×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Майк Мотора

26 Август 2006
Нека разгледаме част от една легендарна личност в мотоциклетния свят- Майк Хейлууд.
Майк Мотора
Остров Ман 1978 и Майк Мотора

Всеизвестен факт е как в мотоциклетния спорт могат да бъдат измерени неща като мощност,въртящ момент,действащи сили, коефициент на сцепление и т.н. Но, както съм казвал и преди , нещото , което не може да бъде измерено е елемента на отделния човек. Той обаче може да бъде демонстриран чрез историите за великите състезания.Нека сега разгледаме част от една легендарна личност в мотоциклетния свят- Майк Хейлууд.

Една истински велика година , която символизира таланта и характера на Майк Мотора(както е неговия прякор, от англ.- Mike “the bike” ) определено е 1978. Нека се вгледаме по-дълбоко в цялата ситуация..
Преди 1978 година Майк е един от най-успялите хора във всички моторспорт среди.Той вече има 9 световни титли по мотоциклетизъм(в различни класове), освен това притежава рекордните тогава 13 победи на състезанието на Остров Ман, а има и титла във престижния шампионат Формула 2, множество участия във Формула 1.

Говорейки и за участието му във Ф1 просто трябва да спомена Гранд При на Монца от 1971 година.Наясно съм с факта, че това не е мотоциклетно състезание, но е състезание в пълния смисъл на тази дума. Надпреварата протича като една непрестанна борба за идеалната линия на Параболика и след това борба за въздушните струи на уникално дългата права.Това поражда и един от най-близките финали в историята на спорта. В крайна сметка Питър Гетин печели състезанието.Зад него е младока Рони Питерсън с Марч и разбира се –Майк Хейлууд.

Само погледнете снимката на всичките 5 коли отправайки се към Параболика и след това отново до близо 310 км/ч и финал! И състезание спечелено с около метър.Освен това другото, което е запомнящо се от тази надпревара е ,че средната скорост на Питър е била съвсем малко под 241 км/ч и това все още е най-бързото Гранд При в историята.
Но да се върнем към мотоциклетния спорт...
През 1977 година кариерата на Майк е практически завършена, защото при тестове през 1974 в Германия той претърпява ужасен инцидент с прекалено лоши последици. Той живее в Нова Зеландия(този район е доста благоприятен за бивши мотоциклетни състезатели с множество изпочупени кости заради климата..друг, който прекара остатъка от живота си в Австралия бе Бари Шийн, където срещна и новата звезда Крив Вермюлен) и участва в незначителни състезания.Просто да не забравя страстта си към мотоциклетизма..
Но Майк посещава Силвърстоун през същата година , където се среща със Стив Уейн. Последният е истински познавач и специалист на тема мотоциклетен спорт.Дори притежава значителна корпорация обслужваща мотоциклети. В този случай той позволява на Майк да пробва един от приготвените от него мотоциклети Дукати 900 SS. Бившия шампион е повече от впечатлен ..особено от интересната позиция на ездача, която наподобява стойката на мотора през 60-те години на миналия век.

Майк Мотора почти на шега предлага услугите си за следващото състезание на Остров Ман през 1978. В крайна сметка договора бива сключен- по 1000 паунда за всяко състезание, в което участва Хейлууд и чудесно подготвено Дукати изцяло за Майк.
А мотоциклета определено е бил подготвен брилянтно..специална рама, различна форма на картера(не толкова широк отзад),множество детайли за подсилване на конструкцията(Остров Ман е уникален с изискванията си към машината заради характера на трасето и множеството издутини и неравности),доста по-леки бутала от компанията „Борго”, състезателни мотовилки.Всичко това се подсилва от карбуратори Дел’Орто Малоси със всмукателна тръба 42 мм и особено красивия сух многодисков съединител.

Максималната мощност достига 87 конски сили. Всички са смятали , че това би било недостатъчно.Особено като се има предвид голямата конкуренция.Става въпрос от една страна за една друга легенда-Фил Хил, а от друга-4 цилиндровата машина на Хонда. А всички знаем как Хонда не обичат да губят...Прекрасната им машина е била разработена специално за да спечели тогавашния шампионат ТТ1 (нещо като еквивалент на Супербайк през тези години).Това е и част от философията на Хонда..за подобни цели бе направена и RC 51, с която Хонда спечелиха..хмм Остров Ман, Световния Супербайк 2 пъти, 8-те часа на Сузука, Шампионата по Издръжливост...
Е да но този ден нещата се променят в полза на човешката сила в моторния спорт.

Майк се бори изключително с машината, с пистата и със самия себе си за да вземе една легендарна победа в клас „Формула 1”.Моторния свят не е виждал такова завръщане.11 години липса на участия в мотоциклетния свят , последвано от победа в най-голямото и трудно изпитание за всеки мотоциклетист.

Но победата определено не е дошла лесно.Ако оставим горните фактори, остава конкуренция. И то не каква да е конкуренция.Говорим за легенди като Пат Хенън, Том Херън и разбира се – Фил Рийд.Всеки един от тях заслужава отделен материал, но нека се въздържим от подробен анализ на техните личности.

Самото състезание протича по-много интересен начин.Става въпрос за ужасно успорвана борба между Майк и Фил.

На финала светът на моторния спорт не може да повярва на какво са станали свидетели всички.Този застаряващ мъж се качва и прави невъзможното.Но..и не можем да останем прекалено учудени, защото Майк е известен с таланта си към адаптивност.И в предишните години той на ден е печелел по няколко състезание из всички класове мотори.
Шансът да затвърди успеха си чрез победа в класа Старши (Senior) си отива засъжаление. Демпера на Хейлууд отказва.Представете си какво значи това на Остров Ман..със всичките тези неравности при тази феноменална скорост. Въпреки тези проблеми Майк Мотора завършва 25-ти.
Борбата за челото става обаче не по-малко интересна.Тук става въпрос за битка между Пат Хенън и Том Херън. Пат се движи прекрасно и прави още едно нещо , което ще бъде запомнено в този ден.Той става първия човек, направил обиколка на Остров Ман за под 20 минути при средна скорост от 113 мили в час. След неговото отпадане състезанието печели една друга легенда- Том Херън.

Тъжно , но мотоспорта има две отличаващи се страни.Едната е тази с блясъка на горните събития.Нека спомена и за другата не по-малко важна. Пат Хенън(показан на снимката по-долу с надпис на шлема «ПАТ») не завършва състезанието, след като е поставил рекорда си за обиколка под 20 минути , заради зверска катастрофа. Тя остава на Пат постоянни мозъчни увреждания. Той все още е жив в дома си в Калифорния.

Освен това на ултра бързия завой Брей Хил загиват двама състезатели-това са Марк Хобсън и Кени Бирч от клас сайдкар(мотоциклети с кош).

Том Херън този ден печели последното си състезание на Острова. 11 месеца по-късно загива на друго митично ирландско състезание- Норт Уест 200, което предхожда Острова с около месец.Той не е единствения , който губи живота си този ден-същото се случва на Франк Кенеди след инцидент с Кевин Стоу, който пък претърпява много сериозни контуции.Същото се случва още с Рой Джефрис и Мик Грант.А безкрайно талантливия шотландец Браян Хамилтън загива в клас 350 кубика..
Затова и са тези истории.Не само за славата и шампанското.Те говорят , че има хора , който отдават живота си напълно на любимия си спорт.Живеят за него...уви-случва се да умират за него. ..


Автор : Жельо Василев
email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора
Майк Мотора

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree