MotoGP - Гран При на Малайзия 2012 - анализ

25 Октомври 2012

Обзорен анализ на най-итересното за 16-и кръг от световният пистов шампионат - MotoGP от Емилиян Стойков / Евроспорт.

С добре познато развитие и спорен финал ще запомним Гран При на Малайзия в Moto GP. Както и в предишните две състезания, Хорхе Лоренсо поведе от пол позишън и неуспешно се опита да се откъсне. Въпреки мократа настилка не се наблюдаваше никаква промяна в ситуацията спрямо предишните два старта – смело поведение на Хорхе с тежък мотор и студени гуми, бързо настигане от страна на Дани Педроса и изпреварване след кратко изчакване. Първоначално маневрата не изглеждаше, че ще е особено лесна, но след средата на дистанцията Дани се движеше много по-комфортно и явно спираше по-рано, изчаквайки идеалния момент за атака. Предимството му нарастваше заради постепенното натрупване на увереност и едновременното рязко износване на задната гума на Лоренсо, който допусна грешка, избирайки по-меката смес на мокрите гуми на Бриджстоун. Педроса бързо реши да спре с чакането, защото паданията зачестиха, дъждовната пелена се увеличи и във всеки един момент състезателният директор Майк Уеб можеше да прекрати състезанието. Сепанг пасва много по-добре от Мотеги на Ямаха, но и тук превъзхождащата мощност на Хонда е от огромно значение. На обратната права Дани беше способен на много по-ефективно ускорение и използва именно него за да задмине Лоренсо преди да е станало късно. В следващите обиколки, дори когато количеството вода на пистата неимоверно се увеличи, Педроса нямаше трудности и спечели своята първа победа в кралския клас тук и трета поредна за сезона, което е и най-дългата му серия до момента. Трудно е да се преувеличи колко значим е този успех за каталунеца. Стана му навик да се разправя както си иска с Хорхе Лоренсо и независимо, че Хорхе не е принуден да кара за победата, едва ли резултатите щяха да бъдат много различни ако пилотът на Ямаха бе принуден да кара на максимум.

mal12__lg83183_002

Постоянството и психологическата издържливост на Дани са стряскащи за всички, а всичко това излиза на преден план върпеки, че байкът не му дава най-доброто чувство. В началото на уикенда Кейси Стоунър заяви, че по време на предсезонните тестове е бил сигурен, че тазгодишния модел на Хонда е най-добрият мотор на който се е качвал, а след монтирането на новата, по-малко твърда предна гума на Бриджстоун, разтрисанията, които са се появили превърнали машината в една от по-трудните за управление, на които Кейси се е качвал. Това са силни думи като се има в предвид, че говорим за пилот, карал дълго време Дукати. Макар и не толкова критичен, Щефан Брадл също описва подобна огромна разлика в работата на мотора със старата и новата предна гума, а и самият Педроса не си е спестявал коментарите по този въпрос. Ако беше сухо на Сепанг щеше да е по-трудно на Педроса, защото дори на мокро се виждаше лесно от по-близките кадри как предницата не спира да вибрира. Вярно е, че малайзийската писта е сред неравните в календара, но при Ямаха, с изключение на Кал Кръчлоу, подобни разтрисания не се наблюдаваха. По-голямата мощност помага, но вибрациите са сериозен проблем и лекотата с която Дани печели на този етап е изключително показателна. Вече го видяхме да доминира от старта до финала, или да печели успорвани и напечени дуели, а ето, че в Сепанг, за първи път във всички класове на световния шампионат той спечели на мокро. Когато Педроса дебютира в 125сс обикновено губеше обиколка във всяко мокро състезание. Нещата не се подобриха особено при следващата стъпка, а въпреки че изоставането в Moto GP бе по-малко, силните резултати на мокро отсъстваха. През тази година цялостното подобряване на самочувствието на Дани рефлектира и върху постиженията на дъжд, като поантата за това беше първата му победа при подобни условия. Оказа се, че Педроса е преминал през конкретно обучение за да е по-силен на мокро, но отказа да влезе в конкретика пред журналистите с твърдението, че „по-добре да не навлизам в подробности, защото е много странно, но важното е, че проработи".

mal12_06bradl46rossi_gp26004_003

Голямата преднина, която Хорхе Лоренсо имаше след Мизано не означава намаляване на напрежението върху него, особено с оглед на стопяващата се преднина в генералното класиране, която след второто място в Малайзия е 23т, което е на пръв поглед солидна стойност, но вече е по-малко от победа. След като загуби първото място от Педроса, Хорхе започна да изостава значително, а задната гума превърташе и се нагряваше все повече. Приближаващият се Кейси Стоунър заплашително гледаше към втората позиция и вероятно щеше да я спечели ако състезанието не бе спряно. Малко след 10-тата обиколка дъждът се увеличи, станаха серия от падания и Лоренсо на няколко пъти вдигна лявата си ръка, сигнализирайки за прекалено опасни условия според него. На спирането за последния завой Лоренсо тотално изпусна мотора, но вместо да се озове с лице върху асфалта се приземи обратно върху машината и колкото светкавичната реакция, толкова и огромния късмет му позволиха да остане в състезанието. Секунди по-късно то бе прекратено и една потенциална катастрофа нямаше да се смята в крайното класиране, но имаше вероятност шампионатът да се преобърне ако Лоренсо претърпи контузия – нещо, което често става при подобни резки падания върху асфалта, при които първият и най-силен контакт е с рамото. За щастие това не се случи и той успя да завърши втори. Много критики се изсипаха срещу него за това, че поиска червен флаг и върху организаторите за това, че го показаха. За да бъде оценката максимално честна трябва да се погледне от няколко гледни точки, без емоции, без страсти. Наистина първоначално изглеждаше, че Лоренсо или изневерява на смелата си натура, или просто желае по лесен начин да вземе 20т. И наистина Педроса, Стоунър и пилотите зад тях не вдигаха ръка, което трябва да означава, че са приели условията като все още безопасни.

mal12_11spies19bautista69hayden_gp26007_003

Вярно е, че в миналото сме гледали състезания на по-наводнено трасе и през годините се наблюдава тенденция във всички високи ешалони на моторните спортове все по-рядко пилотите да бъдат пускани в екстремни условия. Но не би трябвало страничните наблюдатели толкова лекомислено да определят действията на Лоренсо като страхливи. Само тези на пистата знаят всъщност колко е трудно и колко е опасно. Най-силният аргумент, че червеният флаг все пак трябваше да бъде показан се намира в изказването на пилотите на Репсол Хонда. Когато се прибра в бокса, още под влияние на емоциите, Педроса недоволно клатеше глава, но на голямата пресконференция заяви, че на старт-финалната права е можел да отваря дросела само на половина и съответно е нямало начин надпреварата да продължи повече от една допълнителна обиколка. Изказването на Кейси Стоунър бе още по-показателно. След многото проблеми с работата на спирачките и цялостна нестабилност, в неделя сутринта Стоунър почти реши да не се състезава, особено при гледката на силен тропически дъжд, наводняващ трасето. Кейси звучеше рядко трезво, когато обясни, че му се е искало да не кара, за да се предпази от падане и евентуално влошаване на контузията на глезена – нещо, което не го притесняваше на сухата Мотеги. Стоунър превъзмогна колебанията, реши да участва и разбра, че моторът се държи много по-конкурентно на мократа писта в сравнение със сухите часове за подготовка. Дори започна да догонва водачите и смяташе, че е имал шанс не само за второто място, а даже и за победата. Оставям настрана дали щеше да има отборни заповеди – важното е, че Стоунър се чувстваше безкрайно сигурен в шансовете си и въпреки това каза, че състезанието е трябвало да бъде спряно най-много две-три обиколки по-късно. Не се намери никой, който желаеше да критикува състезателния директор Майк Уеб, наследник на дългогодишния ръководител Пол Бътлър, който се пенсионира в края на миналия сезон. За прекалено късно спиране също не може да се говори, въпреки няколко наистина неприятни падания, които засегнаха най-вече щаба на Ямаха с катастрофите на Андреа Довициозо, Кал Кръчлоу и Бен Спийс. Американецът пострада най-много с контузия в рамото, която няма да му позволи да участва във Филип Аълънд, а понеже очакваното време за възстановяване е от три до осем седмици, в зависимост от сериозността на травмата, вероятно е да не видим Спийс и във Валенсия. Единствените критики, които Уеб заслужава са за липсата на краен резултат дълго време след финала и желанието му да рестартира състезанието. Ако наистина е вярвал, че това може да се случи, вероятно вярва в Дядо Коледа и съществуването в реалния свят на всичките ни любими приказни герои. На фона на жестоката буря, цялото това изчакване беше мистерия, като и за момент не вярвам на теориите, че е било причинено от недоволство от страна на HRC. Вероятно ако надпреварата в Moto 2 беше спряна предварително и старта на Moto GP си беше минал навреме, а не с 15 минути закъснение, тогава най-много обиколка или две преди финала щяхме да видим червения флаг. Но пък на Сепанг се бяха събрали рекордните 77 000 и беше логично да им бъде предоставена възможност да гледат до края сънародниците си, които бяха в Moto 2. Все пак в последно време не са много пистите, на които виждаме чувствително повишаване на посещаемостта.

 

thumb_emilian_stoykov_face_cropЕмилиян Стойков
ЕВРОСПОРТ
twitter.com/EmiliyanStoykov

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree