Fire Inside: Приключението продължава

29 Септември 2009

На 21 юни тази година Коста Атанатов започна интересно и вълнуващо околосветско пътешествие - пътешествие „без план, но с цел”, пътешествие, с което  „отваря нова фаза в живота си”.

На 21 юни тази година Коста Атанатов започна интересно и вълнуващо околосветско пътешествие - пътешествие „без план, но с цел”, пътешествие, с което  „отваря нова фаза в живота си”. Единствен спътник е моторът му – Скитник.

Това е едно специално пътуване – проект, който Коста нарича „Вътрешно горене”, защото „вътрешното горене е това, което ни прави живи и ни кара да вървим напред, като двигател с вътрешно горене”. Едно приключение, в което нищо не е сигурно и макар човек да си е правил някакви предварителни планове, нещата се променят. Пътуването е специфично, тъй като Коста няма основен спонсор и всеки един момент може да остане без средства, но дори и това е част от голямото приключение.

Вече е октомври. От началото на пътешествието са изминали около 3 месеца и половина. През това време Коста е посетил Румъния, Украйна, Молдова, Русия и Казахстан. Созополлията вече е в Чита – малко градче в Русия и доказа на цяла България как се живее не по правила, а както искаш – той просто реши и тръгна.

Навсякъде, където отива, Коста се стреми да научава нови неща, „да намира изкуства”, да опознава чуждестранните култури и хора – неща, за които повечето от нас само мечтаят, но като че ли нямат смелост да ги осъществят.

Kosta_Atanasov_290909Намирайки се на половин км от Румъния пътешественикът си мисли как в този момент е „пресен, отпочинал, с чисти дрехи, чист мотор, много познати и приятели по пътя” и си е задавал въпроса „какво ли ще бъде, когато е „изморен, мръсен, сам”. Пали мотора и вече е отвъд румънската граница. В своите пътеписи Коста описва подробно всеки един изминал ден от пътуването, всяка среща с непознати или познати, впечатленията от различните държави. Той казва, че няма смисъл да си купува карта, защото може да се справи и без нея – само с питане.

Тези дни Коста писа следното съобщение на стената си във Facebook:

Привет от Чита, Русия - казват, че технически е в Сибир, въпреки че Сибир скоро свършва и започва Амурска област. От Русия ми остава да се кача още по на север, заобикаляйки един стърчащ ръб на Китай - ще ми се едно време кат' са ги правили тез' граници да го бяха позагладили малко по на юг, че и без това на по-високите места тук има сняг, а когато кемпих вчера върху палатката и мотора ми сутринта имаше... ъм-м-м... не знам какво. Нещо като дебел скреж, който се размрази чак към обяд. Вечерта беше пълен клинч и почти пълна липса на сън, защото едни гарвани невъзпитано грачеха точно до ухото ми. Ник'во уважение. Сигурно са чакали да замръзна, ама аз не замръзвам лесно - Файър Инсайд, бейби! Още малко остава до Владивосток - само 3000км, които обаче ще са и най-трудните, защото от тук започва стабилно безасфалтие в следващите поне 500 километра. В тази част на пътя има и други неизвестни - малко и рядко разположени села, още по-малко и по рядко разположени бензиностанции и един Бог знае как разположени мечки (и тигри, ако нямам късмет и срещна някой от 400-те останали живи такива). Мда. Ми т'ва е зас'а и ако има нещо ш'ви кажа!

 

Преди да замине на околосветското Коста бе така добър да даде едно интервю. С Гергана Николова – момичето, което се занимава с медиите относно проекта, решихме да публикуваме интервюто тук, защото мислим, че ще Ви е интересно.


Kosta_Atanasov_290909_3Как реши да предприемеш такава важна стъпка в твоя живот? Едно околосветско пътешествие е наситено с много риск и адреналин?

- Винаги съм искал да го направя, просто съм го отлагал за неопределеното бъдеще, както и много други свои мечти - в този случай нещата се стекоха така, че наистина да реша "сега или никога". Не бяха едно или две неща, а цяла симфония от не-случайности - затова съм убеден, че точно сега трябва да правя точно това и това е моят път. Важните стъпки в живота са тези, които отлагаме най-дълго, защото носят най-голяма промяна - като всеки нормален човек и аз обичам сигурността , стабилността и предвидимия утрешен ден, но, честно казано, осъзнавам че мога лесно да улегна - а това ми тежи и искам да се науча да живея без да знам какво точно ме очаква утре, къде ще заредя бензин, къде ще спя днес и откъде ще мина. А пък вече можейки да живея така, нека да си улягамо колкото и ако искам. Не ме задоволява да съм ОК, искам да бъда щастлив - всички искаме. Това е пътешествие е моето търсене на моето щастие по света - звучи малко cheesy и като разказите за героите в приказките, но е точно това. Може би точно това е причината, предозиране с приказки като малък.

- Как се запали по мотоциклетите? Какво са те за теб?

Моторът е превозно средство - удобно, красиво, компактно - можеш да го караш навсякъде, да паркираш навсякъде, да отидеш навсякъде. И най-хубавото е, че е превозно средство заредено с емоция, с чувства и с усещания. Това клише за свободата затова е клише, защото е вярно - моторът е свобода. Започнах да карам, защото харесвах рок музика и имиджа на групите, които слушах - моторите бяха част от това. Не можех да карам и кола, и да си купя такъв беше стъпка в неизвестното, но както обикновено става с такива стъпки - откриваш нещо ново. За мен новото беше, че обичам да пътувам, да контактувам с хората, да срещам нови приятели - моторът е предпоставка за всичко това.

- С какъв мотоциклет ще направиш пътешествието? Защо точно този модел?

- Защото този мотор беше моторът в който се влюбих преди няколко години. Той е една от изпълените ми мечти, и не мисля, че има по подходящ мотор за това пътуване - пътуване към друга мечта. Не говоря за практичност - на някои места ще бъде трудно, но аз си държа на избора. Въпреки, че много приятели ме разубеждават, Скитник е моят мотор и ще пътувам с него.

- Какъв ще бъде маршрутът?

Румъния, Молдова, Украина, Русия, Монголия, Русия, Япония, Щатите, част от Европа, Египет, Йордания, Сирия, Турция. Това, обаче, не е краен маршрут - не се знае, къде ще ме отвее вятърът. Обичам да имам свободата да избирам, а в този случай - имам нужда от нея, за да се впусна във всяко интересно нещо, което срещна на пътя си.

- Какво според теб е мототуризмът? Има ли развитие той в България?

Мотористите в България до скоро не бяха много, но се множат със страхотни темпове - появиха се много мото магазини, има огромни портални уебсайтове, форуми със всякаква информация - така че, както всяко друго нещо, и мото-туризмът се развива и расте и ще продължава занапред. Лошото е, че да караш мотор в България не е престанало да бъде опасно занимание по ужасяващо огромен списък причини, последната от които е, че моторът е само на две колела.

- Какво би желал да ни споделиш за теб? С какво се занимаваш? Какво мислиш да правиш като се върнеш?

Kosta_Atanasov_290909_2Започва да ми харесва това, което правя сега - даже в сегашната несигурност, когато твърде малко неща за проекта са осигурени, твърде малко неща са ясни, а времето ме притиска зверски - пак се чувствам добре, защото правя крачката към една мечта. Дори да се проваля и да не успея - ще съм опитал, и няма да съжалявам за нищо. Така че, какво ще правя като се върна е ясно - ще следвам мечтите си. Не виждам какъв смисъл би имало да правя нещо различно. За разлика от преди, това ми се струва лесно и постижимо - имам прекасен екип, който ме подкрепя на сто процента, чувствам се сто пъти по-уверен и за нас вече няма невъзможни неща.

 

Дали нещата са се случили точно така, както Коста си ги е представял и чувствал преди пътешествието? Какви са премеждията, през които е минал? Това можете да разберете, както от пътеписите на Коста в сайта на проекта www.fireinside.bg, така и в следващи материали тук.

 

Зорница Буковска

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree