Франко Унчини

05 Декември 2009

„Франк Унчини спечели титлата и след катастрофата се завърна от мъртвите, за да се състезава"

image001„Франк Унчини спечели титлата и след катастрофата се завърна от мъртвите, за да се състезава"
На това ниво на моторен спорт всички състезатели са невероятно талантливи. От най-ранни години на мотоциклет, те развиват невероятни рефлекси още в тийнейджърските си години. Това е вярно и невярно за Франко. Най-красноречивият факт е, че първото му състезание е „едва" на 19 години, но той някак си успява само две (!) години по-късно да влезе в Мото Гранд При с частен отбор, състезавайки се в класовете 250, 350. Тогава веднага успява да остави следа, която кара големите отбори да се замислят за него. Вярно е, че е падал доста в първите си години, но нека си припомним стария факт, че е много по-лесно за бърз състезател да спре да прави грешки, отколкото за бавен и безопасен такъв да се научи да бъде бърз.

image003След поредица успешни представяния и чистия талант да си намериш пътя към Гранд При толкова бързо, вниманието на тогавашния тим на Харли Дейвидсън в клас 250 и 350 е привлечено. Те наемат Франко да кара до миналогодишния шампион Уолтър Вила. Унчини изненадва опозоцията и на всяко състезание е по-бърз от опитния си съотборник, което му носи втора позиция в шампионата.
Франко продължава традицията си да напредва бързо и през следващата 1979 година прави стъпката към клас 500 с частно Сузуки RG 500. В онези времена частните отбори са били почти толкова силни, колкото заводските, което е давало по-голям шанс на уменията на състезателите да блеснат.

image004Същото се случва и с Унчини. Често е изключително лесно да се забележи талантът у състезателите. Това е валидно и днес, състезатели като Валентино Роси, Хорхе Лоренцо и Кейси Стоунър бяха бързи още от първото си състезание. Такъв е и Франко, който взима място на подиума на дебюта си в Гранд При на Югославия, писта известна с изискванията си към изчистено и внимателно каране (подобно на Бърно). През това време Унчини изчиства стила си, успокоява карането си и увеличава броя на състезанията, през които финишира. Титлата обаче отива при опитния Марко Лучинели, който след това напуска Сузуки и остава едно много важно свободно място.

Така Франко има шанса да влезе в шампионския отбор на Роберто Галина и да се бори за титлата. А представянето му е феноменално! През следващия сезон той е не само невероятно постоянен, но и мълниеносно бърз и до Гранд При на Британия, Франко води шампионата с 20 точки пред легендите Кени Робъртс и Бари Шийн! Франко печели състезанието, а Шийн е елиминран от шампионата след напълно ужасяваща катастрофа (детайлите за която скоро ще можете да прочетете в Моторспорт Легенди).
След това солидно представяне Франко не финишира повече през сезона, комбинация от грешки и технически неприятности в следващите 4 кръга, но това няма значение за борбата за титлата - работата е свършена, на 24 години и само 5 години след първото му сътезание - Франко е Световен шампион!

image006За съжаление неговото лидерство като шампион е твърде кратко. През следващата година на състезанието в Асен, Франко прави една ключова грешка. Асен е известна с бързите си, преливащи завой. На един от тях Унчини дава прекалено много газ, моторът се пързаля и след това неочаквано го катапултира с ножка. Франко пада на състезателната линия, не много наранен и успява да се изправи на колена, подпирайки се с ръцете на асфалта. През същото това време обаче Уейн Гарднър, по време на първото си състезание, се оказва точно на погрешното място и удря челно падналия. Сблъсъкът е толкова жесток, че каската на Унчини се разтваря и излита край пистата, а Франко остава паднал на трасето в дълбоко безсъзнание. Първите новини са, че той е загубил живота си. Напълно нормално мислене, имайки предвид жестокостта на удара. Но някак си по-чудо той е бил жив, макар и в дълбока кома.

image008За дълго време и отново по чудо той се възстановява напълно. „Мисля си, че една от главните причини да успея, е защото бях в страхотна форма преди инцидента" - казва той на Джулиън Райдър години по-късно. Да се върне към живота е истински късмет и щастие, което той не забравя, но освен това, той се връща и в Световния Шампионат за още два сезона през 1984 и 1985.

За съжаление вече Сузуки не са във форма, а и разбираемо скоростта на Франко просто не е същата - най-доброто му постижение през този период е едно 5-то място. Но мислейки си затова, пътя от дълбока кома до топ място сред най-бързите пилоти на планетата е невероятен и заслужава повече адмирации, от колкото много на брой победи!

Автор:
Жельо Василев, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree