×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Джоуи Дънлоп

20 Април 2007
Една от най-пленяващите личности в цялата история на мотоциклетния спорт винаги ще бъде Джоуи Дънлоп. Защо ли?

image003.jpgЕдна от най-пленяващите личности в цялата история на мотоциклетния спорт винаги ще бъде Джоуи Дънлоп. Защо ли? Самият факт да достигнеш нови върхове и измерения в най-изпитателната форма на мотоциклетен спорт е едно. Съвсем друго е личността на Джо. Мнозина са го наричали срамежлив, не е говорил много, което някак си го е оставяло в сянката в падока имайки предвид екстроверти като Фред Меркел по това време например. Дънлоп е бил невероятен механик. Никога не е използвал нови компоненти преди лично да ги разглоби и да се убеди, че това е пътя за намиране на още време на трасето. Уникално е и да се замислим, че Хонда са влагали купища пари в разработката на нови цилиндрови глави например само за да завършат като играчки в пясъчника за децата на ирландеца.

 

Все пак мислейки си за историята на състезанията, човек не може да не се запита защо точно Джоу има 26 победи, а Майк Хейлууд едва 14? image003.jpgБи било изключително глупаво да сравняваме състезатели от различни епохи. Затова и смятам ,че това е грешния въпрос...Много по-уместно би било да се запитаме как Джоуи е побеждавал собствените си съперници. Откъде е извирала мотивацията му?

Отговора може да ни го даде самият Дънлоп в едно интервю от преди години. Той казва: „ Аз съм точно като всички други мотористи, които идват на Острова за да гледат. Но аз просто не мога да устоя да направя още една обиколка. Обичам ТТ както обичам и моторите и състезанията.” Точно това е може би и главната причина защо кариерата на Джоуи бе около 30 години. Просто живота извън състезанията е бил страшно нещо.

Иска ми се да спомена един много важен случай в неговата кариера, които навява точно подобни мисли в неговото съзнание. Една стара поговорка казва, че ако искаш да си състезател, трябва да свикнеш с болничната храна. Разбира се, Джоуи не е правил пълно изключение- все пак говорим за около 30 години състезателна кариера. Задължително обаче трябва да спомена ,че той има едва 2 падания (!!) на Остров Ман. image003.jpgТова е нещо много характерно за състезанията в Ирландия. Там просто не може да си позволиш да падаш, за това и не го правиш( а не можеш да си позволиш просто, защото извън „пистата” се намират дървета, къщи и т.н.). Докато в Англия например- там положението е различно, защото става въпрос за истински писти, построени за състезания с обширни зони за сигурност, които ти позволяват да откриеш истинския лимит. Затова множество ирландци( Джоуи не прави изключение) казват , че на истинските писти всички карат като луди. Просто на състезателите от една съвсем друга школа им е трудно да свикнат с факта, че могат да си позволят да падат няколко пъти на сезон в търсене на ограниченията на възможностите си.

Та случаят, които исках да спомена става на 24 Март 1989 година на пистата Брандс Хатч. Каква ирония- след толкова години на сантиметри от смъртта подобен състезател е на път да се контузи на една „безопасна” писта. Джоу излиза от завоя Кларк, кръстен на легендарния Джим Кларк, и се ускорява своята Хонда до 5-та скорост на правата. Започва спирането и тръгва да връща до 3-та за много трудната крива на Падок. По време на това обаче става нещо немислимо. Стефан Мертенс се удря в задното колело на Джо и той моментално пада и бива занесен към предпазната ограда на първия завой. Изглеждало е сериозно( и наистина е било)- Дънлоп е бил погребан под стената от гуми.Незабавно се отзовават медици и линейки.
image003.jpgДжеймс Уидъм( бивш състезател и днес коментатор на Супербайк шампионата) си спомня: „ Изглеждаше лошо..като най-лошото.”
За голямо щастие нараняванията са сериозно, но Джоуи е без опастност за живота. Най-сериозни са контузиите на крака и китката му. Те всъщност му донасят и най-разочароващото ТТ от около 25 години- надпреварата за 1989 година, която се налага да пропусне.

Това е и един от ключовите моменти в кариерата на Дънлоп. Бил е на 37 години и с тежки контузии- добър момент човек да се замисли за оттегляне от спорта. Разбира се, подобни мисли са минали през съзнанието му. Дори самият той признава, че му трябвало страшно много време дори само да си върне увереността,а според него тя е била ключа към успеха в този спорт.
Но всичко се връща на мястото си. През Юли 1991 Джоуи се завръща подобаващо с победа на надпреварата Ulster. Според мнозина това е и единственото състезание, където той победоносно вдига юмрук, пресичайки финала и празнува истински- неговото истинско завръщане.

image003.jpgМислейки си за неговите триумфи, иска ми се да спомена едно от най-впечатляващите състезание в кариерата му- а именно ТТ през 1987 година. Острова е вече митично място, което се слави трудните условия. През цялата история на 1 ден всичко това е било увеличено многократно.
Първо да разгледаме ситуацията в отбора на Джо оттогава. Трябвало е да бъде направен много труден избор. Хонда предоставят 2 мотоциклета- 500 кубиковия 2 тактов от Гранд При( 3 цилиндровия NR) или 4 тактов RVF.
Всички смятат, че ако завали Джо трябва да избере 4 тактовия мотоциклет, но поради някаква причина той прави точно обратното.
В крайна сметка ТТ 1987 клас старши (senior) се оказва с най-лошите условия за каране изобщо. Говорим за изключително гъста мъгла и напълно наводнена писта.
Мик Грант (бивш много успешен състезател, но тогава мениджър на тима на Сузуки) си спомня: „ Още на старта знаех, че състезанието е наше. Така и казах на Мез ( става въпрос за Фил Мелор – тогавашния топ състезател за Сузуки). Просто бяхме избрали правилния тип гуми, а Джоуи беше с грешния. И все пак победи...Великолепно.”

image003.jpgЗаради меко казано невероятните ( в лошия смисъл) условия състезанието е съкратено от 6 на 4 обиколки. Последните се влошават с всяка измината обиколка. Дънлоп още на първата попада в жесток аквапланинг по цялото протежение на Брей Хил (изключително бързата и опасна крива , която е цяло изкуство да се премина на пълна газ на 6-та). Мотоциклета му близо 5 пъти разклаща кормилото от едната крайност до другата и почти катапултира пилота на Хонда...
Видимостта заради мъглата е един от най-странните, но и вълнуващи спомени, които аз лично имам от архивните кадри оттогава. Просто става въпрос за една дебела стена от мъгла и изведнъж от нея изкачат мотоциклети движещи се с 200+км/ч и само след миг отново се скриват. Прочутият завой Крег Ни Ба (тесен десен след много дълга права, на която се напълва 6-та) изобщо не се е виждал преди да си в самата крива!
Самият Джоуи казва: „ Дори всички зрители, които останаха на трасето заслужават медал.”
Точно тази надпревара може би и остава най-добър пример защо ирландеца остава ненадминат на Остров Ман...При подобни условия трябва да бъдеш много по-нежен към самата техника, трябва да си много умерен, защото под теб има 2 тактов звяр, каран на най-трудната писта от всички. А в тогавашната мъгла..почти всеки завой се превръща в сляп.

image003.jpgТова е и част от тръпката, която караше Джо винаги да се завръща на Острова. Представете си следната ситуация...Движете се по правата Солби с 260 км /ч , а пред вас има още 2 мотора и видимостта ви е нулева заради водния прах вдигнат от тях. Но държите газта и внимателно слушате, кога ще се чуе спирачния ефект на двигателя пред вас. Дънлоп никога не достигне времето, когато в горната ситуация просто сам ще върне газта и ще намали темпото. Той винаги имаше нужда да се връща отново и отново на Ман.




Автор : Жельо Василев 
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree