×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Бари Шийн

01 Август 2006
Бари Шийн-шампион в клас 500 за годините 1976 и 1975
Привет и от мен при първия материал за тази нова рубрика на нашия сайт. Размишлявах с какво ще е най-добре да Ви запозная най-напред. Историите за велики състезания, мотоциклети и състезатели са наистина много.Затова реших да започна с нещо малко по-различно, което обвхаща много добре характера на една от най-колоритните личности в историята на мотоциклетизма. Говоря за Бари Шийн-шампион в клас 500 за годините 1976 и 1975. Първо няколко думи за самият него.Той е известен със тогавашния си статус на плейбой и неговото каране, което си е представлявало чиста игра със смъртта.Той ни е оставил голямо наследство. Дори на него дължим и мотоциклетизма в сегашния му вид.Имам впредвид- например до около 70-те всички мотористите са били истински лошите момчета.Всички състезатели задължително са носили черни екипи и шлемове. Бари за пръв път разчупва тази традиция в началото на 70-те като избира светлите цветове. На него дължим и голяма част от напредъка на безопастността-дори той самият е смятан за човека, измислил протектора на гърба. Историите около него са наистина много и не просто невъзможно да ги обвхана в една статия.Именно затова смятам да се спра над един конкретен случай. Случай, който прави Бари световно известен за броенни дни. Нека се пренесем обратно във времето...
Състезателна писта Дайтона , Флорида, Март 1975 година.
Бари тества гуми на доказания мотоциклет 750 на Сузуки. Той се движи по старт-финалната линия. Качва предавките нагоре..4-та, 5-та и скоро достига последната 6-та. Той знае ,че скоростта е ужасяваща- близо 285 км/ч и то в онези години. Години на липса на безопастност и край пистите , а и особено от несъвършенството на екипировката на състезателите.
На 5-та обиколка Бари профучава покрай старт финалната права. Именно тя при Дайтона е уникална заради стръмния наклон на тази овална част. Мотора достига максималните си близо 9000 об/ мин и максималната си скорост от над 280 км/ч. И тогава изневиделица най-лошия кошмар на всеки един състезател се превръща в реалност. При скорост , която човешкото око трудно може да улови отстрани, парчета от задната гума се откъсват.Милисекунди по-късно колелото е напълно блокирано и се изнася напълно встрани. Бари с добре развитите си инстинкти натиска съединителя в отчаян опит да овладее машината. Но на този етап това е напълно невъзможно. Блокиралата гума напрактика изгаря и остава голямо количество пушек, докато се хлъзва напълно встрани и катапултира Бари във въздуха при над 270 км/ч.. Тялото му бива подхвърляно и удряно жестоко в асфалта...Кинетичната енергия от удара просто е невъобразима. За да разберете какво имам впредвид ето един факт..всъщност тези „подмятания” продължават цели 270-280 метра, като през това време се чупи кост след кост... 

Нека сега се поставим на мястото на хората на трасето.Те навярно са си мислили ,че младият талант от 1974 година така и няма да успее да развие пълния си потенциал. Те познават мотоциклетните състезание-знаят ,че човек не може да преживее такова падане.
Но Бари определено не е бил мъртъв.Може да е бил близко до смъртта-но определено не я е достигнал. Ето списък на някой от неговите контузии- счупена лява бедрена кост, 6 ребра, китка, лява предмишница, ключица, фрактури около гръбнака, разкъсани бъбреци...Всичко това комбинирано със наистина огромна загуба на кожа.
Едва ли ни е лесно да си представим нещо такова преди да го преживеем. Нека само да спомена, че след самият инцидент Бари казва ,че е помислил ,че си е загубил левия крак.Бедрената кост е била толкова зле счупена, че всъщност е била обърната и извъртяна зад самият Бари, без да може той да я вижда.
Това определено е била най-лошата катастрофа на Шийн...засега.Силвърстоун 1982 година ще го обсъдим друг път. Важното е да се концентрираме над героизма и действията на ездачите от този период. Защото като говорим за Бари..хмм много хора биха се замислили дали изобщо ще се върнат във спорта. Шийн се връща още същата година. При това-печели първата си победа срещу най-успешния мотоциклетен състезател-Джакомо Агостини в битка колело до колело. Но това ще бъде тема на следващия материал. До тогава!
 
Жельо Василев
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree