Джакомо Агостини

23 Октомври 2009

Всяка ера има своите златни имена, когато стигнем още по-далеч в миналото изкача една легендарна фигура - Джакомо Агостини.

image001Всяка ера има своите златни имена. Валентино Роси е името от началото на 21-ви век, Мик Дуън преди него, още преди пък Еди Лоусън и Уейн Рейни. Когато стигнем още по-далеч в миналото изкача една легендарна фигура - Джакомо Агостини. Това име няма нужда да се рекламира, нека чисто информативно да спомена неговите най-известни постижения:
15 пъти световен шампион, общо 8 в Кралскиа клас (7 от тях поредни), 7 в клас 350 куб. см, 10 победи на ТТ Остров Ман, 122 победи в Гранд При...списъкът почти няма край.

При такива успехи, често опонентите хвърлят нападки, че е нямало достатъчно сила конкуренция. Но от гледната точка на Аго (както всички го наричат), той е можел само да победи опонентите си, а често го е правил и с повече от цяла обиколка.
Имиджът на Джакомо винаги е бил този на изтънчен джентълмен, дори и днес, когато бива виждан из падока или по състезания по света. През 60-те и 70-те безсъмнено той се превърна в един от първите състезатели, които знаят отговорността да са пример за подръжание, за да спечелят сърцата на публиката. А какво по-важно от това? Истината е, че състезателите живеят чрез феновете. Само си представете популярността на Бари Шийн и Валентино Роси, които са топ представители и популяризатори на спорта. Те са имената, които дори хората, които нямат нищо общо с моторите или спорта знаят. А всичко е започнало през 60-те. Оттогава насам името Джакомо Агостини е познато на всяко италианско семейство.

image003Агостини се ражда в Бресия, Италия и израства в дом на заможно семейство. За разлика от мнозина други състезатели, които са били в подобна ситуация, той не получава подкрепа от родителите си в спорта. Те окуражават забавното каране на мотори и му подаряват първия скутер на 9, но правят всичко възможно да не позволят на сина си да се състезава. Така на практика първите няколко години от кариерата на младия Джакомо преминават в тайни. На 15 годишна възраст той вече има сериозен опит в оф роуд и трайъл каране, но стъпката към асфалта и скоростта изглеждат твърде примамливи за младежа.
Успехът не закаснява, а и на родителите му им се налага да се примирят с избора на кариера на техния син. На 20 години той печели първия национален шампионат, карайки 175 кубиково Морини. Това е и една от най-важните стъпки в кариерата на младия състезател. Само си представете, ако през този сезон се беше справил зле, беше катастрофирал, претърпял контузии или каквото и да е било друго, безсъмнено нямаше да бъде забелязан. Така той най-накрая си спечелва цял производител зад гърба си.

image004Морини се удивляват от скоростта и постоянството на този младеж и му предлагат подкрепа и спонсорството. Същата година те го вкарват в Световния Шампионат, където Аго изненадва всички в родната си Италия и взима 4-то място на Италианското Гранд При. Успоредно с това, печели и родния си шампионат, но този път в клас до 250 куб. см. Някак си е странно, когато анализираш от страни успешните истории. Тогава много ясно си проличават ключовите моменти и тайната на успеха, да бъдеш номер едно всеки път, когато това те тика нагоре по стълбицата. А Агостини я изкачва мълниеносно бързо, по-бързо, от който и да е друг пилот до този момент.
През следващата година, едва на 21 години, Аго е нает от най-великия производител в историята на Гранд При - МВ Агуста. Техните рекорди са все още не победени - през 60-те и 70-те, италианците печелят 17 поредни титли в Гранд При и 63 общо световни (!!!). Това е нечуван успех, който изглежда нереалистичен за която и да е компания в наши дни. Накратко казано, играта през тези години е била такава, че ако искаш да побеждаваш, трябва да си част от МВ Агуста.

image006Точно този шанс получава Агостини. Едва на 21 има възможността да се състезава колело до колело до великия Майк Хейлууд (Майк Мотора, за който сме писали и преди в Мотоспорт Легенди). Трябва да отбележим факта, че младият италианец до този момент не се е състезавал на нищо по-голямо от 250 куб. см, а изведнъж се озовава на най-добрия и най-мощен мотоциклет в света, срещу най-опитния шампион на това време. Първата му година се състои в много учене за неговите собствени възможности и тези на мотоциклета. Колко бързо може да се завива? Колко може да се наклони мотора без да загуби сцепление? Какво би станало ако спирачките се натиснат 3 десети по-късно в спирането за първия завой на Моца от 270 км/ч?
Това са въпроси, които са някак си тривиални днес, но представете си какво е било в онези времена. Предпазните костюми са били на практика обикновена кожа, първоначално дори е нямало пълни шлемове, а само каски, които се носят с очила, гумите не са давали място за грешки, заради технологията на правенето им...но въпреки това тези герои за развивали над 250 км/ч и са търсели всяка десета от секундата на всяка една крива. Една грешка днес вповечето случай значи охлузване и преминаване през зоната за сигурност. В онези година край пистата е имало бали сено, ханбари, дървета, къщи, хора...Дори ТТ на Остров Ман все още е било кръг от шампионата! Да, точно така - една грешка често е коствала живота на състезатели.
Точно на една такова трасе идва и първата победа на Агостини. Още в първия се сезон той печели Гранд При на Финландия на уличното трасе Тампере и дава силен индикатор, че през следващите години, той ще бъде сила, с която ще трябва да се съобразяват.
Втората година на Аго в Гранд При се оказва крайно интересна. От една страна той вече не е новак и знае цената на победата, както и възможностите на мотоциклета си. От друга страна неговият „учител" Майк Хейлууд отива в конкуренцията на Хонда и се превръща в опонент. Този сезон е наистина легендарен. Технологично Хондата е малко по-тромав мотоциклет, но въпреки това от МВ отвръщат с развиването на нова трицилиндрова машина, която първо се изпробва в 350 кубиковия клас, а после и в 500.

image008Тази година определено е битка на титаните - Хейллуд срещу Агостини. Кралския клас носи победа на Аго, но там битката не е колело до колело - приемуществото на Агуста е прекалено голямо. Истинският интерес е в клас 350, където и двамата се състезават. Там борбата е винаги до последния метър, спечелена в крайна сметка от Аго, който за 1 сезон се превръща в новата звезда на спорта, победил най-великия досега шампион.
Само направете едно малко сравнение. Днешните пилоти са различни. Плащат им се милиони, тренират като атлети, живеят като рок звезди с единствената цел да карат най-бързите мотоциклети на света за 40 минутен спринт към победата. Ето ги и състезателите от миналото обаче, тези, който се състезават в 3 шампионата на един ден и често в един допълнителен. Някой като Агостини дори печелят всички от тях. Еквивалента с днешната ситуация е недопостим, но все пак трябва да отбележим, че хора като Джакомо, Фил Рийд и Бари Шийн са печелили еквивалентите на днешните шампионати в клас 250, Мото ГП и Супербайк - едновременно.
След това идва феноменалния сезон от 1967. Тези, които са виждали материали от него, никога не могат да го забравя. Майк Хейлууд е решен да се върне на най-високата стълбица. Той води първото състезание на Хокенхайм в Германия с цели 30 секунди, но за съжаление коляновия вал на неговата Хонда получава проблем и Аго взима победата. Още едно състезание, което показва колко е важен изборът на отбор.

image010Следващият кръг е на легандарното ТТ на Остров Ман. То остава като едно от най-великите състезания в историята на спорта изобщо. Дори днес могат да бъдат закупени картини, които изобразяват моменти от него. Аго и Майк Мотора прекарват цялото състезание на секунди един от друг, борейки се със себе си и машината. Ръчката на газта на Майк се поврежда и той губи водачеството от Аго, докато влиза в бокса, за да я оправят. След това обаче достига нови висини в намирането на скоростта на ужасяващия курс на ТТ и повеждава отново. Последните 2 обиколки (които са цели 120 км) преднината се променя на практика всяка минута, докато на последната обиколка Агостини губи надежда - веригата му се къса, а Майк Хейлууд се бори се върналия се проблем с ръчката на газта до финала. Нивото на двамата е толкова високо, че всички забравят за конкуренцията. Британският специалист Джулиън Райдър се изказва най-добре за този легендарен ден: „ Хейлууд, борейки се с развалящия си мотоциклет бе победител, а двамата бяха герои."
Двамата повтарят тази невероятна битка и в следващите кръгове. В Асен прекарват 20 обиколки колело до колело, за победа на Хейлууд. Само седмица по-късно на Спа пък печели Агостини. Джакомо взема приемуществото в шампионата и с още една победа на Заксенринг и прави шампионата безкрайно интересен.

image012Развръзката идва на великата Монца, където първоначално Майк Мотора повежда и прави огромна преднина. Публиката обаче изригва, когато Агостини се връща в играта и скъсява дистанцията. Следва феноменално изпреварване на спиране, което носи Световната титла на Джакомо Агостини.
Следващите сезони, Майк се отказва от състезанията (връща се в края на 70-те за една феноменална победа на Остров Ман, за която може да прочетете в статията Майк Мотора в този раздел), което значи лесни и скучновати победи на Джакомо. Красноречив е фактът, че през 1968 година той печели всички 10 състезания и отбелязва най-бързата обиколка във всяко едно от тях!
И така победа, след победа, успех след успех, Джакомо Агостини записва своето име в историята на моторните спортове със златни букви. От момчето, което крие, че се състезава, той се превръща в най-успешния състезател на всички времена. Нека отново припомним: 15 световни титли, 8 в Кралския клас, 7 от тях поредни, 10 победи на Остров Ман!
Автор:
Жельо Василев, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree