Франко Унчини

05 Декември 2009

„Франк Унчини спечели титлата и след катастрофата се завърна от мъртвите, за да се състезава"

image001„Франк Унчини спечели титлата и след катастрофата се завърна от мъртвите, за да се състезава"
На това ниво на моторен спорт всички състезатели са невероятно талантливи. От най-ранни години на мотоциклет, те развиват невероятни рефлекси още в тийнейджърските си години. Това е вярно и невярно за Франко. Най-красноречивият факт е, че първото му състезание е „едва" на 19 години, но той някак си успява само две (!) години по-късно да влезе в Мото Гранд При с частен отбор, състезавайки се в класовете 250, 350. Тогава веднага успява да остави следа, която кара големите отбори да се замислят за него. Вярно е, че е падал доста в първите си години, но нека си припомним стария факт, че е много по-лесно за бърз състезател да спре да прави грешки, отколкото за бавен и безопасен такъв да се научи да бъде бърз.

image003След поредица успешни представяния и чистия талант да си намериш пътя към Гранд При толкова бързо, вниманието на тогавашния тим на Харли Дейвидсън в клас 250 и 350 е привлечено. Те наемат Франко да кара до миналогодишния шампион Уолтър Вила. Унчини изненадва опозоцията и на всяко състезание е по-бърз от опитния си съотборник, което му носи втора позиция в шампионата.
Франко продължава традицията си да напредва бързо и през следващата 1979 година прави стъпката към клас 500 с частно Сузуки RG 500. В онези времена частните отбори са били почти толкова силни, колкото заводските, което е давало по-голям шанс на уменията на състезателите да блеснат.

image004Същото се случва и с Унчини. Често е изключително лесно да се забележи талантът у състезателите. Това е валидно и днес, състезатели като Валентино Роси, Хорхе Лоренцо и Кейси Стоунър бяха бързи още от първото си състезание. Такъв е и Франко, който взима място на подиума на дебюта си в Гранд При на Югославия, писта известна с изискванията си към изчистено и внимателно каране (подобно на Бърно). През това време Унчини изчиства стила си, успокоява карането си и увеличава броя на състезанията, през които финишира. Титлата обаче отива при опитния Марко Лучинели, който след това напуска Сузуки и остава едно много важно свободно място.

Така Франко има шанса да влезе в шампионския отбор на Роберто Галина и да се бори за титлата. А представянето му е феноменално! През следващия сезон той е не само невероятно постоянен, но и мълниеносно бърз и до Гранд При на Британия, Франко води шампионата с 20 точки пред легендите Кени Робъртс и Бари Шийн! Франко печели състезанието, а Шийн е елиминран от шампионата след напълно ужасяваща катастрофа (детайлите за която скоро ще можете да прочетете в Моторспорт Легенди).
След това солидно представяне Франко не финишира повече през сезона, комбинация от грешки и технически неприятности в следващите 4 кръга, но това няма значение за борбата за титлата - работата е свършена, на 24 години и само 5 години след първото му сътезание - Франко е Световен шампион!

image006За съжаление неговото лидерство като шампион е твърде кратко. През следващата година на състезанието в Асен, Франко прави една ключова грешка. Асен е известна с бързите си, преливащи завой. На един от тях Унчини дава прекалено много газ, моторът се пързаля и след това неочаквано го катапултира с ножка. Франко пада на състезателната линия, не много наранен и успява да се изправи на колена, подпирайки се с ръцете на асфалта. През същото това време обаче Уейн Гарднър, по време на първото си състезание, се оказва точно на погрешното място и удря челно падналия. Сблъсъкът е толкова жесток, че каската на Унчини се разтваря и излита край пистата, а Франко остава паднал на трасето в дълбоко безсъзнание. Първите новини са, че той е загубил живота си. Напълно нормално мислене, имайки предвид жестокостта на удара. Но някак си по-чудо той е бил жив, макар и в дълбока кома.

image008За дълго време и отново по чудо той се възстановява напълно. „Мисля си, че една от главните причини да успея, е защото бях в страхотна форма преди инцидента" - казва той на Джулиън Райдър години по-късно. Да се върне към живота е истински късмет и щастие, което той не забравя, но освен това, той се връща и в Световния Шампионат за още два сезона през 1984 и 1985.

За съжаление вече Сузуки не са във форма, а и разбираемо скоростта на Франко просто не е същата - най-доброто му постижение през този период е едно 5-то място. Но мислейки си затова, пътя от дълбока кома до топ място сред най-бързите пилоти на планетата е невероятен и заслужава повече адмирации, от колкото много на брой победи!

Автор:
Жельо Василев, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Добавете коментар към статията

Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ също приемате и общите условия на уебсайта. Моля, прочетете и нашата политика за поверителсност и защита на личните данни, приемайки тези условия Вие се съгласявате с обработката на вашите лични данни съгласно законодателството (Общия регламент за защита на данните) и описва какво правим с вашите лични данни, съгласно правното основание, на което го правим, и да предоставим повече информация относно вашите права.
Правила и условия | Политика за лични данни