Анализ - MotoGP - Донингтън 2008

20 Юни 2008
Този уикенд предстои едно от най-вълнуващите състезания през сезона- Гранд При на Великобритания в Донигтън. Но какво е да караш на тази писта? Защо тя доставя такова удоволствие на голяма част от пилотите?

Този уикенд предстои едно от най-вълнуващите състезания през сезона- Гранд При на Великобритания в Донигтън. Но какво е да караш на тази писта? Защо тя доставя такова удоволствие на голяма част от пилотите? Нека да погледнем конфигурацията и да се опитаме да отговорим.

image001.jpgПървото интересно нещо, което се набива на очи е липсата на големи прави. Кратка справка в данните показва, че и максималната скорост (около 260-270 км/ч) се достига на две места – старт-финалната права и отсечката преди шикана Фогърти. Но това в никакъв случай не прави Донигтън бавно трасе. Нека проследим една обиколка!
След ускорение до близо 270 км/ч и около 150 метра преди първата крива, пилотите започват тежкото спиране към първия завой. Той е много интересен- започва като сравнително бърз но след това се стеснява стремително, което налага късен връх на завоя. Състезателите обаче са напред в съзнанието си и от 3-та скорост ускоряват до 4-та.

image001.jpgКакто винаги, скоростта на излизане е много по-важна, и тук тя те носи към кратка права.След това следват завойте Крейнър. Това са едно от най-вълнуващите места из пистите по света. При скорост между 180 и 200 км/ч, пилотите пускат своето коляно и рязко сменят посоката на движение с тялото си, за да уцелят следващия ейпекс. Първата крива е особено впечатляваща с мотор Мото ГП- тя се взима с частично отворена газ при скорост между 200 и 215 км/ч!
Профучавайки през втората част на завойте Крейнър, пилотите насочват машините към завоя Олд Хеърпин, който се взима на трета скорост при около 140 км/ч.
Оттам следва едно стремително ускорение до 5-та скорост (предавките на Донингтън са изключително къси и мотоциклетите набират скорост много бързо). image001.jpgСлед достигната скорост от 220+ км/ч, състезателите се накланят вдясно и връщат до 3-та предавка за завоя Маклийнс. Минималната скорост там е около 120 км/ч, но изхода е при над 140. Той води пилотите към изкачване и едно от най-техничните места на трасето- завоя Копис.
Копис е проблемно място, защото неприятности може да има и на влизане и на излизане от кривата. Трой Бейлис ни показа миналата година в Супербайк как там може да се загуби предницата (беше невероятно хлъзгаво). Мнозина обаче често ни демонстрират, че загуба на контрол върху задната част на мотоциклета при ускорение е още по-лесно. Така или иначе, за да бъдеш бърз на това място- трябва да има малък ъгъл на пързаляне.
Ранното ускорение е изключително важно, защото то те изкарва на обратната права, на която се достига 6-та предавка и около 270 км/ч. Спирането започва рано преди моста Дънлоп, където има и малко възвишение, което допълнително затруднява влизането в шикана Фогърти. То е и топ мястото за изпреварване.

image001.jpgОт точно там започва и бавната секция на трасето. Ускорявайки се от шикана, пилотите ускоряват до около 220 км/ч на 4-та преди тежкото спиране за завоя „Мелбърн”. Почти винаги това е и първото място, където се стига до първа предавка и скорост под 70 км/ч. Кривата е 180 градуса и на леко спускане, което прави интересен контрола върху предната част на мотора. Важното, разбира се, е ускорението към кратката права преди последния завой „Годардс”. Там се стига до трета и следва отново връщане до първа за много тесния последен завой, който е още едно страхотно място за изпреварване ( както и всички други тежки спирания на трасето). Пилотите винаги са се възползвали от тях по изумителен начин (спомнете си още 2001 и как Роси изпревари Биаджи в последната част на състезанието) .
След ускорение и може би малко пързаляне от изхода на Годдардс се стига отново на старт-финалната права, отново до 5-та предавка и започването на още една обиколка.

Настройките на Донингтън са противоречиви. Те трябват да бъдат компромис, за да дадат стабилност в бързите завой. От друга страна обаче моторът трябва да притежава и нужната възможност бързо да сменя посоките и да има нужната скорост в бавната част на пистата. Много е важна и увереността при спиране, защото именно тя носи позиции в състезанието- изпреварването е възможно почти само в бавната част.

Всички тези фактори, трябва да направят Донингтън още едно страхотно състезание. Приятно гледане на всички!

Автор: Жельо Василев

снимки: www.daniel-cooper.co.uк, http://kroma.co.uk/, http://www.robpickering.co.uk/, http://cache.daylife.com, http://www.panoramio.com/

Добавете коментар към статията

Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ също приемате и общите условия на уебсайта. Моля, прочетете и нашата политика за поверителсност и защита на личните данни, приемайки тези условия Вие се съгласявате с обработката на вашите лични данни съгласно законодателството (Общия регламент за защита на данните) и описва какво правим с вашите лични данни, съгласно правното основание, на което го правим, и да предоставим повече информация относно вашите права.
Правила и условия | Политика за лични данни