MotoGP - анализ за Гран-При на Индианаполис 2012

21 Август 2012

Обзорен анализ на най-итересното за единадесети кръг от световният пистов шампионат - MotoGP от Емилиян Стойков / Евроспорт.

 

За първи път публиката се наслади на умопомрачителната гледка, която представляват 1000-кубиковите прототипи на Индианаполис. Малцина знаят, че първото състезание на това историческо трасе не са традиционните 500 мили, а мотоциклетна надпревара през 1909-та. За втори път победата в тази иконична катедрала бе спечелена от Дани Педроса, а в генералното класиране изоставането му от водача Хорхе Лоренсо е по-малко от победа. Педроса остава единственият фаворит, който завършва всяка обиколка през сезона и с едно изключение винаги е на подиума, а Хонда печели в последните 5 състезания в САЩ. Пилотирането на Педроса бе от свръхчовешка класа и единствената неточност се получи малко преди финала, когато в рядък момент на разсейване, Дани избра неутрална предавка, почти изхвърча от пистата и загуби повече от секунда. Все пак предимството в рамките на една обиколка, което може да опишем като отчайващо за конкуренцията, върна комфортната преднина за испанеца. Дори в петък, когато настройките бяха далеч от перфектното, Педроса постигаше фрапиращо постоянство, а по време на квалификацията байкът се държеше отлично. Неслучайно между събота и неделя не бяха направени никакви промени. Поведението на машината беше отново подобрено след липсата на така неприятните предни вибрации, като този път причината е конфигурацията на пистата. Разстрисанията се появяват най-чувствително в десни виражи, а Индианаполис е сред малкото трасета, които се карат в посока, обратна на часовниковата стрелка.

inp12_motogp_p2l4890_02

Левите завои са с четири повече от десните и това със сигрност оказа влияние в сражението между Хонда и Ямаха. Пилотите на HRC имаха и осезаемо предимство в ускорението от последния завой. Хондите все още разполагат с повече мощност, а според някои организатори друг фактор е физиката на Педроса, който с малките килограми и ниската височина не само прави силни стартове, но и по-лесно държи предното колело на земята. В първите няколко обиколки испанецът се движеше зад Бен Спийс и за всички бе видимо, че просто чака удобен момент за атака, пазейки гумите си и възползвайки се, че Хорхе Лоренсо направи недобро потегляне. Отпадането на Спийс нямаше главна роля в битката за победата и просто напомни, че понякога няма граници за количеството лош късмет, който може да се изсипе върху определен човек. След като загуби първото място, Спийс се задържа директно зад Педроса и дори се движеше във въздушната му струя, когато двигателят се взриви. Появи се гъста димна завеса и всички имаха късмет, че Лоренсо реагира бързо и освен това нямаше голямо количество течности, изтичащи от гръмналия двигател. За Бен това е третото отпадане поради технически причини и най-лошото е, че се случва за втори пореден път – точно след като заяви, че няма да преподпише с Ямаха. Въпреки това всеки здравомислещ човек би трябвало да изключи теориите на конспирацията. Взривеният двигател беше използваният по време на съботното падане и това в никакъв случай не е случайно. Хорхе не загуби време в опити да изпревари съотборника си, обаче това е съвсем малка подробност на фона на доминацията в челото от страна на Педроса. Лоренсо единствен избра рисковото решение да стартира с по-мека задна гума – точно това, което помогна на Кейси Стоунър да спечели в Лагуна Сека. Реално друга възможност не съществуваше, защото при всички условия – състезателни и квалификационни – изоставането за Ямахите бе огромно. Единственият потенциален шанс да се противодейства на Педроса можеше да бъде намерен в различния избор на гуми, но за разлика от надпреварата в Калифорния, тук меките гуми се износиха прекалено бързо и в последните обиколки Лоренсо не разполагаше с добро сцепление. В противен случай вероятно щеше да притисне Педроса след грешката му. На фона на голямото изоставане през целия уикенд, второто място е успешен шампионатен резултат. Както в Лагуна Сека, това е класиране на пръв поглед не е задоволително за световен шампион, но имайки предвид, че пилотът отпред не е един и същ, именно с такива резултати се поддържа преднина в генералното класиране.

inp12_11spies_p1l0018_04


Имам усещането, че все още се говори по-малко за състезанието отколкото за съботната квалификация. Там за пореден път гумите Бриджстоун бяха на езика на всички. Бен Спийс, Кейси Стоунър и Ники Хейдън паднаха изключително лошо, почти на едно и също място – в зоната на виражи 13 и 14, а малко преди финала на сесията Валентино Роси също почти се превърна в каскадьор. Последствията бяха сериозни – Ники Хейдън е с две фрактури на едната ръка, сътресение и поради тази причина пропусна не само домашното си състезание в Индианаполис, но и няма да кара в Бърно. Кейси Стоунър е със счупени костици на десния глезен и скъсани връзки, а Спийс се отърва със синини, болки в рамото, но никакви фрактури. Рядко се случва толкова опитни пилоти да катастрофират за подобен кратък период от време, а след огромния брой инциденти, свързани с Бриджстоун през последните две години, логично пръстите първоначално бяха посочени към тях. Заради очакванията лявата страна на гумата да е под огромен натиск, тук се ползваше несиметрична смес, като от лявата страна тя беше много твърда, за да издържи, а това означава по-бавно влизане в оптимална работна температура. Не помогна и състоянието на настилката, което може да бъде описано като трагично. Тази конфигурация почти не се ползва през цялата година и количеството прах е огромно, а нивото на сцепление е различно в зависимост колко стар е асфалта, което е проблем, защото през годините бяха правени само частични преасфалтирания и това превърна състоянието на настилката в доста непредсказуемо. Обсипаха се обвинения във всякакви посоки, но имаше и такива, които определиха събитията като случайност и пример за водещи пилоти, които в опита да се класират по-напред, прескачат лимита. Такова бе мнението на Кал Кръчлоу и Кевин Шванц. Важното е, че тази съдбовна събота може да окаже огромно влияние върху шампионата. Кейси Стоунър дори не можеше да се движи без асистенцията на патерици, а единствено болкоуспокояващите подсигуриха функционирането му върху мотора. Упойката поизчезна около средата на състезанието и за австралиецът стана невъзможно да стигне до подиума. Освен че загуби много точки, финиширайки четвърти, той ще е далеч от оптималната си форма в Бърно, докато Лоренсо продължава да работи на всички обороти.

inp12_46rossi_p2l0406_05

Вече официално Валентино Роси е отново част от Ямаха. Оставям този пасаж за финала, защото този трансфер се превърна в една от най-слабо пазените тайни за последните години. Може само да спекулираме кога е било взето решението, но според мен, а и според други колеги, разговорите с Ауди бяха просто поза за пред световната общественост за това, че той дава всички шансове на настоящия си работодател и освен ПР действия, в тези дискусии нямаше истинска субстанция. Не се знае колко време ще е нужно за Ауди да нанесе нужните подобрения в Дукати и дали въобще това ще стане, а часовникът тиктака, Роси не разполага с много силни години пред себе си. Изоставянето на предизвикателството Дукати на пръв поглед превръща кариерата на Доктора в незавършена и няма как да се избяга от този факт. Но това е по-добрият вариант, вместо Роси да изгуби оставащите добри години в кариерата си, борейки се на инат с нещо, което може би няма преборване. Срещу Валентино ще се изправи един различен, уверен и още по-бърз Лоренсо. И за момент не вярвам на неговото изразяване на истинска радост от завръщането на Роси, но пък не трябва да се забравя, че преди две години италианецът се възстановяваше от ужасна контузия в рамото и счупен крак. Т.е. сега се появява отлична възможност за Лоренсо да победи Роси с еднаква технология без тези извинения и съм сигурен, че това ще е още по-силен мотиватор за шампиона от 2010-та отколкото битките с Кейси Стоунър. Валентино няма да може да избяга от впечатлението, че се връща с подвита опашка в Ямаха и все пак желанието на всички, свързани с Moto GP да го видят в силен отбор е толкова голямо, че това впечатление бързо ще започне да избледнява. Сега остава бъдещите съотборници да престанат с прекомерно дружелюбното поведение, защото това, което показаха на пресконференцията беше достатъчно преувеличено за да не може никой да се върже. От тук нататък не очаквам нищо добро от съюзничеството между Роси и Дукати, независимо от това, че Докторът ще кара без особено напрежение. Още на Индианаполис Роси говореше за настоящия си тим в минало време, а от тук нататък каквито и подобрения да настъпят, Ники Хейдън ще има най-голям и бърз достъп до тях. В Инди се получи поредния провал и седмото място стана факт само заради многото отпадания, докато в квалификацията Роси беше победен дори от CRT пилот. Тези проблеми бяха очаквани, защото докато Хондите предпочитат писти с преобладаващи леви виражи, при Дукати е точно обратното. Роси на няколко пъти почти изпусна предницата в началните обиколки, задната гума почти не го държеше, а в последните километри единствената цел стоеше в това грешката от Лагуна Сека да не бъде повторена. Трудно е да се запази мотивация в подобни състезания, особено когато догодина се очаква ситуацията да е напълно различна.

 

thumb_emilian_stoykov_face_cropЕмилиян Стойков
ЕВРОСПОРТ
twitter.com/EmiliyanStoykov

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree