×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Garry MaCoy

10 Юли 2007

Краля на плъзкането... "Тълпата обожава това и ще продължа да карам така, докато мога да побеждавам".

Краля на пързалянето

„ Не помня точно на коя писта беше - може би Южна Африка или Ещорил. Видяхме гъст дим и се чудехме какво е. Отне ни време докато разберем, че не е било инцидент или гръмнал двигател – беше задна гума, въртяща се толкова бързо, близо 100 км/ч по-бързо от предната, и така просто се запалваше и превръщаше в дим. А това е просто нелепо. Не можеш да правиш така на мотор 500. Е освен ако името ти не е Гари Маккой”

image001.jpgВ крайна сметка реших да започна този важен материал точно с този цитат на Джулиан Райдер, защото той би трябвало да бъде най – показателен за това как мнозина от феновете ще запомнят прочутия австралиец, който след многогодишна борба по пистите успя да си извоюва неверятно уважение както сред феновете, така и в падока. Нека проследим неговия път из висшия пилотаж на мотоциклетизма...
Както мнозина състезатели Гари произхожда от семейство на мотоциклетисти- баща му се състезава в оф роуд събития и запалва бензина в кръвта на младежа.

 

 

 



image001.jpgСлед дълга и упорита борба в родната Австралия и след това в Европа (както и участия в световния шампионат клас 125) през 1998 Гари намира място в отбора на Шел Адвансъд в кралския клас, които по това време разполагат с много добър мотоциклет- Хонда NSR 500. Бъдещето изглежда много обещаващо за талантливия млад състезател, но всичко изведнъж пропада на Гранд При на Чехия същата година. Дори чисто физически скока от 125 директно на 500 допуска, че ще бъдат извършени много грешки. Това се и случва- на една от тренировките той има контакт с Мик Дуън и се озовава в стената с тежко счупен крак. Толкова тежко, че дори самият Маккой признава, че дори се е отказал от състезанията. Вече е претърпявал достатъчно катастрофи и решава да се завърне в родната си Австралия и започва обикновена работа. Ето какво казва самия той:

 

 

 



image001.jpg„ Мисля че просто беше време да спра да чупя кости и да си намеря нормална работа. Започнах да монтирам врати”- казва с усмивка той.


А по това време отбора на Ред Бул Ямаха се нуждаели от нов състезател и един от членовете на екипа предлага Маккой, който приема позицията с удоволствие и започва тестове по новия си проект максимално скоро. Така Гари много успешно свиква с мотора, разполагайки с половината сезон 1999. Така стигаме и до 2000 година – неговата първа пълна година на 500.

 

 

 


Ще запомним и това време с малкия хаос, който беше в кралския клас. image001.jpgОт една страна имахме Алекс Кривие и необходимата амбиция да защити титлата, постоянството на Кени Робъртс и амбицията у младия Валентино Роси при първата му година при най-големите кабатури. Там някъде се появи и новата сензация на име Гари Маккой, който тогава изненада всички взимайки цели 3 победи – повече от тези на Валентино Роси или пък тези на Макс Биаджи например!

Точно тогава се появи и един нов стил, който постави истинска революция в карането на Гранд При мотор.
През 80-те години мощността на двигателите многократно премина възможностите на гумите и тогава се наложи този стил на пързаляне на задната гума. Нещо, в което американците бяха специализирани, защото така или иначе имаха страхотен опит от оф роуд трасетата, и нещо, което определено донесе не една или две победи за САЩ( само си спомнете за Фреди Спенсър, Робъртс, Лоусън, Мамола, Рейни, Шванц...).

 

 

 

 


image001.jpgСлед това Мик Дуън въведе много по-умерения стил, при който най-важното бе средната скорост в завоя и не прекаленото натоварване на гумите.
До около 2000-та година това разбиране за състезателното движение само бе развиване до по-високо и по-високо равнище. И така отново стигаме до този цитат, с който започнахме!

Не помня точно на коя писта беше - може би Южна Африка или Ещорил. Видяхме гъст дим и се чудехме какво е. Отне ни време докато разберем, че не е било инцидент или гръмнал двигател – беше задна гума, въртяща се толкова бързо, близо 100 км/ч по-бързо от предната, и така просто се запалваше и превръщаше в дим. А това е просто нелепо. Не можеш да правиш така на мотор 500. Е освен ако името ти не е Гари Маккой”

 

 


image001.jpgНякак си от нищото Маккой показа невероятна си техника – спираше невероятно късно и се пързаляше на влизане в завоя при нелеп ъгъл на мотора. След това просто даваше уверено газ, тежестта се прехвърляше към задната част на мотора и гумата се приплъзваше, докато предното колело се вдига и Гари излиза от завоя на пълна скорост!
Така напълно невероятно австралиецът спечели потресаващо в началото на годината на Южна Африка и на Ещорил, което накара множество хора из падока да си задават въпроса как е възможно? Как издържат гумите на подобно каране?

 

 


Ето някой факти, който отговарят на въпроса. image001.jpgВсичко опира в крайна сметка отново до гумите. Нека да го обясна най-просто... По-принцип правилото е ,че когато пързаляш гумата, ти я загряваш. Ако се пързаляш твърде много, гумата ще прегрее и животът и ще свърши по-бързо. Следвайки това правило не би било възможно Гари да печели състезания! Но той го правеше..подобни мисли минаваха през главата на множество инженери в началото на 2000-та година преди да се разберат няколко истини за гумите.
Маккой донесе истинска революция в „черното злато”, когато доказа, че горното е вярно, но и когато превърташ гумата наистина МНОГО (като него самия).

 

 

 

 


image001.jpgТогава само повърхностния слой на гумата достига прекалено висока температура, а не целия каркас и това разрушава гумата в пъти по-малко от случайте, когато не се пързаля толкова и целия каркас загрява прекомерно.
Това позволи и на пилота на Ред Бул Ямаха да използва много меки конструкции. Всъщност той имаше проблеми с Мишлен, които не винаги му доставяха максимално меки смеси ( които естествено не бяха удобни за останалите състезатели). Това бе и причината отборът на Ред Бул Ямаха да премине към Дънлоп за сезон 2002( където подобен проблем просто нямаше).

 

 

 

 

Изобщо ситуацията с гумите беше безкрайно интересна в началото на 2000-та година. image001.jpgТогава от Мишлен дадоха избор между 16,5 инчови и 17 инчови колела. Мнозина избраха последните, докато Гари твърдо избра първите, защото с по-широката си контактна площ те му пасваха повече на стила на пилотиране. До края на година почти всички следваха неговия пример. А на самия край на сезона- 17 инчовите се използваха само за квалификация, защото с по-малката си контактна площ имаха по-малък живот, което е и още една причина, защо Гари с избора си бе толкова бърз в крайните етапи от надпреварите.

 

 

 

 


След толкова обещаващ сезон 2000 бе напълно нормално очакванията за 2001 да бъдат големи. image001.jpgТестовете, разбира се, го потвърдиха като Гари бе в челото често и остави впечатление у всички, че той ще е претендент за титлата.

За най-голямо съжаление 2001 се оказа и година белязана от контузии- по време на тестове преди сезона, през пролетта имаше счупена китка... По-принцип последното не е сериозна контузия, но в мотоциклетните среди обратното е вярно, защото е важна част от управлението на мотоциклет( само си помислете за напрежението, което изпитват китките, когато на Муджело например спираш от 330 км/ч до 2-ра скорост в пространство по-малко от 200 метра!). Това на практика и провали сезона за Маккой, който така и не успя да се почувства в свой води както с мотора, така и със своето собствено тяло.

 

 

 

image001.jpgПрез 2002 той вече има солидно количество метал из тялото си като резултат от множеството падания, операции, контузии...Освен това това и времето доминирано от една личност – Валентино Роси.

За 2003 както Бари Шийн предрече нямаше останали 2 тактови машини, въпреки че правилата го позволяваха. А съществуващият отбор на Ред Бул Ямаха започна тежка борба за оцеляване под формата на WCM.

 

 

 


Тогава дойде и елемента на предизвикателството image001.jpgМаккой да намери място в подходящ отбор с добър 4 тактов мотоциклет. Той получи много интересно предложение от Кавазаки, който прохождаха в кралския клас и бяха вложили страшно голяма инвестиция за целта.

Но за голямо съжаление Гари разбира истината за машината още от първия тест- фундаментални грешки в дизайна. Двигателя през 2003 не беше толкова лош, връзката му с шасито на практика липсваше. Когато газта бе отворена предната гума търсеше небесата, а на спиране липсваше всякаква увереност в предницата. Самият агрегат не беше от най-мощните и най-еластичните, но това определено не беше най-големия проблем на зелените тогава. image001.jpgРазбира се не е изненада, че това е и един от най-лошите сезони в кариерата на Гари, който преди сезона се надяваше на машината, която да е неговия сериозен проект за развитие и може би да му докара няколко подиума. Нищо подобно...
За сезон 2004 изборът му бе прост- или да продължи в Мото ГП, борейки се за последните точки с лош мотор или пък да се премести в Супербайк и да започне да печели отново. Везните се наклониха към втората опция и като резултат станахме свидетели на няколко феноменални представяния заедно с най-добрия мотор тогава- Дукати 999. Това бе и един от най-вълнуващите сезони с пилоти като Крис Вермюлен, Режис Лакони, Нори Хага, Джеймс Тоузланд и Гари Маккой борещи се за титлата.
image001.jpgПрекрасен спомен от това време е победата на може би най-вълнуващата писта в календара- Филип Айлънд. Особено при факта, че австралиецът съвсем не го очакваше и дори преди старта заяви,че при евентуален успех ще си обръсне брадата ( обещание което спази между другото !).

2005 и част от 2006 не бяха най-продуктивните години за Гари. На първо място прекара още един цял сезон в Световния Супербайк с мотор, който откровено казано бе бавен, а и съвсем не пасваше на неговия стил на пилотиране ( става въпрос за годината с Petronas FP1 .

image001.jpg2006 успяхме да го видим и на истински легендарната надпревара – 24 часа на Льо Ман, възседнал шампионската Ямаха R1 GMT 94. Беше истински прекрасно да видя така познатия и гореописания стил на неговото пилотиране в нощните часове на конфигурацията Бугати!

Бързината определено я имаше, но за съжаление падане в ранните часове провали шансовете за добро класиране.

В средата на 2006 станало ясно, че Маккой се е захванал с още един много важен проект- Илмор. Бъдещето за тях изглеждаше много обещаващо-зад гърба си имаха опитни пилоти като Джеръми Макуилямс, Гари, Андрю Пит, които наистина знаят какво искат и как машината трябва да се държи на пистата.
image001.jpgКакто сигурно си спомняте те дебютираха още в края на миналия сезон за Ещорил и Валенсия и дори взеха точки! Това даде и надеждите за бъдещето.
Но не трябва и да пропускаме факта, че още самото начало на сезон 2007 хвърли сянката на реалността колко трудно всъщност е да направиш от нищото отбор за Световния Шампионат и да се изправиш гума до гума срещу най-големите тимове!
Искрено се надявам,че след като се оттеглиха временно от шампионата, Илмор ще се завърнат.
Надявам се и отново да видим Гари Маккой в добра позиция! Той определено има какво да даде още на спорта! Дотогава нека просто си припомним неговите думи...

“Трудничко е с хора, седящи извън пистата, които казват, че пързалям мотора прекалено и т.н. Погледнете например състезанието в Южна Африка, където се плъзгах навсякъде и спечелих. Тълпата обожава това и ще продължа да карам така, докато мога да побеждавамТълпата обожава това и ще продължа да карам така, докато мога да побеждавам.”


Автор: Жельо Василев за контакт: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.






Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree