполагаше с по-бавен мотоциклет задържа първото място, а трети финишира Стюът Ийстън, чиято втора половина на сезона бе сериозно объркана от нарушаването на имунната му система след операцията, предизвикана от контузията в коляното. Във водещата група се движеше и Майк Рътър, но тежко падане го извади от надпреварата. Това е един обобщителен за цялата плейофна фаза инцидент за пилота на Дукати. Хил беше сред най-бързите и във втората дистанция, но лошото потегляне погреба шансовете му за победа. През огромна част от надпреварата пилотът на Worx Crescent дълго време се бори със Стюът Ийстън, а когато успя да го задмине на спирането за един от най-острите завои на трасето, Майкъл Лаверти се радваше на комфортна преднина, спечелвайки победа номер две. В много британски шампионати атмосферните условия започват да играят все по-голяма роля с напредването на сезона и навлизането в есента. Само четири обиколки бяха направени в първото състезание в Силвърстоун преди дъжд да изкара червения флаг. След рестарта се получи поредната фантастична надпревара тази година – за победата спориха трима, Майкъл Лаверти, Джош Брукс и Майк Рътър. Три обиколки преди финала Рътър мина пред Хондата и поведе, като неговото Дукато най-добре се държеше върху мократа писта, докато Лаверти рязко изгуби сцепление, задната гума започна все по-често да боксува и той финишира трети. Руичи Кионари проведе тихо състезание, завършвайки пети, а Томи Хил нямаше никакво прилепяне и остана осми. Донякъде е логично да има топ пилоти, които са нехарактерно назад, защото те трябваше на сляпо да променят настройките за мокрия рестарт и без възможност да изпробване на промените, вероятността от провал е голяма. Лидерите в шампионата се надпреварваха да грешат в следобедното състезание – Рътър и Лаверти катастрофираха, което автоматично ги елиминира от борбата за титлата, а Сузукито на Томи Хил буквално се завъртя на старта и бе изпреварено от почти цялата колона и Хил трябваше многократно да рискува за да се добере до петото място.

brooks

Джеймс Елисън спечели за втори път за сезона, а Кионари и Брукс бяха втори и трети. Джош искара огромен късмет, защото едва заобиколи байка на Лаверти и като по чудо не бе ударен от пилотите около него. Така три състезания преди края Хил имаше водачество от 11т. пред Брукс и 15 пред Кионари. Японецът имаше щастието да кара на любимата си писта Олтън Парк, където се проведе големия финал. В първият от общо три старта Кио спечели своята седма победа в Олтън след като не направи добри потегляне, озовавайки се четвърти в първата обиколка. Постепенно Руичи задмина Майкъл Лаверти и Джеймс Елисън, а когато настигна водача Томи Хил, предпочете да отпусне агресиява в следващите няколко тура за да запази гумите си за финала. След като Кионари изпревари Томи, веднага се откъсна от него, защото Хил имаше все по-големи проблеми с излизането от завоите и рисковете, които поемаше на спирането за виражите не се отплатиха, като малко преди финала той загуби второто място от Елисън. За съжаление още във втората надпревара титлата беше решена. В ранните етапи Томи Хил се движеше трети и на спирането за последния завой, където той имаше най-голямо предимство, се опита да изпревари едновременно Кионари и водача Елисън. Резултатът беше кошмарен за пилота на Worx Crescent, който профуча покрай Кио и се вряза в Елисън, елиминирайки и двамата от състезанието. Все пак Хил се опита да се върне и не усети, че от мотора тече масло, съответно обиколка по-късно отново бе на земята и пак пострадаха невинни пилоти. Кионари спечели пред Ийстън и Брукс, а в генералното японецът имаше 15т. аванс пред Хил. Мениджърът на Worx Crescent Джак Валантайн помоли организаторите да позволят на Томи да използва байкът на Кагаяма в следобедния старт, защото според правилника всеки пилот разполага само с една машина и не се знаеше дали механиците щяха да се справят навреме. Организаторите отказаха, но пък екипът на Валантайн свърши чудеса от храброст и подготви мотоциклетът на Хил навреме за последния старт. Кионари с победа спечели своята трета титла във Великобритания, а в последния възможен момент Брукс, който остана зад съотборника си в надпреварата, отне второто място в шампионата от Томи Хил и така триумфът за HM Plant Хода бе пълен. Въпреки няколко падания и повреди Кионари спечели заслужено трофея с тройна победа в Олтън Парк и общо седем победи и девет допълнителни подиума. С нетърпение очакваме 2011-та, защото досега в историята на британския шампионат, дори когато имаме пилот доминатор, никога не сме наблюдавали скучен сезон. Затова ни остава само да броим дните до 25-ти април и първия кръг в Бренд Хеч.

bsb_seazon_2011

Емилиян Стойков

ЕВРОСПОРТ

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree