Тацио Нуволари

20 Април 2010

„Тацио Нуволари – най-великият пилот на миналото, настоящето и на бъдещето.” Фердинанд Порше

„Тацио Нуволари – най-великият пилот на миналото, настоящето и на бъдещето.”
Фердинанд Порше
 
image001Много са мотоциклетните истории, които сме обсъждали в този сайт. В десетки материали сме споменавали шампиони като Валентино Роси, Кевин Шванц, Майк Мотора, Кени Робъртс Старши... Всеки един от тях е продукт на своята епоха и личен опит. Мога да ви уверя обаче, че нито една от тези истории не е толкова шокираща, като тази на Тацио Нуволари, според Фердинанд Порше най-добрият състезател на „миналото, бъдещето и настоящето”.
Ако не сте чували преди за него сигурно вмомента се питате „Къде е правото да се сравняват пилоти от толкова различни времена?” Напълно смислен въпрос, и винаги съм бил против в класациите от тип „спортист на века” и подобни. В тях често се избиват комплекси и подреждането просто няма смисъл. Факт е обаче, че историята на Нуволари е по-различна от тази, на който и да е друг спортист.

 
Откъде да започнем? Трудно е да знаем какво е запалило Тацио по скоростните надпревари, може би факта, че по-време на война, той е бил шофьор на линейка, най-бързата линейка. Неоспорими са фактите обаче. image003През годините Нуволари се състезава официално в 353 състезания (124 мотоциклетни от най-високо ниво и 229 автомобилни), печели 105 от тях и в 100 от тях е с най-бърза обиколка. Печели общо 7 шампионата в мотоциклетни и автомобилни класове. Карайки ужасяващо бързите и тежки коли на Ауто Юнион през 30-те години на миналия век записва рекордна средна скорост от 330 км/ч !! Продължава да се състезава дори с туберколоза, която не му пречи да спечели последното си състезание на възраст от 58 години.
 
Но това е само статистика, която може да бъде подобрено. Шокиращото в историята на Тацио е неговата неоспорима борба за място на решетката независимо от обстоятелствата. Нека да ви дам един пример. След много успехи на две колела, от Алфа Ромео предлагат на шампиона тест на тяхното състезателно Алфа Ромео от 1925. image_nПрез тези години обаче автомобилите са невероятно опасни, а и още повече – без никакви ограничения на скоростта. Пистите са изглеждали различно, много широки, с малък радиус на завиване, а колите – с огромни 16 цилиндрови двигатели, което е карало пилотите да се движат със скорости надвишаващи с много 200 км/ч а само 10-тина години по-късно – много над 300! Разбира се, такова нещо като безопасност не е съществувало – нямало е дори предпазни колани, а сцеплението е било някаква минимална стойност. 
За съжаление на гореспоменатия тест, скоростната кутия зацепва, колата се преобраща и остава Нуволари с изпочупени кости. Митът казва, че лекарите в Милано са казали на Нуволари, че трябва да прекара следващите седмици на легло.
Тацио обаче заявава, че ще се върне на мотоциклета след не повече от 6 дни – за Гранд при на Монца. Тогава се случва и едно от най-невероятните неща в мотоциклетната история.
Както всички знаем състезателите не са като обикновените хора, при контузия искат да се върнат максимално на пистата. Тяхната смелост и обсебеност понякога граничи с лудостта. Но през онези дни през 1925 година, Нуволари казва, че може да се върне на мотора с изпочупени крака, който едвам движи. Неговите механици са инструктирани да завържат краката му на мотоциклета. Той не може да ги движи изобщо. Това време, когато ъглите на наклон са много по-малки позволява на Нуволари да изпълни тази невероятно смела постъпка. 
 
image007Механиците отвеждат своя пилот до старта и след това го избутват по-време на старта с уговорката да го хванат отново на края на състезанието, завързания за мотора пилот. В същото време на Тацио му провървява – завалява дъжд, фактор, който може да изравни силите на пилотите и той се движи стабилно на втора позиция, изпитвайки зверски болки. В последните обиколки той е още по-голям късметлия – пилотът пред него претоварва мотора си и отпада от състезанието. И тогава пилот със счупени кости, неспособен да движи краката си, води! Никой не може да повярва на чудото.
Нуволари финишира пръв и припада след, може би, най-великата си победа. След финала той споделя на журналистите на Монца, че последната обиколка болката е била тотално непоносима и е усещал как е припадал, докато се е движил по-правите на Монца. Нещото, което го е съхранило обаче, е знанието, че точно там тогава е нямало маршали и отказване там е значело падане и безпомощно състояние на километри от медицинска помощ!
Подобен триумф е абсолютен прецедент, в който да е било спорт, а също така и показване на свръхспособности на концентрация.
 
image009Тацио Нуволари е известен и с малката си фигура, бил е доста нисък и не е можел да се мери по физическа сила с други пилоти като Рудолф Карачиола например. Това е значело голям проблем. Мотоциклетите и автомобилите на 30-те са били ужасно тежки за управление. Представете си кормилна система, гуми и окачване от тези години, в комбинация със завой от 180 км/ч – силата, която трябва да се вложи във волана/кормилото е невероятна. Тацио я е нямал. За да печели е бил първият пилот изобщо, който е пързалял своя мотоциклет или автомобил на всеки завой. Зад волана той е преминавал всеки завой на пълна газ, пързаляйки четирете колела, техника спечелила адмирациите на всички пилоти. Ето какво казва за нея не кой да е, а Енцо Ферари:
 
“ На първия завой имах ясното усещане, че Тацио беше направил голяма грешка и ще се озовем в канавката. Приготвих тялото си чаках удара. Вместо катастрофа обаче колата се оказа на трасето и някак си в перфектна позиция за следващия завой. Погледнах го – изражението му бе сурово, но и спокойно. На втория завой изпитах същото усещане. Около четвъртата и петата крива започнах да разбирам. Забелязах, че Тацио изобщо не вдигаше крака си от педала на газта. Завой след завой, открих тайната му. Нуволари влизаше в завоя някак си по-рано, всравнение с това, което моите инстинкти на пилот ми казваха. Вече беше сменил на правилната скорост, но беше дал пълна газ на влизане, след това с едно чисто движение насочваше носа на колата към вътрешността, за да започне страшното преживяване. Държейки газта отворена по време на това, той вкарваше болида в пързаляне с всички четири колела, използвайки силите при завиване и възможното сцепление до максимум. След като колата минеше върха на завоя, магически се озоваше на правата, в перфектна позиция. Нямаше нужда от никакви корекции.”
Енцо Ферари

image011С тази брилянта техника и много победи в мотоциклетния спорт, Нуволари се мести в автомобилния свят, където прави няколко легендарни триумфа. Печели със своето слабо Алфа Ромео срещу германските Сребърни Стрели (първия истински професионален отбор). На 58, с множество болести, той продължава да се състезава и въпреки болката, печели последното си състезание, в последните си месеци от живот. Тацио Нуволари не пропуска нито една възможност да бъде номер 1 в тези толкова различни години. Това печели дълбоките адмирации на Енцо, Ферари, Стърлинг Мос, Хуан Мануел Фанджо и още редица други, които го въздигат на недостигнато ниво. 
 
image013Днес рядко се сещаме за Тацио Нуволари. Може би изключение прави ако се гледа моторспорт канала „Нуволари” в Италия или пък карате Алфа Нувола или Ауди Нуволари. Но когато видя добро пързаляне с две или четири колела, винаги в ума ми изкача състезателят натискал газта, както никой преди.
Жельо Василев, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree