MotoGP - Гран При на Валенсия - анализ

10 Ноември 2011
Анализ на Емилиян Стойков - Евроспорт за последния старт от сезон 2011 в MotoGP, за Гранд При на Валенсия.

Предполагам, че всички свързани с Moto GP са имали еднакво отношение към последния кръг от сезона – дано да приключи по-бързо и да гледаме напред. Световната общественост в нашия спорт все още преодолява загубата на Марко Симончели, травмата боли толкова, колкото в първите дни след инцидента и едва ли е имало човек, който да е мислил само и единствено за настройки, стратегии, изпреварвания и тактики във Валенсия. Болшинството беше на Рикардо Тормо без никакво желание. Дори имаше предложение последният старт в Moto GP да бъде отменен, но това нямаше как да се сбъдне като знаем голямото финансово вложение на Репсол и другите испански спонсори. Някои смятаха, че провеждането на това състезание е неуважение към паметта на Симончели. И все пак не трябва да забравяме, че той беше мотоциклетен пилот, а за тези гладиатори обичайните правила не важат. Показателно бе посланието на баща му, който призова планираната минута мълчание да бъде отменена и на нейно място да има минута на шум. Така и стана. Едва ли е имало непросълзени хора когато завърши онази покъртителна обиколка на сбогуването, съпроводена от типичните испански фойерверки. А през целия ден повратностите на съдбата не спираха да изумяват.

michele_pirro_001_slideshow

В Мото 2 спечели Микеле Пиро, който кара за Фаусто Гресини. Когато Дайджиро Кота почина, съотборникът му Сете Гибернау триумфира и в известна степен това накара Гресини да продължи напред. След кончината на Симончели, започна все по-силно да се говори за оттеглянето на Гресини, като за разлика от сходните слухове около Роси, тук имаше капка истина. Но както тогава, така и сега, след смъртен случай тимът на Гресини печели и вярващите в символите на съдбата смятат, че това е знак за съществуването на светло бъдеще за Гресини в кралския клас. fasuto_gresini_valencia2011А реакцията на Гресини след победата на Пиро беше красноречива и дори хората с каменно сърце не биха останали равнодушни.

След емоциите на финала в Мото 2 и парадната обиколка се изсипа поредния студен душ след като четирима пилоти изхвърчаха още в първия завой. Секунди след потеглянето Алваро Баутиста, който беше фантастичен в петък и събота, закачи задната гума на Андреа Довициозо, изтърва мотора и се заби във Валентино Роси, Ранди Де Пюне и Ники Хейдън. Всички отпаднаха, което бе особено разочароващо за Доктора. Той беше доволен от поведението на Дукатито, изравнявайки най-силното си квалификационно постижение, а голямата цел беше качване на подиума в чест на Симончели.

motogp_crash001_slideshow

Вместо това се получи още едно падане и така буквално катастрофалният завършек на сезона е някак обобщаващ всички проблеми през настоящата година за Роси и постави точката върху първия му сезон в кралския клас без победа. След масовото сблъскване се засили усещането за „нека това състезание да приключи по-бързо и да се махаме от тук”. На пистата имаше малко пилоти, а между тях се наблюдаваха сериозни разлики. И кой би предполагал, че тази, почти траурна надпревара, ще се превърне в най-голямата драма за сезона и в последния кръг в историята на скучноватата 800-кубикова ера ще видим най-малката финална разлика. В последните три обиколки започна да вали, което свали Дани Педроса до петото място – нещо логично, имайки предвид, че никога не се е чувствал уверен на дъжд, особено със сликове. Също така, той и Андреа Довициозо бяха с меки гуми, докато Бен Спийс и Кейси Стоунър бяха с твърдите – съответно в последните дъждовни обиколки гумите на Дови и Педроса бяха в по-лошо състояние и не предоставяха достатъчно стабилно сцепление. Довициозо направи каквото може, но нямаше как да се впусне в гигантски рискове тъй като имаше да губи повече спрямо момчетата около себе си. И наистина завършвайки трети във Валенсия, Дови стигна до третото място в генералното класиране. Неслучайно се смята, че това е най-силният сезон в кариерата му досега и може само да съжаляваме, че догодина няма да разполага с изцяло заводски подготвена машина. Вероятно едно от предизвикателствата към новите правила ще бъде именно възможността на талантите с частни мотори да се борят на равно със заводските.

11benspies27caseystonermotogp_slideshow

+0,015 е цифрата, която ще запомним след Валенсия. Звучи като микроскопична стойност и е още по-фрапираща като знаем как се стигна до там. В рамките на първите 25 обиколки Кейси Стоунър показваше невероятна увереност върху машината, като чисто визуално, най-голямото й проявление бе в последния завой, където той пързаляше байка както помним Ники Хейдън да го прави преди 5-6 години и на практика стилът на Кейси беше драматично различен спрямо всички останали. Същото важи и за темпото му. Когато започна да вали преднината възлизаше на десетина секунди, но явно дъждът изненада, дори стресна австралиеца, който позволи загуба на целия си аванс за две обиколки. Притеснен, той сгреши в края на обратната права и позволи на Бен Спийс да ги мине отвътре. Изключително важен за развитието на надпреварата се оказа моментът в който Стоунър изправи байкът на време и не докосна тревата, защото ако го беше направил, можеше да забрави за победата. В началото на последната обиколка Спийс имаше солиден аванс, но Кейси запази самообладание, знаейки, че е по-бърз във втората половина на пистата. Освен това той си призна, че е забравил за титлата, за успехите през сезона и е тръгнал да кара на абсолютния риск, хвърляйки в битката целия си арсенал. Какво по-ясно доказателство за мотивацията, която катализира тези мъже и активира желанието им да са първи, независимо колко пъти са го правили преди. Затова победите не омръзват. А и увереността на Стоунър беше подплатена от гигантическото предимство, което имаше на ускорението от последния завой. И наистина при всяка друга ситуация Спийс трябваше да спечели. Предимството му в последния вираж и разположението на финалната линия в началото на правата даваха големи шансове на американеца и въпреки това Кейси го изяде на ускорението. Не могат да се намерят много неточности в траекторията на Бен през толкова сложния финален завой. Той направи всичко по учебник, но ускорението на Хондата бе прекалено, а и трябва да отдадем заслуженото на Стоунър, тъй като беше много лесно да прекали с агресията, да пребоксува задната гума и всичко щеше да приключи. Но той продължава да е „в зоната” и резултатите от тестовете с новите мотори могат само да сплашат допълнително конкурентите му.

11benspiesmotogp_slideshow_1

В събота Стоунър изравни рекорда на Мик Дуън от 12 пол позишъна за един сезон, а в неделя официално подпечата втората си световна титла, като става първия и последен шампион в историята на 800-кубиковата ера. Отива си един труден за анализиране сезон. Труден, защото историята показва, че в рамките на една година статуквото често се променя и тези които започнат доминантно след това трябва да се пазят. През този сезон това не се получи и не говоря само за шампионската борба. Сузуки беше единствения отбор, който си позволи да размести пластовете в последните кръгове, докато разликата между Хонда и Ямаха си остана константна, както и проблемите в Дукати. След завършека на последния кръг, един много важен въпрос остава отворен. Каква част от преимуществото на Хонда се дължи на кадровите промени, революционната скоростна кутия, лекотата в прецизирането на настройките и дали тези подобрения за напълно реални или бяха леко преувеличени заради липсата на конкуренция, причинена от нежеланието на Ямаха да влага големи средства в новости по мотор, който ще може да се ползва само една година. Когато догодина Ямаха вкара всичките си сили и ресурси, на Хонда няма да е толкова лесно, независимо от работата, която ще бъде свършена през зимата. Това е само една от причините да очакваме по-интересен сезон. Разликите между пилотите би трябвало да са по-малко, а въпреки нарастващата роля на електрониката зрелището ще бъде по-голямо, защото стилът на пилотиране на по-„големите” мотори е по-агресивен, разкрепостен и допринасящ за телевизионното шоу. Вероятно дуелът ще бъде между Лоренсо и Стоунър, а спорадично Бен Спийс ще ги притеснява. Вероятно звучи доста крайно да се изтъкват по-големи шансове на Спийс спрямо Валентино Роси, но досега няма реално доказателство, което да покаже, че Дукати ще се конкурира с Хонда и Ямаха. Вероятно Доктора ще е по-близо до лидерите, ще печели подиуми, но надеждите, че ще се бори за титлата звучат твърде оптимистично. Дано все пак червените ни изненадат, защото Moto GP се нуждае от болонски прогрес, феновете са зажаднели за победи на Роси, годините на доминация са забравени и ако той отново започне да печели, емоцията ще наподобява първите му успехи в кралския клас.

{youtube}LwxstosxqOw{/youtube}

{youtube}ZLQeyVlpTFw{/youtube}

Заминава си сезон в който един отбор имаше главоломно предимство над останалите и един пилот доказа, че когато всички парченца от пъзела се напаснат, то конкуренцията трябва да се справи със свръх пилот. Толкова много паметни състезания, обрати, епични моменти, дори фото финиш... но от сезон 2011-та, до края на живота ми, ще държа в съзнанието си един спомен – моментът в който Марко Симончели на бял фон се доближи до камерата, целуная я, каза „чао” и си замина в бялото необятно пространство...

 

Емилиян Стойков

ЕВРОСПОРТ

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree