MotoGP: Мотеги, Япония - анализ

05 Октомври 2011

Анализ на Емилиян Стойков / Евроспорт за 15-и кръг от Световния Шампионат - MotoGP на пистата Мотеги в Япония.

След скуката на Арагон се нуждаехме от глъдка свеж въздух и 15-тия кръг в Мотеги ни предложи двойна доза екшън в едно от най-странните състезания за последните години. Хонда хвърли милиони по построяването на това трасе в един трудно проходим и изключително сеизмичен район и всяка загуба тук се смята за удар по честта на марката. А тези случаи станаха прекалено много – последния триумф на Хонда в Мотеги е победата на Макото Тамада през 2004-та, което означава, че HRC няма първо място тук в 800-кубиковата ера. Очаквахме Кейси Стоунър да прекърши тази суша, но Дани Педроса, също на борда на най-бързия и стабилен байк тази година, спечели за Хонда така чакания успех. В дните за подготовка предимството на Хонда беше огромно и учудването бе голямо, когато Хорхе Лоренсо намери подобрение в настройките, което му позволи да бъде конкурент за първото място в състезателно и квалификационно темпо. Големият проблем за Лоренсо си остана конфигурацията на пистата, която с бавните си завои и дълги прави след тях придава допълнителна значимост на мощността и ускорението на Хондите. Стоунър беше голямото оръжие на HRC и след добър старт водеше, но всичко се обърка при едно от преминаванията на задната права. Тогава той мина през една голяма бабуна; след като предницата се „приземи“, цялата машина се разтресе толкова жестоко, че почти излезе от ръцете на австралиеца и когато той натисна спирачния лост на няколко пъти, не усети никаква спирачна сила. При следващия мигновен опит за спиране, байкът почти изхвърли Кейси напред и той имаше късмет да остане на седалката, да се размине с мантинелата от външната страна на чакъла и да продължи надпреварата. Използвайки галактическото си предимство като чиста скорост и многото други инциденти, Стоунър финишира трети и имайки предвид в каква беда бе изпаднал, трябва да бъде много щастлив. Много пъти сме казвали, че водачът в шампионата може да е сравнително нестабилен психически и ще бъде любопитно как ще се справи с различната атмосфера около него. Различна е, защото няколко години Стоунър обикаля света като професионален пилот с половинката си Адриана. Заради бременността й, както и опасенията за радиация, за първи път от много време тя не беше до Кейси и с очакването на бебето, това ще се случва все по-често в шампионата. Не трябва да се подценява какъв ефект може да има тази промяна върху представянето и мотивацията на австралиеца – едно е ако говорим за изолиран уикенд, друго е ако става дума за цяла поредица от състезания.

motogp-2_slideshow

Заради плеадата от всевъзможни инциденти, победителят Педроса почти не попадна в полезрението ни, но триумфът е повече от заслужен. След победи в малките класове той за първи път е на върха в Мотеги в Moto GP, директно пред големите японски шефове и ако някой е избързал да го отпише може да признае грешката си. Другият пилот на Репсол , Андреа Довициозо, направи грешка, която повлече със себе си още две жертви. Не се случва често да станем свидетели на фалстарт в Moto GP, а в Мотеги видяхме три такива случая. Веднага започнаха спекулации какво точно се е случило, дали е имало проблем със стартовата процедура или светофарите, дали трябва да се търсят някакви косвени виновници, но обяснението е много по-лесно. Довициозо, Марко Симончели и Кал Кръчлоу бяха един зад друг на стартовата решетка и от коментарите на тримата след финала стана ясно, че се е случило следното: поради неизвестна причина моторът на Довициозо е мръднал преди изгасването на светлините, Симончели е гледал към Дови, а не към светофарите и когато Репсол Хондата е тръгнала, Марко е направил същото без да усеща, че трябва да изчака още малко. Кръчлоу е допуснал сходна грешка и се е подвел по преждевременното потегляне на Синончели. Довициозо беше шокиран от грешката си, признавайки, че не само за първи път в Moto GP, но и за първи път в кариерата си прави фал старт, а за повечето специалисти е още по-необяснимо защо се получи такава верижна реакция. Безспорно урок за това колко е важно да се гледа към светофарите вместо към пилота отпред. А около Довициозо се шумеше още преди фалстарта. Марко Симончели подписа с Грезини за следващия сезон, запазвайки заводския си статус. Това стегна примката около Дови, но вместо да отстъпи от позицията си той направи обратното. Явно му е ясно, че трудно ще остане в Репсол, няма да намери заводски подслон в Грезини и ще се опита да използва факта, че все пак към него има интерес и ще се пробва да си спечели голямо увеличение на възнаграждението. Интересът идва от два отбора – Тех 3 и LCR. Преговорите между Довициозо и Лучо Чекинело вървят от известно време. Собственикът на LCR публично призна, че двете страни имат желание да работят заедно, но финансовата разликата в изискванията е огромна, като в момента Андреа иска много повече отколкото Чекинело е готов да плати. Ако не е блъф, тази агресивна стратегия означава, че Тех 3 също има голям интерес към италианеца.

PA1038264

Състезанието продължи по-малко от километър за Валентино Роси заради удар с Хорхе Лоренсо. Испанецът отвори втория завой твърде широко, движеше се прекалено вляво, затова рязко зави надясно преди третия вираж. Така, докато се опитваше да задмине Бен Спийс, той не видя Роси и се вряза в него, пращайки го в Спийс, а спирачният лост на Доктора се заклещи в Ямахата на американеца, което блокира предницата и за Валентино нямаше друг възможен изход освен падането. Роси не беше толкова ядосан колкото бихме си помислили, защото според него на тестовете в Херес Дукати направи най-голямата стъпка от началото на този тежък сезон. За втори път отбора се опита да повтори чудото от Арагон миналата година когато Стоунър спечели четири от последните шест старта. Става дума за промяна позицията на пилота с изместване напред, което промени разпределението на тежестта, позволявайкии по-лесно намиране на базови настройки. Задното сцепление беше подобрено, което помагаше за ускорението и цялостния баланс стана по-стабилен, позволявайки на Доктора за пръв път откакто е в Дукати да се отпусне върху машината и дори да протегне единия си крак на спирането за виражите – ход, който стана изключително популярен през последните години. Неслучайно, след квалификацията Роси обясни, че това е била най-силната събота за 2011-та въпреки че се класира седми, но призна, че има още работа пред тима. За да се извлекат максимални ползи от избутването напред на пилотската позиция трябва да се направи модификация на резервоара и мястото на което за закрепени степенките. Интересно е, че Джери Бърджис, който обикновено е на едно мнение с Роси, тук влезе в лек задочен спор с пилота си като изрази скептицизъм в големите потенциални позитиви на тези промени. Той призна, че Роси се е чувствал доста по уверено върху мотора, но отдаде този факт на конфигурацията на трасето, изразяваща се в множество обратни завои и минимално разнообразие, което е скрило някои от проблемите. Според Бърджис има да се вършат по-важни неща преди да се започне експериментиране с пилотската позиция. За Мотеги отборът заложи на „удължаване” на алуминиевото шаси, което направи мотоциклетът по-малко нервен и реактивен, но Бърджис смята, че чак в Сепанг ще стане ясно дали тези промени наистина работят. Ако не се беше получило падането, вероятно Роси щеше да е на подиума. А многото инциденти показаха каква е истинската разлика в класите между елита и останалите. Стоунър загуби поне десет секунди и въпреки това беше на подиума, Симончели и Довициозо се простиха с повече от 15, но финишираха четвърти и пети. От една страна това говори добре за качествата на тези състезатели, но от друга обрисува една притеснителна картина за дълбочината на колоната и възможността тези, които са извън групата на „извънземните”, да се озоват на почетната стълбица когато се получи подобно хаотично състезание. А само преди няколко години пилоти като Крис Вермюлен и Тони Елиас бяха способни да печелят. Дори и нивото в челото спрямо тогава да се е вдигнало, според мен комплексността на 800-кубиковите машини, важността на качеството на инженерите, настройките и техниката има още по-голямо значение и тези, които не разполагат с най-доброто са абсолютно безсилни. За n-ти път това ме кара да очаквам с още по-голямо нетърпение завръщането на еднолитровата ера.

19alvarobautistamotogp_slideshow

Някои медии определиха Мотеги като „Гранд при на страха” и въпреки множеството убеждения в обратното, параноята проникна навсякъде в падока. Дукати пристигна със свой специалисти, които постоянно измерваха нивото на радиацията и състоянието на водата, много пилоти се разхождаха с дрехи, които планираха да изхвърлят на летището преди да си заминат от Япония. Едва ли страховете са стихнали когато в четвъртък заметресение с магнитут от 5,1 разтърси трасето. Разглеждайки историята обаче, ще видим, че почти всяка година поне едно заметресение се случва по време на японската надпревара. Емблематична бе реакцията към параноята на японеца Хироши Ауяма, който заяви с видима досада, че отборът му е пренесъл от Европа огромно количество вода  и Ауяма директно пред журналистите се зачуди колко ли струва това. Естествено нищо страшно не се случи и едва ли ще има някакви остатъчни ефекти върху участниците, но предпазните мерки си бяха меко казано комични.

 

{youtube}VDr3PIxFbPc{/youtube}

 

Емилиян Стойков

ЕВРОСПОРТ

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree