Дайджиро Като

25 Юли 2007
Денят когато загубихме Като...

image001.jpgМястото е Сузука, Япония. Датата е 7 Април 2003 година, стартът не новия сезон в Мото ГП вече е факт. Предстои едно добро състезание за Италия, тъй като Валентино Роси печели убедително и зад него са още двама негови сънародници- Макс Биаджи и Лорис Капироси, който достига подиума още на първото състезание на Дукати. Дотук всичко звучи нормално и нищо не подсказва, че всъщност ние говорим за един уикенд, който даде невероятен отзвук и промени коренно структурата на Мото Гранд При. Затова нека да се върнем още в миналото...

 

 

 



image001.jpgПо-време на 4-та обиколка Роси води колоната във влизането в последния шикан и забелязва развяващи се жълти флагове от японските маршали на трасето, което подсказва, че предната обиколка е имало инцидент на това място. Мнозина зрители, служители, а и състезатели навярно са си казали „ Лошо! Но едва ли е нещо особено! Все пак в този спорт има катастрофи постоянно.” Истината не може да бъде по-далече от това...
А тя гласи, че на тази черна дата мотоциклетния свят загуби един от най-обещаващите таланти и лиши всички, които обичат спорта от неговите бъдещи триумфи и битки.
Всички ние си зададохме въпроса как точно се е случило и защо?

Преди да правя какъвто и да е било анализ и коментар предостявам на читателите на Moto Zone част от официалния доклад, който няколко седмици по-късно изложи отговорната комисия по разследването на инцидента:

„Спрямо кадри от камерата на мотоциклета, ние заключаваме, че задействането на предната спирачка внезапно е променило тежестта върху задното колело, което почти изцяло е загубило контакт със земята, причинявайки странично занасяне. Спрямо данни от движението на окачването и сензори, ние можем да потвърдим, че машината е навлязла в хайсайд ситуация ( или ножка, както ние често казваме в България)...
От особена важност е факта, че Като е изгубил своя баланс в прогресията от странично пързаляне на задното колело до хайсайд, като междувременно е оказвал значителна сила на контраатакуване с кормилото от лявата страна, за да успее да запази баланс.
Можем да потвърдим от наблюдателни кадри, снимани по посока на шикана, че като е изгубил своя баланс като следствие от гореспоменатите серия от промени в движенията...”
( Доклад на разследващата комисия)

image001.jpgКогато състезател загине на пистата, това остава трайна следа у всички- у зрителите, у състезателите, у управниците... Поради простата причинам, че първо това е била една личност, която е споделяла същата страст, когато погледне мотоциклет. Същата любов и вълнение, които всички ние изпитваме, когато застанем възможно най-близко до ръба на писта и мотор премине на няколко метра с 260 км/ч.
А точно тези фактори са умножени много пъти за неговите колеги- за тях това е бил още един човек, който е играел по същите правила и е се е поставял на същите рискове.
Говорейки за тях стигаме и до най-грозната грешка на организаторите през този априлски ден, които много добре знаеха какво е било състоянието на Като. Всъщност още по-време на инцидента Дайджиро е получил смъртоносни контузии в главата и гръбначният стълб. Малко по-късно просто медици успяха да накрат сърцето му отново да проработи за оше няколко дни, докато статуса на японеца бе, че е в дълбока кома.

 

 



image001.jpgЕдинствената причина надпреварата да не бъде спряна бяха вече продадените милиони за телевизионни права по целия свят.
Още повече..дори самите състезатели не знаеха какво става. Очевидно няма начин да са разбрали по-време на престоя си на пистата, защото единственото, което са видяли са били жълтите флагове на влизането в последния шикан.
Дори на слизане от моторите преди подиума не им е било казано нищо. Валентино Роси по-късно сподели, че единствената информация, която получил е, че Като е бил отнесен с хеликоптер.
Затова и станахме свидетели на нормално провела се церемония по награждаване на подиума с радост и шапанско.
Чак след цялата официална част от пресконференции и награждавания пилотите научиха, че техния колега е в дълбока кома и нещата са прекалено сериозни.

 

 


image001.jpgЗа голямо съжаление, както Уейн Рейни каза преди няколко години по повод своята собствена катастрофа, която го остава инвалид за цял живот, „ Понякога трябва сериозен инцидент, за да се направят промени.”

Защото в крайна сметка, причината за смъртта на този състезател не са гореспоменатите причини в репорта на комисията, а стената, която се намираше точно там където не трябва. Истината е, че това място е нямало достатъчно добре обезопасена зона за сигурност, което бе подценено от толкова хора, имайки предвид, че е най-бавния завой на цялата писта( друг е въпросът, че само преди това пилотите скачат върху спирачките от около 260 км/ч).

 

 



image001.jpgИстински странно е , че подобен инцидент стана точно там е не например на завоя, който винаги се е смятал за най-лошия на Сузука, защото там също липсват достатъчно зони са сигурност. Говоря за дългия ултра бърз десен след излизането от фибата и преди завоя Спуун. Точно там където Алекс Барос нарани крака си преди много години, а също и Марко Меландри счупи своя глезен. За него състезателите от много време бяха научени, че не могат да си позволят да паднат там, защото ако го направят- просто отиват в болница.
Наследството, което остави Дайджиро обаче е крайно важно. Просто нямаше вариант промени да не бъдат направени. Най- важния аспект от него е, че всички състезатели успяха да се обединят и да създадат специална комисия по сигурността, която работи с ДОРНА и техния глас вече бива слушан за всеки един аспект. В тази група членуват всички състезатели и те имат своите представители, които подлежат на промяна. Засега това са Валентино Роси, Лорис Капироси и Кени Джуниур ( най-опитните).

 

 


image001.jpgТази промяна е просто ключова, защото единствено състезателите се движат с такава скорост на пистата и познават пистите като дланите на ръцете си, а не представилите на ДОРНА. Само те познават много уникалени ситуации, които никой не може да предвиди ако прави обиколки на пистата с кола или скутер.
Много интересно се изказа и Роси по случая:



„Искате да знаете колко всъщност е опасна една стена? Качете се на мотор Мото ГП и минете близко до нея с 250 км/ч. Тогава ще започнете да разбирате.”

 



image001.jpgЕдна от първите задачи на тази комисия бе промяна на правилата за прекратяване на състезанията с червен флаг. Сега те са категорични- ако пилота е в безсъзнание или има нужда от намеса на лекар директно на трасето, или ако според медицинските лица има на лице сериозна контузия- надпреварата се прекратява моментално. За съжаление това правило бе използвано на Каталуня миналата година...


Само дни по-късно керванът на Гранд При отново се събра на пистата в Южна Африка, където на 25 Април целия падок каза последно сбогом на Дайджиро и изрази своето уважение. Ето какво каза емоционалния Лорис Капироси:
„ Нашият свят е като едно голямо семейство. Познаваш всички, приятел си с всички. Имаме големи битки на пистата, но извън нея всеки е приятел... Това е много лошо за целия мотоциклетизъм. Но ние познаваме спорта и знаем, че има част, която е опасна. Защото, когато се движеш с 330 км/ч...Знаем, че е опасно. ”

image001.jpgТова бе и едно от най-емоционалните състезания в историята на спорта въобще. Особено за Сете Гибернау, който тогава бе съотборник на Като. Той бе подставен под такъв стрес и вярвам, че неговите думи най-добре изразяват ситуацията тогава:

„Това са чувства, които някак си не очакваш от моторспорт или пък изобщо не очакваш от живота. За мен това бе най-трудното състезание в живота ми и със сигурност най-тежкия момент в моя живот. Имахме среща с отбора и в крайна сметка осъзнахме, че трябваше да го направим. Или нямаше да се състезвам или трябваше да победя. Но не можеше да бъде нещо посредата.”

image001.jpgИ наистина какво състезание беше тогава...След упорита и много твърда битка с Лорис Капироси и след това с Валентино Роси до самото излизане от последния завой Сете бе победител, карайки с номера на своя загинал близък приятел, съотборник и колега. Пълни адмирации за волята, която той намери вътре в себе си в този ден.
В повечето случай подобни силни ситуации могат да те възвеличат до ниво, за което не си подозирал или пък да направят живота ти толкова труден, че да се откажеш от всичко. В неговия случай определено валидно бе първото. Тази ситуация определено отприщи кариерата на Сете за още много победи, за които никои не подозираше. Ако мога да цитирам Джулиан Райдър ще си позволя да кажа, че на този ден Гибернау намери нещо у себе си, което дори той не знаеше, че притежава.

image001.jpgЗа финал искам да благодаря на Вас – читателите, които отново си припомниха за много бързия Дайджиро Като и се замислиха за сигурността, цената и любовта в този спорт.

Иска ми се да завърша с нещо, което Валентино Роси сподели преди 2 години:

„ Имах странно преживяване по време на този уикенд на Велкъм. По-време на първата петъчна тренировка докато бях на пистата, видях в далечината силуета на състезател. Колкото по-близо идваше, толкова по-добре успявях да фокусирам и повече се убеждавах, че прилича на Дайджиро Като. Да, беше Като, само с единствената разлика, че не беше. Това бе Рюичи Кионари, друг японец, който го бе заместил. Той караше с абсолютно същия екип и за мен това беше като светлина от миналото. Всички ние виждахме разни подобни неща този уикенд. Включително и аз.”


Автор: Жельо Василев
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree