MotoGP - анализ за Гран-При на Австралия 2012

03 Ноември 2012

Обзорен анализ на най-итересното за 17-и кръг от световният пистов шампионат - MotoGP от Емилиян Стойков / Евроспорт.

Настоящият сезон намери своя първенец кръг преди финала. Липса на шокираща развръзка на Филип Айлънд, като единствената изненада представляваше първата грешка от много време насам на Дани Педроса. След неговото отпадане нямаше какво да се случи в битката за короната и за втори път в своята кариера Хорхе Лоренсо се възкачи на трона на Moto GP. През 2010-та Хорхе трябваше да надвие боледуващия Кейси Стоунър и супер съотборника си Валентино Роси, а конкуренцията през настоящия сезон беше на още по-високо ниво. Много комплименти бяха изписани за постоянството на Лоренсо, за съзряването му, за усещането кога трябва да атакува и кога е нужно да кара за да завърши. И тези комплименти са повече от заслужени. При такава конкуренция често трябва да се пилотира на 100%, което естествено неимоверно увеличава вероятността от падане, а Лоренсо няма нито една сериозна грешка от както беше на стартовата решетка в Катар. Отборът също се представи перфектно, а байкът от Ямаха беше на доста по-високо качество от миналогодишния, с повишена мощност, повече предсказуемост при промяната на настройките и липса на ужасните вибрации, които пречеха толкова много на всички, управляващи Хонда. Спечелването на титлата именно на австралийската писта направи успеха още по-емоционален за Лоренсо, защото именно тук през миналата година претърпя една от най-тежките и болезнени катастрофи в кариерата си. Катастрофа, която му коства цялостта на един пръст. Изоставането с един двигател заради случката в Ассен не се превърна във важен фактор, което отново доказва с какъв резерв се работи в Ямаха. Хорхе никога няма да бъде любимец на всички, както се видя от готовността за отправяне на критики по негов адрес след червения флаг в Малайзия. Някои го смятат за прекалено самоуверен, други за имитатор на Валентино Роси чрез начина по който празнува успехите си, а трети просто не искат да наблюдават испанска доминация, независимо какво е нейното лице. Едва ли на Лоренсо му пука особено, тъй като точно това огромно самочувствие му помага с такова хладнокръвие да се бори с живи легенди на спорта и догодина пак ще го докаже като съотборник на Роси. Съмнявам се, че дългата поредица от втори места е разочаровала Лоренсо или е намалила блясъка на световната титла – важното е, че той направи това, което е нужно за да стигне до върха.

aus12_01stoner26pedrosa99lorenzomotogpaf4q7999_002

Жалко, че последното събитие в шампионската битка представляваше падане на единствения конкурент – Дани Педроса. По ирония на съдбата това стана на обратния завой „Хонда". Напрежението върху Педроса бе огромно и присъствието на Кейси Стоунър само го увеличаваше, защото при никакви условия Стоунър нямаше да приеме отборни заповеди, а скоростта му на Филип Айлънд го правеше не само директен съперник, но дори пилот, който едва ли щеше да бъде настигнат и Педроса трябваше да защитава втората позиция от Лоренсо. Но едно бе ясно – Дани задължително трябва да финишира пред Лоренсо, който направи силен старт, но заради вдигането на предното колело не ускори по най-добрия начин. При второто преминаване на обратния завой, докато беше притискан от Лоренсо и Стоунър, Дани напусна с около два метра идеалната линия, влезе на много стар, износен, неравен и хлъзгав асфалт, върху който предната гума не може да бъде натисната без огромна вероятност от падане. Пропускайки върха на завоя с тези два метра, Педроса пропусна и шанса да се бори за титлата във Валенсия. Хубаво е, че неприятния гаф от Мизано няма да е решаващ за излъчването на шампиона, но това естествено не е утеха за Педроса и усилията на неговия отбор. Веднага се намериха хора, които да замерват Дани с твърдения, че прекалено лесно се пропуква под напрежение, но аз не съм склонен на абсолютна сигурност, защото в рамките на толкова много състезания и напрегнати ситуации през тази година, това беше първата сериозна грешка на Педроса. Една повече от Лоренсо, това е факт, но все пак е прекалено прибързано да се правят негативни заключения за Педроса, чиято година няма нищо общо с предишните, когато титлата не представляваше нищо повече от мираж.

pedrosa_aus_2012_002

Не се случва често новият световен шампионта е засенчен и да не е в центъра на вниманието. Кейси Стоунър създаде цяла кариера от прескачането на граници и това е поредната, която беше срутена без проблем след като той грабна вниманието на родните фенове с феноменалната шеста поредна победа на Филип Айлънд. Показателно е, че на може би най-пилотската писта, на трасето, което се бе превърнало в любимо ловно поле на Валентино Роси, именно там Стоунър е най-силен. Той не само е непобедим на финала, той просто не дава шанс на никой друг дори да си помисли да го надвие. Най-красноречива е следната статистика – Стоунър е бил начело в 160 от последните 162 обиколки на Филип Айлънд. Кейси си призна, че е усещал нехарактерно голямо напрежение преди старта. Напрежение, породено от желанието да спечели при последното си участие пред родна публика и от несигурността в здравословното състояние. Стоунър умишлено се върна още в Мотеги, като идеята беше да навлезе в добра форма за домакинския кръг. Но както може да се очаква след толкова сериозна процедура, възстановяването върви доста бавно и след Сепанг оперираният глезен се поду сериозно. Освен това грешка в системата за двигателно спиране причини падане в събота, което за късмет приключи само с охлузвания, но никаква допълнителна контузия. Всичко това добави към притеснението на Стоунър, но за разлика от съотборника му, той не се повлия и не допусна нито една грешка. Оперираният глезен е десният, а преобладаващите виражи са леви, което пък помага и за намаляването на толкова характерните вибрации. Дори и Педроса да не беше катастрофирал, едва ли щеше да представлява заплаха за Стоунър, чието темпо не спадна дори в последната обиколка и здравословното му състояние не се оказа проблем. За първи път от Лагуна Сека Кейси приличаше на себе си, плъзгаше мотора както само той може и както в американското състезание стилът му брутално контрастираше на ювелирната прецизност на Хорхе Лоренсо. Това беше най-видимо в завой номер три, който се взима с около 250 км/ч, изисква нечовешка смелост и именно там австралиецът има най-голямо предимство. Запитан дали се смята за пилота, който най-добре от всички е покорил този завой, без колебание Стоунър отговори положително – един от случаите, когато скромността би била безсмислена. И съвсем неслучайно именно този завой беше кръстен на името на Стоунър, точно след правата Гарднър и първия завой Дуън. Австралийските традиции през последните 20 години са ненадминати, но предстои сериозна дупка в приемствеността след отказването на Стоунър. Изглежда нелогично след толкова много успехи да липсва спонсорски интерес, но реалността е такава. Не се инвестира в развиването на млади таланти, като една от основните причини за това е готовността на хората в модерното общество да съди за щяло и не щяло, което прави поемането на отговорност и застрахователния процес много труден, а все повече и повече родители в Австралия отказват на децата си навлизане в този спорт, а както знаем е много трудно да се успее след късен старт, особено срещу испанската армада. Съответно по веригата страдат и пистите, по-малките от които са или пред фалит или вече са спрели да функционират. Така че проблемите в намирането на продължение на австралийската традиция са доста дълбоки. И поне за обозримото бъдеще, с оттеглянето на Стоунър се скъсява географията на кралския клас.

aus12_01stonermotogpaf4q8541_005

В страни от виртуозността на Стоунър и Лоренсо видяхме поредно силно представяне на Тех 3. Източната обиколка не започна добре с падания и свършване на гориво, затова подиумът на Кал Кръчлоу дойде в перфектния момент. Повлиян от поредицата падания през втората половина на сезона, Кръчлоу предпочете да кара внимателно, без никакъв риск и затова доста специалисти бяха изненадани от лекотата с която се пребори с Андреа Довициозо. Но разликата между двамата е леко лъжлива, защото Дови беше зает цяло състезание да се бори с Баутиста и Брадл, което го бавеше и отделяше от Кръчлоу. В крайна сметка Брадл финишира шести като беше единствения пилот с твърди гуми и се очакваше да има предимство в последните обиколки, но това бе рядък случай в която агресията не му достигна и позволи да загуби две места в последните обиколки. А отпред Алваро Баутиста трябваше да се справя с неправилни настройки на предавателните числа, които го оставяха с недостиг на скорост на правата, затова трябваше да рискува максимално в завоите за да не изостане.

thumb_emilian_stoykov_face_cropЕмилиян Стойков
ЕВРОСПОРТ

www.twitter.com/EmiliyanStoykov

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree