Какво е да се състезаваш? - Джейсън Паркър - интервю

19 Август 2009
Той е млад състезател и механик от Финикс, Аризона с особен талант да се наслаждава на времето на пистата, а и на живота като цяло с чести шеги и заразителен оптимизъм.

1123752420Преди повече от година, имах щастието да се запозная с Джейсън Паркър. Той е млад състезател и механик от Финикс, Аризона с особен талант да се наслаждава на времето на пистата, а и на живота като цяло с чести шеги и заразителен оптимизъм. Джейсън се съгласи да сподели с читателите на Мото Зоната детайли за това какво е да се състезаваш. Обсъдихме най-разнообразни въпроси за техниката и стила на пилотиране, за усещанията и адреналина, който идва на пистата.

Джейсън, нека първо те попитам в кои шампионат взимаш участие?
Участвам в Champion Cup Series (CCS) , част съм от Югоизтичния клонт на този шамионат, който включва Ню Мексико, Аризона и Южна Калифорния.

Страхотно! Какви са правилата, разкажи ми за твоята Ямаха R6, заводска ли е?
Не напълно. Двигателят е напълно стоков, единствено мога да променям предавателните числа. Освен това имам модифицирано окачване. Отпред имам RaceTech GoldValve комплект заедно с нови пружини. Задният амортисьор обаче е заводски. Преди работих като механик в областта на настройките на окачването, така че успях да инсталирам и настроя новите части отпред сам.
Но все пак мотоциклетът е стоков ако го сравниш с мотоциклетите, които виждаш по телевизията. Затова и моторът е толкова тих. Някои дори се смееха, че този моторът звучи като шевна машина ако сравниш с останалите класове!

Хаха! Е, именно затова си на пистата, защото там бруталната мощност не е от особено значение. Кажи ми, отнема ли ти дълго време да настройш окачването преди състезание?
Всъщност не. Щастливец съм, защото преди имах много добър специалист по окачването до мен. Отнема ми време за да достигна базова настройка, която да ми пасва добре. Оттогава правя малки промени и запазвам тази база, на която е настроен моторът. Всеки опитен пилот ме съветваше да не променям твърде много, а да работя на карането си. Да бъда бърз независимо какво карам.

Всички казват, че карането на писта е друг свят всравнение с това по пътищата. Какво мислиш за това? Колко време ти отне да свикнеш и да намериш темпото и скоростта си?
1087284716О, тотално са различни. Дори не можеш да ги сравняваш. На улицата най-голямото ти притеснение е да оцелееш! На пистата не трябва да се притесняваш за полиция или пък за това дали няма да те сгази някои миниван.
Когато започнах да се състезавам бях страшно бавен! Дори не спусках тялото си много в завоите. Не знаех как да го направя и просто не го правих. Някак си се чувствах по-комфортно в изправена позиция.
Но не беше твърде трудно да открия скоростта си. Първо си вървях на моето темпо, по-бърз от някои, по-бавен от някои! Изминах обаче подготовки от много школи по каране, по-опитни пилоти ми помагаха и започвах да ставам по-бърз. Колкото повече време прекарвах на пистата, толкова по-бърз ставах.

Как усещаш скоростта на пистата? Да караш с 240 км/ч, да си на ръба на гумите...
Да караш бързо е забавно. Някак си всичко е все едно караш по-бавно, но всичко идва към теб много по-бързо! Трябва повече концентрация, за да не пропуснеш детайлите.

Какво би посъветвал нови пилоти, които търсят скоростта си?
Не се притеснявайте за това колко бързо карайте. Не се опитвайте да карате бързо! Скоростта ще дойде. Ако се опитваш да караш бързо, тогава просто ще паднеш. Паданията идват от простата причина, че хората правят неща, които не трябва да се правят.
Например би трябвало да поддържаш ускорението на изхода през завоя. Да, вярно е, че преди това натискаш спирачките и завиваш едновременно, но в никакъв случай не трябва да прекаляваш. И определено изобщо не трябва да натискаш спирачките докато си легнал в завоя. Е, не знаех това, когато започнах да се състезавам. Влязох в един завой с прекалено много скорост, натиснах прекалено силно спирачката и се оказах в тревата край пистата!
Новаците трябва да подобрят формата си: да натискат по-рано и плавно газта, да гледат през завоя до там, където искат да са, да следят линията...

Можеш ли да усетиш лимита на приплъзване?
1123752401При спиране можеш да усетиш колко силно да издърпаш спирачката, можеш да усетиш приплъзването на предната гума, когато си близо до лимита. Всичко е до чувството. Сещам се за един от любимите ми завои...задната гума излизаше от траекторията и приплъзваше на влизането в кривата. А аз свиквах с това чувство. И когато не се пързалях в този завой, просто не се чувствах комфортно, защото не така го взимах по-принцип. Когато не приплъзвах гумата, завоят отиваше „на буклука"!

Чувството при пързаляне на влизане в завои сигурно е невероятно. А това на излизане? Често ли използваш тази техника и трудно ли е да се добие майсторство там?
Пързалянето на излизане не е много често на моя мотор и в моя клас, защото имам само някъде над 100 конски сили измерени на задното колело. Не е като клас Супербайк, които имат двойно повече. Почти мога да отворя напълно газта в завой без особено приплъзване. Това е добре, защото опитът ми в мотокроса не е особено голям!

Със състезанията, за съжаление идва реалността от паданията. Какво минава през главата ти тогава?
Ами „Мамка му, мамка му!" Хах, определено не е „хм..изключих ли ютията вкъщи?". Да, откровенно казано или псуваш в съзнанието си или си казваш „Оу, това ще струва много пари, за да се поправи" или пък просто се надяваш да не се нараниш твърде много. Понякога съм си казвал и, че е трябвало да сменя гумите точно преди това!

А точно преди това? Можеш ли да усетиш момента, когато губиш сцепление?
Определено го усещаш. Точно като последното ми падане. На мястото, където се случи, можех да усетя приплъзването последните обиколки. Но бях глупав и продължих да натискам, въпреки че и сцеплението в този участък не беше особено добро. Така изведнъж паднах!
Надявам се да си имал само малки наранявания при всички тези случай.
Да, определено съм щастливец!

Предполагам, че повечето ти падания са тип лоу сайд. Имал ли си някога от онези ужасни катапултирания хай сайд (ножка)?
Да, не са забавни. Всъщност историята е доста смешна. Беше първото ми състезание изобщо! Имаше дъжд, а и аз бях много нервен и целта ми преди състезанието бе да не финиширам последен. Беше състезание от 2 вълни и състезателите в клас 125 стартираха около половин обиколка след нас.
Развяха зеления флаг и се отправихме към първия завой, който е поредица от чупки. Кратък ляв/десен. Отляво минах добре, но в левия се оказах от вътрешната страна на друг състезател. И той беше бавен и си казах : „Определено ще мога да го задмина като отворя газта! Никакъв проблем!"
Така дадох идиотски повече газ и моторът ме изхвърли във въздуха. Малко по-късно паднах на пистата и с ужас установих, че по-късно стартиралите 125 кубикови мотори се отправят към мен. Така избягах по най-бързия начин в калта, за да не ме премажат!
Така че..беше огромен неуспех. Паднах на първия завой на първото ми състезание. То беше 30 мин, така че се качих отново на мотора, влязох в бокса и бързо оправихме огъната стъпенка и се върнах на пистата.

А какво ще кажеш за изкуството на изпреварването?

1138050274То е наистина интересно! Често виждаш как пилоти достигат някого много бързо и след това не могат да го изпреварят. Когато това се случи виждаш къде си по-бърз. Но това са само няколко местенца по пистата, не е като във видео игра например, където си по-бърз навсякъде.
Изпреварването отнема много повече време отколкото хората си мислят. Всички си казват, че просто буташ мотора напред с по-късно спиране и това е. Разбира се, това е напълно невярно. Трябва да подготвиш завоя преди това, също, да вземеш добро излизане, за да имаш точната скорост бавно да достигнеш опонента и да спреш само половин миг след като той спира, което изобщо не е удобно, имайки предвид, че винаги се стараеш да избуташ лимитите на късно спиране.
Понякога след това ще излезеш широко и ще те изпреварят отново или пък ще загубиш време и трябва да повториш всичко отначало...
Смешно е, защото понякога достигаш много бързо състезател и си мислиш, че изпреварването ще е лесно, но не е и първоначално се чудиш как е възможно това!

Имаш ли любима писта или завои
?
Любимата ми писта е Файърбърд в Аризона, където прекарвам голяма част от времето си. Пистата е малка и много усукана и без проблеми мога да побеждавам по-мощни мотоциклети. Освен това асфалтът е истински фин и перфектен. Дори има един обратен завой, който е перфектен за експерименти и пързаляния, защото няма неравности или пък вибрации в мотора.

Беше ли трудно да научиш позицията си на мотоциклета? Изнасяне, пускане на коляно...
Не, наистина. Направих си домашното и прочетох много книги. Освен това посетих школите на Ceith Code и son Pridmore. Много от експертите, които бяха до мен ме взеха под крилото си и помогнаха да не придобия лоши навици. Всичко е различно за всеки мотор но така се учиш какво е добре за теб и настройваш!

Това е страхотно! Ceith Code... Какво е да се учиш от най-добрите? Сещам се, че дори Уейн Рейни е посещавал тази школа преди много време...
Неговият отбор е невероятен. Упражненията, на които учат са блестящи! Те са погледа ти из завоя, умението да си лек на кормилото, каране без спирачки... Всички те ми помогнаха много и ако можеш да ги запомниш и те да станат втора природа, това ти спестява много падания и ти помага да печелиш скорост много по-бързо.
За финал искам да те помоля да споделиш някои съвет за това как да направим карането на улицата по-безопасно.
Спазвайте закона! Най-важното е да не правиш глупости. Просто трябва да се излиза и да се усети насладата от пътуването. Радвайте се на природата около вас. Ако искате да карате бързо, отидете на писта. Тя е най-добрата противоотрова за бързото каране. Ако караш на писта, никога повече не искаш да си бърз на улиците.
Освен това, разбира се. Трябва да се носи пълна екипировка винаги. Все още използвам 100% екипировка абсолютно всеки път, когато се кача на мотор. Брат ми има метална шина в лицето, защото караше мой стар мотор на улицата без екипировка.
Носете ръкавици, ботуши, яке, панталони и каска - всеки път! Тези, които развиват големи скорости без екип сигурно не са стояли край болничното легло да гледат как сестрата се опитва да премахме наранената кожа, докато най-накрая се вижда чиста кръв да излиза от раните. Ако са, сигурен съм, че ще мислят по-различно.
От името на всички, благодаря на Джейсън Паркър за времето, което отдели за Мото Зоната и му пожелавам успех във всичко за бъдеще!

{wmv}fbw_lap{/wmv}

От: Жельо Василев
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree