MotoGP - анализ на Гран-При на Валенсия 2012

22 Ноември 2012

Обзорен анализ на най-итересното за 18-и кръг от световният пистов шампионат - MotoGP от Емилиян Стоянов / Евроспорт.

Някак емблематично на фона на непрестанните обрати през целия настоящ сезон в Moto GP, последният старт, който се проведе на пистата Рикардо Тормо във Валенсия, предостави най-хаотичното, объркано и непредвидимо състезание за сезона. Очакванията за дъжд звучаха някак страшно на фона на новия асфалт, който заличи повечето от големите неравности, но тъй като бе поставен малко преди състезателния уикенд се характеризираше с голяма коварност и лошо сцепление, а тези фактори се мултиплицират, когато е мокро. Пилотите в кралския клас изкараха лош късмет когато валежите спряха точно навреме, за да се получи „смесено" състезание. Състоянието на настилката бе толкова непредсказуемо, че дори на стартовата решетка отборите не бяха сигурни какъв избор да направят. Най-шокираща гледка представляваше байкът на Хорхе Лоренсо, който единствен от всички беше със сухи гуми, а малко по-късно го последва Щефан Брадл. Използвам думата шокиращо, защото не се случва често един от големите фаворити да заложи на рискова стратегия, обичайно резервирана за тези, които нямат друг шанс да се борят за победата. В последствие, обаче, се оказа, че това е най-правилната и единствена възможна тактика. Макар и с леко закъснение това разбра Дани Педроса, който в квалификацията разби стария рекорд и беше абсолютният фаворит за победата. По време на загряващата обиколка Педроса анализираше състоянието на настилката и се чудеше дали да влезе в бокса и да смени мотора, подготвен за мокро с такъв за сухо. Секунди преди да излезе на финалната права, буквално разчитайки на инстинкта си, Педроса реши да влезе в бокса, а хаосът там беше толкова голям, че Дани първоначално не можеше да намери своя гараж и чак в последния момент разбра къде точно трябва да спре. За да бъде драмата пълна, настилката на изхода от бокса беше чувствително по-мокра отколкото самото трасе и при стартирането испанецът почти катастрофира. След това обаче започна да прави невероятни обиколки. Водачите бяха с мокри гуми, като още в първите обиколки сликовете започнаха да се държат по-добре. Хорхе Лоренсо най-силно се възползва от правилния си избор и със сериозна доза агресия се добра до първото място. Агресията беше породена от приближаващия се Педроса, който за кратко време съкрати изоставането си от 12 на 5 секунди.

motogp_rac_valencia_2012_02

Прогресът му се превърна в по-лесен заради нуждата на повечето пилоти пред него да минат през бокса за смяна на мотор, което драстично съкрати броят нужни изпреварвания и тук решението на Педроса да направи смяната още преди старта беше ключов момент. Изпреварванията ставаха трудно, защото на най-често използваното място – спирането за първия завой беше и най-мокро, с изключително тясна идеална суха линия. Тъкмо когато Педроса доближи сънародника си, той пропусна предавка върху влажната настилка и единствено добавянето на допълнителна площ асфалт в зоната за сигурност го спаси. Още преди да настигне повторно съперника си, всички станахме свидетели на голямата драма. На няколко пъти Лоренсо се озова зад група изостанали пилоти, като най-много му коства Карел Абрахам зад който загуби повече от секунда и веднага Хорхе започна да проявява нетърпение – нещо, сравнително нетипично за поведението му през тази година, но и индикативно за огромното му желание да приключи с поредицата от втори места и най-после да спечели. Лоренсо настигна Джеймс Елисън изключително рязко и дори преди да се опита да го изпревари изхвърча от мотора в стил Китай 2008-ма в най-зрелищната катастрофа за този сезон. За разлика от споменатия инцидент, тук физически последствия за шампиона нямаше, а обвинения към изостаналия пилот отсъстваха, защото и на Лоренсо му беше ясно, че за Джеймс нямаше достатъчно време за реакция, дори при показани сини флагове. Разочарованието бе двойно, защото испанецът така и не беше възнаграден за смелото решение да стартира със сухи гуми. Решение, което Хорхе взе след като бе пратен на пистата по-рано от обикновено за да направи две инсталационни обиколки. Той еднолично взе решение да стартира с гуми за сухо и го направи докато се движеше зад Валентино Роси, което е инетересно, защото Роси пък предпочете да кара с мокри гуми. Въпреки падането Лоренсо е шампион, съвсем заслужено и най-вече благодарение на страхотния старт на сезона и ултра силното постоянство, когато класиранията на второ място бяха достатъчни.

41espargaromotogp__u1i0557_04

И докато Лоренсо не можа да използва сухите гуми за да спечели във Валенсия, точно това стори Кацоюки Накасуга в най-голямата изненада за годината. Множество от опитните пилоти се надпреварваха да грешат, било то тактически или на пистата, докато Накасуга, който участваше в едва третото си състезание в кралския клас, не си позволи дори една слаба обиколки и това му позволи да стане първият японец на подиума от Шиния Накано през 2006-та и първият представител на страната на изгряващото слънце, който се качва на почетната стълбичка във всички класове през настоящия сезон. Така продължава серията, започнала през 1985-та. Приказката за Накасуга беше просто нереална след като по-рано същия ден му се роди второто дете. Едва ли този подиум ще промени драстично бъдещето за японеца, вероятно той ще си остане тест пилот на Ямаха и няма често да го виждаме в състезания, но с този успех той си гарантира много по-голяма стабилност и дълголетие в настоящия си отбор. Пред Накасуга завърши единствено Дани Педроса, чиято победа остана леко в сянката на хаоса и драмите във Валенсия. С изключение на пропуснатата предавка Дани кара безупречно и продължи да доказва, че е променен човек, печелейки във все повече различни условия и обстоятелства. Това представляваше перфектният реванш за грешката от Австралия и още едно напомняне, че именно той ще бъде голямото оръжие на Репсол Хонда, особено имайки предвид, че до него ще има съотборник дебютант, около който има и много въпросителни, относно прекомерната агресия.

01stonermotogp__u1i0674_03

Вече почти всичко е написано за таланта на Кейси Стоунър, за трагедията на неговото преждевременно отказване и липсата, която ще остане след него за години напред. Надявам се, че дори тези, които не го харесват, а тази група е голяма, оценяват като положителен факта, че в прощалното си състезание той успя да се качи на подиума. Мотивацията му не беше особено голяма, защото както и в Сепанг не желаеше да рискува върху мокрия асфалт. Логично предпочетеният избор на гуми беше с такива за мокро, но в последствие се наложи да смени моторите си и така победата стана невъзможна. Колкото и да внимаваше, Стоунър е ултимативният състезател и не се сдържа да подгони Алваро Баутиста в последните обиколки и да стигне до челната тройка. Докато говореше с представителите на медиите през последния си уикенд в Moto GP, решението на Стоунър изглеждаше все по-логично и все повече като нещо, което по-скоро рано отколкото късно щеше да се случи. Личи си, че на Кейси тотално му е писнало от падока, от репортерите, спонсорите, политическите маневри и всичко, което го отделя от дългите излизания за риболов и релакс у дома. Не бих искал да бъда краен в мнението си, че със сигурност повече никога няма го видим в Moto GP, защото никой не знае как ще се почувства, когато си остане вкъщи по-дълго време и усети липсата на адреналина, който се появява, когато се бориш с най-бързите на планетата. Но ми се струва, че отчуждението на Стоунър е изключително крайно и наистина дори за най-големите скептици ще бъде изненада ако станем свидетели на завръщане. То ще бъде оше по-затруднено от евентуалните участия в австралийския шампионат за туристически автомобили, които може би ще утолят жаждата му да се състезава. Едва ли има един или два конкретни фактора, които ако отсъстваха Стоунър щеше да остане. Струва ми се, че цялата реалност на Moto GP, която е доста обвързана с испанския и латинския манталитет влиза в сериозен конфликт със студената кръв на Кейси и именно затова кариерата му нямаше да е дълга. Поне той не изпълни първоначалната си закана да се откаже през 2009-та и все пак стигна до така желаната световна титла. Стоунър приключва кариерата си с 38 победи в кралския клас, което е с една повече от Майк Хейлууд и въпреки неголемия брой участия, броят победи го класира на четвърто място в историята след Валентино Роси, Джакомо Агостини и Мик Дуън.

val12_21nakasuga_gp28943_05

Така приключва още един сезон, който предложи по нещо от всичко. Изпреварвания, дуели до последния момент, падания и епизодичните скучни състезания, които допринесоха за носталгия по отминали години и желание за бъдещи промени. Лоренсо и Педроса доминираха, а Валентино Роси се оплакваше от същите проблеми, които го тормозеха в началото на миналата година. Отсъствието на Кейси Стоунър ще се чувства за напред, аз обаче оставам оптимист, че 2013-та ще бъде по-динамична със завръщането на Валентино Роси в челото, новооткритото постоянство на Дани Педроса, идването на агресора Марк Маркес, ускоряващото се развитие на Алваро Баутиста, набирането на опит от страна на Щефан Брадл, който ще кара заводски подготвена Хонда и вечно съществуващата вероятност времето и атмосферните условия да развалят плановете, както стана на няколко пъти тази година. Казват, че зимата е много важен период за презареждане на батериите, но аз още от сега нямам търпение за изгасването на светофарите за първи път през 2013-та.


thumb_emilian_stoykov_face_cropЕмилиян Стойков
ЕВРОСПОРТ
twitter.com/EmiliyanStoykov

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree