×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Кевин Шванц

14 Ноември 2006
Отвъд лимита - Да разгледаме част от живота и постиженията на един легендарен състезател- Кевин Шванц.

Да разгледаме част от живота и постиженията на един легендарен състезател- Кевин Шванц. Това име вече е наистина легендарно.Но...знаете ли? Всеки път , когато си мисля за Кевин се сещам за едно най-основно нещо върху, което се е градил неговият стил на каране.А именно-да минеш през завой , възседнал мотоциклет е повече от вълнуващо. За да можете да разберете точно какво имам предвид трябва да погледнем малко историята на Шванц и изобщо ситуацията по-тези години.

На първо място Кевин израства в семейство в Щатите , където мотоциклетите са на почит. Първите му състезания са с кросови мотоциклети и там той почва да развива себе си. Нещо изключително важно , защото кариерата му ще съвпадне с може би най-трудните за управлявание мотоциклети на всички времена-клас 500 и то на ниво края на 80-те години. Много мощност , разгърната в изключително кратък използваем диапазон(често по-малко от 4000 оборота в минута), много леки. Просто при тях нормалните състезателни линии просто не са важели-не е било възможно да се излезе от завой и задната гума да не превърта, а често предното колело е направо във въздуха.
Но за да стигне до там Кевин е трябвало да се развие подобаващо. Дебюта си в пистови състезания той прави през 1984 година и веднага се отвърждава като един от най-брилянтните млади състезатели в американските серии АМА. Освен това той развива стила си на каране по-уникален начин. Той просто е изглеждал неконтролируем отстрани, особено в онези години. Шванц използва колената и тялото си изключително много, а задното колело често е било във въздуха заради много късното спиране.

Този стил на езда и феноменалния контрол върху мотора от страна на Кевин е много очевиден на едно състезание от 1984 година – 24-те часа на Нелсън Леджис. На въпросното трасе има един завой наречен Каръсел(на англ.-„въртележка”). Влизането в него е много бързо-в тези дни около 140-150 км/ч. Та един от най-приятните спомени на един от лидерите в това състезание е как , когато е изпреварвал с обиколка някакво младо хлапе на има Шванц е видял нещо изключително. На влизането кормилото е изпадало в ужасен резонанс-пълен ход от една страна до другата, а Кевин дори не е връщал газта. Вземал е цялата крива докато има резонансови трептения.Ето колко луд е изглеждал стила му на пилотиране..Разбира се, страхотни са спомените и за техниката му на мокра писта. Много стари състезатели могат да потвърдят как са го виждали да прави чудеса. Например на влизането в завой, ако се нацели голяма локва вода и предницата загуби напълно сцепление, ако състезателят не изправи мотора за да потърси някакво сцепление, той автоматически пада. Физиката казва, че няма изключения. Само ,че историята на мотоциклетния спорт тук идва и показва на какво всъщност е способен Кевин.

Точно затова и почнах този материал с мисълта ,че е вълнуващо да се вземе завой на мотоциклет. Точно над това се подчинява цялата философия на карането на Кевин. Той ВИНАГИ е търсел абсолютния лимит. Дори и да не му е било необходимо. Той е влизал в завоя все по-дълбоко и по-дълбоко(с максимално късно насочване на предницата) , докато най-накрая просто не падне. А след това..просто спира точно само един миг преди лимита на падане и открива истинския потенциал на човек на две колела. Същото е било и със излизането от завойте и това колко рано и колко може да се отвори газта. Никога няма да забравя какво каза една друга легенда Мик Дуън относно американеца-„Кевин е най-бързия човек срещу, който някога съм се състезавал.”
1987 е една много важна година в карането на Кевин.От една страна той придобива опит, учи се да се контролира. От друга-това е първата му огромна битка с най-големия му съперник изобщо-Уейн Рейни. Цялото съперничество между тях е легендарно просто. Сякаш всеки велик човек си има своите велики противници-Бари Шийн имаше Кени Робъртс, Уейн Гарднър- Еди Лоусън, Роси-Биаджи и Сете, Мик Дуън- Алекс Кривие и разбира се-Шванц срещу Рейни. През тази 1987 година те се борят ожесточено за титлата на АМА в Америка. В крайна сметка Уейн побеждава, но повече от трудно-само в последната част на сезона Кевин печели 5 победи.
За 1988 Сузуки Япония желае да включи Кевин в програмата си в Гранд При.Младият брилянтен състезател най-накрая е открит. И ето ,че идва време за дебюта му. Той трябва да се състои на една от най-трудните писти в целия свят-Сузука, която тъкмо е била модофицирана(по-специално имам предвид вида на завоите Дегнер, както ги познаваме сега).

По това време Сузуки са в процес на голямо развитие на своя V образен 4 цилиндров агрегат. След тестове на Дайтона седмици преди състезанието отборът не е бил много въодошевен-просто е липсвала мощност. И то много! Тази крайна мощност всъщност е и приемущество и недостатък на Хонда от 1988.Въпреки че мотора е много бърз на правите, на излизане от завойте е истински звяр.
На квалификацията Кевин се класира изненадващо 3-ти, а след старта се движи плътно зад златното момче на Хонда оттогава Уейн Гарднър. Другият ас през тези години-Еди Лоусън, за момента дори не можи да се бори за подиума(въпреки че Ямаха ще се окаже най-добрия мотор за тази година). След това Кевин изпреварва и изключително изненадващо води първото си състезание. Той след това споделя ,че е не можел да повярва ,че всъщност е толкова бърз. Сигурен е бил, че Уейн ще го изпревари или на влизането в завоя 130R след правата , или на спирането на последния шикан. Но това така или иначе-просто не става и Кевин Шванц печели първото си Гранд При. Дори със значителна преднина от няколко секунди след като Гарднър прави грешка и губи секунди. Изключителен момент! Светът не може да повярва, а и има всички основания за това!

В следващия състезателен уикенд на Лагуна Сека , Кевин се запознава с истината в Гранд При и честата зависимост и относителност на техниката спрямо мястото. Тоест, въпреки че мотора е работил задоволително в Япония, той е бил абсолютно зле в Америка и оттам идва резултата.
1989 е много важна за Кевин Шванц. Тогава той започва да побеждава наистина редовно. Освен това Сузуки със сигурност са най-добрия мотоциклет.Хондата е може би най-лошия и най-зверския мотоциклет от клас 500 правен някога, но някак си Еди Лоусън успява да се добер до точките за титлата, въпреки че си признава ,че често когато е влизал в завой с Хондата, не е знаел дали ще успее да се задържи на мотора или не. Но карането на американеца е далеч от постоянно-множество падания на практика премахват шансовете му да бъде световен шампион за тази година.

През следващите сезони 1990, 1991 и 1992 той се развива и става един завършен пилот.Но на Сузуки им липса постоянност срещу отборите на Ямаха и Хонда. Въпреки че Уейн Рейни прави страхотен триумф като спечелва шампионата на гуми Дънлоп, които въобще не са най-добрите. Освен това Хонда имат ново златно момче , а именно Мик Дуън, който губи титлата през 1992 заради прочутата си контузия.
През 1993 се отвяря най-сериозния шанс за Американеца. Мик Дуън още не е на 100% каране след тежките контузии и не може да поеме развитието на Хонда и в резултат на това Хонда не е най-добрия мотоциклет през тази година. Това отваря вратите за Уейн Рейни и Шванц, които създават едно от най-големите шоута в борбата си за титлата. Точно това е най-очевидно на един прекрасен ден на феноменалното трасе във Сузука. Там се състои едно от най-красивите и феноменални състезания на всички времена, където Шванц, Рейни, Козински си оспорват лидерството на практика на всеки завой. В интервю след това Уейн Рейни каза ,че това е било неговото най-велико състезание, където мотора е работил безпогрешно и всъщност си е играл и искрено забавлявал със своите противници(много интересни моменти от състезанието можете да видите на този адрес - http://www.youtube.com/watch?v=_UebLAg38CE , макар и със страхотно звучащ японски коментар 

За съжаление кариерата на неговия най-голям съперник приключва същата година. На Гранд При на Сан Марино на пистата Мизано през 1993 , Уейн влиза с прекалено много скорост в една от кривите. В резултат той пада и започва да се хлъзга в зоната за безопастност, която е била проектирана за Формула 1. За съжаление точно тя става причина за ужасните последици-Уейн остава парализиран до края на живота си. Но както каза прочутият доктор Коста(които по-мое мнение е дори символ на Гранд При и не по-малко важен от много други известни лица) «Кариерата на Уейн бе като запалена свещ. След като загазна той откри другата светла страна на живота.»

Този инцидент прави автоматически Шванц шампион в клас 500 за 1993 година. Най-накрая той е признат като най-бързия пилот на планетата. Важен момент за него, но не чак толкова. Дори след тази световна титла той остана непроменен.Както той се изразява «всяка следваща стъпка нагоре бе просто бонус за мен».

А колкото до 1994-Кевин определено гори от желание да защити силата. За съжаление за него точно това е първата година, когато Мик Дуън и целият отбор на Хонда са най-силни с Биг Банг двигател. Защитаването на титлата става почти невъзможно. Но все пак Шванц печели последната си победа във Великобритания.
В началото на 1995 се сблъсваме с проливния дъжд на Сузука. Точно тогава американеца разбира ,че е време да напусне спорта. Според неговите думи, той е започнал да вижда неща по пистите , които преди не е забелязвал. Говоря за несъвършенства в зоните за сигурност, метални огради, бетонни стени и т.н. Истинското удоволствие започва да се губи. Точно това е и правилният момент да напуснеш спорта, което Шванц прави след 1995.
Кариерата му е блестяща , но той спечели любовта и симпатиите на милиони, заради невероятния си стил на каране и готовността за взимане на риск. Точно това можете да видите в долния филм ,където се вижда Гранд При на Германия на пистата Хокенхайм. Обърнете внимание на това колко късна влиза Шванц в завойте при борбата му с Рейни. Освен това обърнете внимание и на излизането от последния завой и задното колело-просто класика на клас 500. Стилът му е подобен на Роси (въпреки че при него е много по-контролируемо). Освен това бас държа ,че сте виждали Валентино да пуска крака си до асфалта по-време на надпревара(ясен индикатор ,че Вале натиска здраво). Родоначалник на това е точно Шванц в борби подобни на тази в Хокенхайм. Моля наследете й се!

Кевин Шванц в  борбата му с Уейн Рейни.


Жельо Василев
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree