2 хилядни от секундата: Мик Дуън срещу Алекс Кривие

09 Юни 2010
Това е целта и идеалният резултат. Тази ситуация поставя огромно напрежение над състезалите. Затова и победата е толкова невероятно важна.

{youtube}n0qFW1Uj_fc{/youtube}

Пилотите в Мото Гранд При са специална порода хора. Едно нещо е да осъвършенстваш способностите си и да ги използваш в надпревара, съвсем друго е животът ти да е отдаден на това и да го правиш на колосално ниво. Милиони евро от спонсори от всички краища на света, топ инженери, които развиват технологията, най-добрите механици, които подготвят мотора, менажери, които ръководят хиляди хора... всичко е с една единствена цел – подготвянето на мотоциклет, да бъде бърз, по-бърз от всички други.


image001

Това е целта и идеалният резултат. Тази ситуация поставя огромно напрежение над състезалите. Затова и победата е толкова невероятно важна. За около 60 години на Мото Гранд При едва ли някой е искал победата повече от Мик Дуън. Самият той споделя:
„През състезателната ми кариера, всичко беше за победата и опита ми да взема само най-доброто от мотора и от самия себе си."
След много тежки контузии (описани подробно в друга статия за Мик Дуън в моторспорт легенди), австралиецът печели титлата за първи път през 1994 година. Доминацията му продължава през 1995, когато се отвърждава като безспорен фаворит, с вероятно много шампионски титли за бъдещето.
Всичко се променя когато в отбора на Репсол Хонда пристига младия Алекс Кривие. Испанецът е имал доста солидни представяния с частния отбор на Сито Понс, но нищо впечатляващо. От Хонда обаче виждат неговия потенциал и мислейки за отбора решават да го наемат за съотборник на Майкъл Дуън.
Както всички знаем, в състезателните спортове, твоят съотборник не е твой съюзник, напротив – той е първият човек, който трябва да бъде победен. Това поставя една страхотна ситуация в отбора на Хонда. Двама състезатели, готови на всичко, за да вземат и минимално предимство пред другия.


image003

През сезон 1995 Алекс Кривие напредва в тима на Хонда. Самият той казва:
„Научих много от Мик. Спечелих много опит в битките с него на пистата. И начинът, по който работи...Мик понякога не променя настройките на мотора, но работи много усърдно над себе си, натиска до лимита от първия ден на пистата. Трябва да търсиш тази допълнителна скорост в теб. Това научих от Мик."
Така Мик Дуън и Алекс Кривие стават най-големите съперници на трасето. Безспорно кулминацията на това съперничество е през 1996 година на Бърно.
В този състезателен уикенд пилотите отиват с увереност, знаеки, че мотоциклетът им има безспорно предимство от няколко десети на обиколка пред най-близките съперници от Ямаха.
В първата част на състезанието Мик и Кривие си променят позицията често, но и едновременно играят важна психологическа битка.
На това топ ниво, всяко погрешно решение би могло да издаде слабост в надпреварата. Великите шампиони не позват скоростта си до последната обиколка, спират малко по-рано от колкото е лимита на техните възможности, не приплъзват с такъв ъгъл, с който всъщност могат. Целта е техния съперник да се убеди, че всъщност са по-бавни, за да може в ключовия момент, последната обиколка, да има изненада.

image005

Когато и двамата съперници са на такова ниво, и двамата прилагат тази тактика, наблюдаваме най-страхотните битки. Това се случва и на този ден в Брно.
След множество промени на водещия пилот, Мик Дуън е убеден, че победата е негова и се отправя към последния завой. Алекс Кривие обаче е решен да наклони везните в своя полза. През цялото състезание той е крил истинската скорост, с която може да излезне от последния завой, знае, че тя е малко по-голяма от обичайното, знае, че има шанс да изпревари Мик преди финалната линия.
Двамата навлизат почти колело до колело в последния завой, Алекс Кривие отваря газта по-здраво от всякога, приплъзва задното колело, предното се отлепя от асфалта, но получава ускорение малко по-голямо от това на Дуън.
Мик не може да повярва, че това се случва и инстинктивно се опитва да затвори линията от ляво, но е прекалено късно. Двамата пресичат финала едновременно!

Никой не знае, кой е победил. Малко по-късно се разбира, че Алекс е победил със сантиметри и едва 2 хилядни от секундата! Зрителите разбират, че наблюдават нещо невероятно, все още най-близкия финал в Мото Гранд При.

 

image007


Алекс Кривие споделя след битката:
„Беше фантастично, много близко! Преди Бърно, бях победил Мик в Австрия, а ето сега и най-оспорваното състезание в кариерата ми. Спечелих с две хилядни от секундата и с фотофиниш! Мисля си, че Мик все още не може да повярва какво всъщност се случи в това състезание. Беше толкова близко и наистина се насладих на битката."

Жельо Василев

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree