MotoGP - Италия, Муджело - анализ

06 Юли 2011

Анализ на Емилиян Стойков - Евроспорт за осми кръг от Свтовния шампионат MotoGP2011.

jorge_lorenzo_podium_001_slideshow

За втора поредна седмица превъзходството на Хонда срещна непреодолима преграда. В Холандия Бен Спийс спечели първата си победа, а на италианското трасе Муджело, другата заводска Ямаха окупира върха. Хорхе Лоренсо триумфира за втори път през 2011-та, но за разлика от първото място в Херес, тук Хорхе трябваше здраво да се изпоти за победата, която дойде след няколко фантастични изпреварвания. Муджело е бърза писта, но доста ритмична с няколко комбинации от бързи завои, които са перфектни за гъвкавата и маневрена Ямаха. За да стигне до крайния успех, Лоренсо първо трябваше да мине пред Андреа Довициозо, а след това да изпревари и Кейси Стоунър – нещо, което се случи осем обиколки преди финала. И двете атаки станаха на изумително място – ултра бързия „Казанова Савели“, който е на стръмно спускане и натискът върху предната гума е най-масивен, но Лоренсо беше толкова уверен в сцеплението, че пробва изпреварванията именно на най-опасното място. Една от причините за тази нова вяра в поведението на мотора е решението да се използва рамата от 2010-та, така че Ямахата на Лоренсо също представлява своеобразен хибрид. През този сезон за първи път от доста време Хорхе показваше много от старите си черти, а именно нервност, раздразнение, липса на търпение. В интерес на истината тези реакции бяха много по-видими по време на тренировките, отколкото самите състезания, но липсата на резултати и недоверието в мотора започнаха да му влизат под кожата, затова победата в Муджело е от огромно психологическо значение. Помогна и това, че Лоренсо караше с настройки за по-лек мотоциклет и съответно във втората половина, когато резервоара се поизпразни, стана по-бърз и се възползва от проблемите с гумите, които тормозеха Стоунър. Обстоятелствата бяха изцяло на страната на Лоренсо и затова не трябва да се извличат масови заключения от това първо място. Хонда все още разполага с голямо предимство и едва ли това ще се промени до края на сезона. Ограничаването на тестовете, както и във Формула 1, пречи на статуквото да бъде променено в голяма степен преди зимата. Големият въпрос е какъв процент от победата се дължи на комбинацията на части от последните два сезона – точното съотношение е строго пазена тайна, но това е променливата, която потенциално може да доближи Ямаха до Хонда.

01jorgelorenzo04andreadovizioso-2_slideshow

Въпросните проблеми с гумите на Стоунър се въртяха около тяхното налягане. Осланяйки се на предложение на Бриджстоун, екипът на Кейси реши да изполва малко по-високо налягане, а това се оказа неправилна стратегия. С изключение на Катар, тази година няма състезателен уикенд, който да не е бил афектиран от дъжд и стидено време. Това се случи и в Муджело по време на дните за подготовка, докато в неделя беше откровено горещо  и се предполага, че тази драстична промяна на атмосферните условия е била в основата на неприятностите. Когато гумата започна да се нагрява, налягането се увеличи допълнително, което естествено води до намаляване на контактната площ и от това страда сцеплението. С увеличаването на дистанцията задната гума превърташе повече и повече като дори Лоренсо и Довициозо споделиха пред медиите, че това им е дало надеждата, че ще могат да го изпреварят. От тук следва и нежелана верижна реакция, защото липсата на задно сцепление пречеше за постигането на добро ускорение, както и поддържане на достатъчно постоянен натиск върху предната гума чрез използване на дросела и мотора като цяло се държеше тромаво и нестабилно в последните обиколки. Все пак Стоунър показа сдържаност и не се впусна да обвинява специалистите на Бриджстоун, чието предложение доведе до бързо навлизане на гумите в оптимална температура и налягане, но и лошо представяне в последната трета на надпреварата. Непосредствено след финала много журналисти спекулираха дали австралиецът е ядосан заради липсата на отборни заповеди, която позволи на Довициозо да го атакува и в крайна сметка да го изпревари и наистина когато даваше шлема на съпругата си Адриана, Стоунър изглежеждаше адски намръщен, но при първа възможност поздрави Дови и в нито един момент нямаше ситуация от която да произлиза представата за конфликт между двамата. Ако в края на сезона Кейси изпусне титлата с четири точки или по-малко може да се чувства различно, но реакцията му тук е спортсменска и малко противоречаща на представата, която Стоунър генерира за себе си през последните няколко години. А Довициозо няма какво да губи.

01jorgelorenzo04andreadovizioso27caseystonermotogp_slideshow

Без договор за следващия сезон и с надвиснала вероятност да трябва да си търси нов отбор, Дови осъзнава, че сега е моментът да се забележи, да изпъкне и да си осигури по-перспективно бъдеще. Докато много от най-бързите не пропускат шанс да се джавкат, да отправят нападки един към друг, то Андреа продължава да пази имиджа на нормален човек с младо семейство, който не се поддава на тези психологически игри и когато в Муджело завърши втори, първата му работа беше на вдигне дъщеричката си пред камерата, сякаш сигнализирайки, че политическите борби и дискусии за това кой е най-опасният и безотговорният пилот не го интересуват. След Асен един испански журналист сподели, че за него в момента перфектният пилот би представлявал нещо като следното: ако съберем Андреа Довициозо и Марко Симончели и ги разделим на две ще имаме невероятен състезател – сега единият мисли прекалено много, а другият въобще не го прави. Има много истина в твърдение. В Муджело обаче Дови показа много по-голяма и същевременно контролирана агресия, особено в последните обиколки когато гонеше съотборника си. Не мисля, че това е само проява на домакинско предимство и дори да не виждаме Андреа на подиума всяка седмица, представянето в Муджело е поредния сигнал за това, че той заслужава заводско място в Хонда и за напред. Важна за него беше загрявката в която направи промени по настройките в последния момент и те му дадоха допълнително сцепление в предната гума – нещо, което чувствително липсваше при Стоунър. Финалният подвиг на Дови беше изключително полезен и за атмосферата, защото до тогава публиката беше нехарактерно тиха. Обикновено това е сред най-емоционалните състезания за сезона, но провалът на Роси беше една от причините за погребалното усещане и рядко срещаната тишина. След няколко пътувания до „ботуша” мога отговорна да заявя, че не съм си представял 80 хиляди италианци да създават толкова малко шум. За щастие Довициозо промени това във финалните обиколки. Говорейки за тишина, точно такава беше надпреварата за Дани Педроса, който беше на пистата за първи път от счупването на ключицата в Льо Ман. В събота вечерта той заяви, че едва ли ще издържи повече от седем обиколки, но за щастие това се оказа неточна прогноза и испанецът стигна до финала, макар и на осма позиция. В първите две обиколки се получи неопределена повреда в съединителя и когато тя се коригира Педроса вече бе на последните места, а няколко тура по-късно силите започнаха да напускат Дани и така той не можа да спечели повече места. Имайки предвид обстоятелствата е напълно нормално испанецът да е доволен от постигнатото и от италианския уикенд се вижда, че той не е изгубил скоростта си след поредната контузия. Остава да разберем колко дълго ще продължи възстановяването. Дано да не е толкова дълго колкото Педроса държи Симончели виновен за удара между двамата и не желае двамата да разговарят по въпроса. Миналата седмица Марко отново се опита да се извини, този път чрез SMS към швейцарския мобилен телефон на Педроса, но той твърди, че не е получавал тези съобщения. В четвъртък една единствена телевизия засне поредните търкания между двамата. Екип сърби, които за първи път отразяваха Moto GP старт от мястото на събитието се оказа на точното място в точното време и пред камерата Симончели протегна ръка към Педроса, а той само го изгледа, поклати глава недоволно и демонстративно отказа ръкостискането. На пресконференция малко по-късно каза, че освен коса, няма нищо в и по главата на Симончели. Всъщност през цялата седмица Педроса реагираше доста гневно на въпроси свързани с катастрофата и контузията. Когато го попитаха дали наистина е карал мотокрос и е играл постоянно боулинг по време на възстановяването, единственият му отговор беше ядосаното „мислите, че съм глупак ли?“. Колкото и да му е писнало да говори на тази тема, едва ли ще му е за последно.

08hectorbarbera46valentinorossi_slideshow

Дългоочакваният италиански уикенд беше на път да се превърне в колосален провал за Валентино Роси след като отново валя дъжд и времето за подготовка отново беше ограничено. Точно когато на Роси му трябват най-много минути на пистата, атмосферните условия го предават. Стартът се получи ужасно и Доктора беше предпоследен в първия завой и с много мъчения си проби път в колоната и стигна до шестото място. Най-силно изненадан останах от момента в който изпревари Хектор Барбера, но вместо веднага да се откъсне, Барбера дори правеше контри и не даваше никакво спокойствие на звездата на Дукати. След финала Роси се опита да вдъхне оптимизъм, да обясни, че моторът се държи по-добре – вече задната нестабилност напълно отсъства, а цялостното чувство е подобрено от това, че целият мотоциклет е вдигнат с 20мм. без да се сменя междуосието. Така има много по-голям трансфер на тежестта при спиране и ускорение, като това води до леко подобрение в усещането на предницата. Но работата тепърва започва.

 

Емилиян Стойков

ЕВРОСПОРТ

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree