Анализ - MotoGP - Донингтън 2008

20 Юни 2008
Този уикенд предстои едно от най-вълнуващите състезания през сезона- Гранд При на Великобритания в Донигтън. Но какво е да караш на тази писта? Защо тя доставя такова удоволствие на голяма част от пилотите?

Този уикенд предстои едно от най-вълнуващите състезания през сезона- Гранд При на Великобритания в Донигтън. Но какво е да караш на тази писта? Защо тя доставя такова удоволствие на голяма част от пилотите? Нека да погледнем конфигурацията и да се опитаме да отговорим.

image001.jpgПървото интересно нещо, което се набива на очи е липсата на големи прави. Кратка справка в данните показва, че и максималната скорост (около 260-270 км/ч) се достига на две места – старт-финалната права и отсечката преди шикана Фогърти. Но това в никакъв случай не прави Донигтън бавно трасе. Нека проследим една обиколка!
След ускорение до близо 270 км/ч и около 150 метра преди първата крива, пилотите започват тежкото спиране към първия завой. Той е много интересен- започва като сравнително бърз но след това се стеснява стремително, което налага късен връх на завоя. Състезателите обаче са напред в съзнанието си и от 3-та скорост ускоряват до 4-та.

image001.jpgКакто винаги, скоростта на излизане е много по-важна, и тук тя те носи към кратка права.След това следват завойте Крейнър. Това са едно от най-вълнуващите места из пистите по света. При скорост между 180 и 200 км/ч, пилотите пускат своето коляно и рязко сменят посоката на движение с тялото си, за да уцелят следващия ейпекс. Първата крива е особено впечатляваща с мотор Мото ГП- тя се взима с частично отворена газ при скорост между 200 и 215 км/ч!
Профучавайки през втората част на завойте Крейнър, пилотите насочват машините към завоя Олд Хеърпин, който се взима на трета скорост при около 140 км/ч.
Оттам следва едно стремително ускорение до 5-та скорост (предавките на Донингтън са изключително къси и мотоциклетите набират скорост много бързо). image001.jpgСлед достигната скорост от 220+ км/ч, състезателите се накланят вдясно и връщат до 3-та предавка за завоя Маклийнс. Минималната скорост там е около 120 км/ч, но изхода е при над 140. Той води пилотите към изкачване и едно от най-техничните места на трасето- завоя Копис.
Копис е проблемно място, защото неприятности може да има и на влизане и на излизане от кривата. Трой Бейлис ни показа миналата година в Супербайк как там може да се загуби предницата (беше невероятно хлъзгаво). Мнозина обаче често ни демонстрират, че загуба на контрол върху задната част на мотоциклета при ускорение е още по-лесно. Така или иначе, за да бъдеш бърз на това място- трябва да има малък ъгъл на пързаляне.
Ранното ускорение е изключително важно, защото то те изкарва на обратната права, на която се достига 6-та предавка и около 270 км/ч. Спирането започва рано преди моста Дънлоп, където има и малко възвишение, което допълнително затруднява влизането в шикана Фогърти. То е и топ мястото за изпреварване.

image001.jpgОт точно там започва и бавната секция на трасето. Ускорявайки се от шикана, пилотите ускоряват до около 220 км/ч на 4-та преди тежкото спиране за завоя „Мелбърн”. Почти винаги това е и първото място, където се стига до първа предавка и скорост под 70 км/ч. Кривата е 180 градуса и на леко спускане, което прави интересен контрола върху предната част на мотора. Важното, разбира се, е ускорението към кратката права преди последния завой „Годардс”. Там се стига до трета и следва отново връщане до първа за много тесния последен завой, който е още едно страхотно място за изпреварване ( както и всички други тежки спирания на трасето). Пилотите винаги са се възползвали от тях по изумителен начин (спомнете си още 2001 и как Роси изпревари Биаджи в последната част на състезанието) .
След ускорение и може би малко пързаляне от изхода на Годдардс се стига отново на старт-финалната права, отново до 5-та предавка и започването на още една обиколка.

Настройките на Донингтън са противоречиви. Те трябват да бъдат компромис, за да дадат стабилност в бързите завой. От друга страна обаче моторът трябва да притежава и нужната възможност бързо да сменя посоките и да има нужната скорост в бавната част на пистата. Много е важна и увереността при спиране, защото именно тя носи позиции в състезанието- изпреварването е възможно почти само в бавната част.

Всички тези фактори, трябва да направят Донингтън още едно страхотно състезание. Приятно гледане на всички!

Автор: Жельо Василев

снимки: www.daniel-cooper.co.uк, http://kroma.co.uk/, http://www.robpickering.co.uk/, http://cache.daylife.com, http://www.panoramio.com/

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree