MotoGP - кръг 18 - Валенсия - анализ

10 Ноември 2010

Вече няколко седмици минаха откакто Хорхе Лоренсо спечели световната титла, но това не му пречи да продължи да чупи рекорди.


n517151_MOTOGP01_45.preview_big

Вече няколко седмици минаха откакто Хорхе Лоренсо спечели световната титла, но това не му пречи да продължи да чупи рекорди. Обикновено на спънати трасета като Рикардо Тормо във Валенсия не се получават особено интересни състезания, но финалният старт за тази година предложи шеметен екшън във всички обиколки и със своята девета победа, Лоренсо стана първият пилот в историята, който финишира на в челната четворка във всички 18 състезания. Също така Хорхе счупи рекорда за най-много точки в рамките на един сезон. Това не означава, че победата дойде лесно за испанеца. С огромна увереност той подходи към този уикенд, като най-голямата проява на самочувствие бе демонстрирана чрез новия му шлем, изработен специално за това състезание. Шлем, обсипан със всевъзможни диаманти, които в крайна сметка се оказаха кристали Сваровски и с които само му трябваше един Голф с лъскави джанти за да се превърне в поредния клиент на централна столична дискотека. Екстравагантния шлем беше подкрепен и от висока скорост в тренировките, но на старта нещата се объркаха. Във втория завой Хорхе се оказа затворен докато мислеше как да изпревари Кейси Стоунър и изостана до петата позиция.

 

n517289_2010-val-mgp-race-feat-OB1.preview_big

А малко по-късно направи каскада, достойна за най-доброто спасяване за годината когато се опита да задмине Марко Симончели, а италианецът затвори вратата, докосна наколенката на Лоренсо, което щеше да го прати на земята и само чрез някаква свръхчовешка намеса и светкавична реакция Лоренсо остана на пистата, но се озова на осмо място. Най-забавният момент беше в секундите след контакта когато вместо да се фокусира върху карането, Хорхе прекара следващите няколко стотин метра гневно поклащайки глава. Като истински испанец. Все пак в следващите обиколки Лоренсо запази спокойствие и след поредната битка с Валентино Роси се намери на второ място, зад Кейси Стоунър. Тримата, заедно с Дани Педроса оформяха челната група, но постепенно Педроса започна да изостава заради болките в ключицата и рамото, а малко по-късно същата бе съдбата и за Роси. Така само двама пилоти останаха в битката за победата и на Лоренсо не му бе никак лесно да се добере до водачеството, защото колкото повече проблеми изпитваше със сцеплението, толкова по-късно Стоунър оставяше точката на своето спиране. Днес Хорхе можеше да се разхожда на средна позиция, радвайки се на еуфорията на феновете, но за пореден път показа, че е истински състезател и се раздаде изцяло за да спечели победата. И наистина, когато намери начин да противодейства на късните спирания на Стоунър и мина пред него, за нула време Лоренсо си осигури достатъчно голямо предимство за да може да се наслади на последните няколко обиколки. Какъв по-добър начин за прекъсване на дългата  победна суша от две поредни първи места.

 

n517230_Lorenzo.Finish.preview_big

С показаното от Хорхе тази година не мисля, че трябва да поставяме звездичка срещу неговата титла. Струва ми се, че дори Роси да беше здрав и да беше се предпазил от всичките контузии, нямаше да успее да спре Лоренсо. Нека не забравяме, че победната серия на испанеца започна преди катастрофата в Муджело. Да, събитията вероятно щеха да се развият по различен начин, все пак самият Лоренсо си призна, че вероятно е щял да има по-малко победи ако Роси е бил в оптимална форма, но единствената разлика щеше да бъде в нивото на драматизма в последните състезания и вероятно този сезон щеше да влезе в историята, а вместо това, в отсъствието на Роси в средата на сезона, видяхме най-голямата доминация от много години насам. Вече е сигурно, че догодина Лоренсо ще използва номер едно - нещо, което несъмнено радва Ямаха от маркетингова гледна точка и също така радва хората, които се занимават с продажбата на мърчъндайз на Лоренсо, тъй като сега ще започнат да продават шапки и други артикули с новия номер за да има какво да купуват върлите фенове. Не случайно Михаел Шумахер сменя дизайна на шапката си за всеки сезон. Валентино Роси имаше доста по-малко поводи да се усмихва тази седмица. Нищо не се случваше както трябва в петък и събота. Каквито и промени да правеше в настройките, не му се отдаваше излекуването на ужасното приплъзване на задната гума. Роси всяка година има проблеми със задното сцепление във Валенсия и въобще не е учудващо, че Рикардо Тормо е най-омразната му писта през сезона. Освен това Доктора беше разсейван от един кадрови проблем. Докато той успя да вземе със себе си в Дукати почти целия си екип, един много важен човек ще липсва и това е инженера от Бриджстоун с който работи вече няколко години и има отлични отношения. Все още има пълна неяснота с кой ще работи Роси до година що се отнася до избора на гуми, а имайки в предвид колко са чувствителни изработките на Бриджстоун, изборът на нов инженер е изключително важно парче от пъзела, който представлява подготовката за следващия сезон.

 

n517227_Rossi_12.preview_big

В квалификацията Валентино изглеждаше изгубен и най-обезкоражаващото бе, че една перфектна за него обиколка не го класира по-напред от четвъртото място. Потеглянето отново премина брутално – девето място в първия завой остави Доктора далеч от лидерите, а точно първата половина на дистанцията е по-силната за него заради продължаващата контузия на рамото, която не му остава сили в последните обиколки. И наистина към финала Роси бързо изостана от борбата за първото място и завърши трети, което представляваше голямо разочарование за него. Причината не е вечното желание да е пред Хорхе Лоренсо, а чувствата му към Ямаха. Според мен всичко, което Вале твърди, че Ямаха означава за него е истина и идва от сърцето, затова невъзможността да спечели победата в прощалното му състезание за японския производител и пенсионирането на Масао Фурозава е логично да го натъжи. По последна информация Валентино ще се подложи на операция на рамото в началото на седмицата след завършването на тестовете. И може би най-интересното късче информация, което научихме тази седмица е, че Роси държи своята Ямаха М1 с която спечели титлата през 2004г. в спалнята си и често сутринта, когато се събуди, осъзнава, че вечерта си е хвърлил чорапите върху мотора.

 

n517214_Stoner.Group.preview_big

Предварителните прогнози сочеха Кейси Стоунър за фаворит въпреки нелепото падане в загряващата обиколка миналата година. В събота той защити този статус с пол позишън след въпреки че имаше големи трудности с уточняването на настройките. Основният проблем се криеше в нестабилността на предницата и нито една от направените промени не оправи това. Оказа се, че излизането на пистата с най-меките гуми е нужния лек за предната нестабилност и така Стоунър завърши последната си квалификация в Дукати на първа позиция. Той можеше да има още по-голямо предимство, но допусна грешки в последните си две бързи обиколки. Въпреки че меките гуми му дадоха допълнителна увереност в тренировката за място, той предпочете да се довери на твърдите гуми за състезанието и по негови признания може би това му коства победата. Склонен съм да вярвам, че щом Лоренсо навакса две изоставания в колоната и спечели с такава привидна лекота, то едва ли алтернативен избор на гуми за Стоунър щеше да промени резултата. Явно и настройките не бяха в унисон със състоянието на пистата, защото и твърдите гуми бяха в доста лошо състояние във финалните етапи на дистанцията, когато Лоренсо изпревари австралиеца. През целия сезон Кейси прави най-малко обиколки в тренировките от всички пилоти, често завършва квалификациите с по-малко от 10 обиколки докато Лоренсо се доближава до 25-30 и е логично да се смята, че по-малкото време, прекарано на пистата означава, че байкът е по-непредсказуем в последните обиколки, а именно тогава разликата между австралиеца и Лоренсо бе най-голяма. Може би тук се крие поука за следващия сезон. Все още Стоунър е най-успешният пилот в 800-кубиковата ера с 23 победи, всяка една с Дукати. За него това прощално състезание също донесе големи емоции, които обаче останаха в сянката на прес събития, прес съобщения и хвалебствени монолози между Ямаха и Валентино Роси.

 

n517242_hayden.Crash02.preview_big

В началото на уикенда Ники Хейдън се прояви като комик пред журналистите след като попитан за това, че догодина отново ще е съотборник на Роси, той отговори със следното: „Ах Роси, помня го. Когато бяхме съотборници го научих на всичко, което знае, взех го под крилото си, помогнах му с намирането на настройки, феновете, всичко. Много се гордея от това”. През цялото това време Роси беше на метър от него. Но в неделя въобще не беше до смях на бившия световен шампион. Той стартира отлично, нареди се втори и в началните обиколки стабилно се движеше в челната група, но при едно от минаванията в първия завой изпусна предницата и падна в чакъла. След като се изправи беше толкова бесен, че всички си помислиха, че Дани Педроса го е ударил. Само два пъти съм виждал Хейдън толкова ядосан – Ещорил 2006 и Мизано миналата година, когато Алекс Де Анджелис го удари. Но този път го беше яд на собствената му грешка, която без уговорки може да бъде наречена непредизвикана. Заради падането Ники беше изпреварен от Бен Спийс в генералното класиране и така изгуби позицията на топ американец. Спийс  се движеше седми в последните обиколки се втурна напред, създавайки страхотно шоу за публиката. В рамките на броени минути Спийс приложи няколко спиращи дъха маневри на Дани Педроса, Марко Симончели и Андреа Довициозо за да стигне до четвъртата позиция и шестата в генералното класиране, като подобно на Лоренсо, Бен също ще влезе в историята, защото е новакът с най-голям брой точки откакто съществува класиране за новаци.

 

n517215_Spies_5.preview_big

Дани Педроса започна отлично състезанието, но както всички очакваха изостана в последните обиколки заради много лошото си здравословно състояние. Той почти не може да движи рамото си, едната му ръка е перманентно изтръпнала, по нея има нервни поражения, вероятно и мускулни поражения и електрошоковата терапия, която трябва да стимулира нервите засега не дава резултат. Нищо чудно да му трябва адски много време да се възстанови от тази контузия. Андреа Довициозо направи поредното силно състезание, финиширайки пети, а Марко Симончели отново прекомерно износи гумите си и видя карирания флаг шести. В крайна сметка Ливио Супо не можа да убеди Ред Бул да инвестират, нито Телефоника, но за щастие на Довициозо, Репсол увеличават вложението си и благодарение на испанския гигант и индонезийския клон на Хонда, догодина ще има три заводски Хонди, които ще са в един гараж и ще са част от един отбор, т.е очакваното разделение между Супо и Алберто Пуч няма да се случи и това сигнализира за продължение на политическите битки между двамата и през следващия сезон. Останалата част от пъзела на трансферите също се нареди тази седмица: Сузуки официално остават само с един мотор, който ще бъде за Алваро Баутиста, а Ранди Де Пюне ще смени тима на Чекинело с Прамак Дукати. Тони Елиас зае мястото на Де Пюне с финансовата подкрепа на Дорна след като предварително договорката бе именно с Прамак, но Елиас настоя да кара ча LCR. Фаусто Грезини пък не иска да плаща за услугите на Хироши Ауяма, но Хонда Япония и Дорна поеха този разход, така че Ауяма ще бъде съотборник на Марко Симончели през следващия сезон.

 

n517240_001_0_0.preview_big

Така завършва една много вълнуваща година в която може би видяхме смяната на генерациите и короноването на овата суперзвезда на спорта. Започва обратното броене към сезон 2011 – сезон в който очакваме статуквото да се промени и очакваме отговор на онзи въпрос, който до скоро граничеше с фантастиката – какво ще се случи когато Валентино Роси подкара Дукати?

 

Емилиян Стойков

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree