Калин Кулев: Пистата е истинската дисциплина за мен.

27 Октомври 2009

"Пистата е истинската дисциплина за мен"

kulev7Калине, ти си един от най-опитните състезатели по мотоциклетизъм в България. Все пак разкажи ни как започна да се занимаваш с този спорт и защо точно с него?
На този въпрос ми е омръзнало вече да отговарям... Започнах да се занимавам с него трудно, защото е скъп спорт. Започнах късно - на 23 години, защото винаги съм бил сам и във възрастта, на която много от състезателите, които имат шанса да започнат от деца вече имат няколко шампионата зад гърба си и първи титли, аз събирах пари за ИЖ. А точно него, защото автомобилите са още по-скъпи. Като дете мечтаех да стана рали състезател.

За феновете, които не те познават, ще разкажеш ли малко по-подробно за състезателната си кариера?
През 2001 създадоха клас "Рокер" за любители с личните им мотоциклети в пистовия шампионат. Перфектен шанс да се състезавам. Всъщност аз вече се състезавах с пистовия си мотор по улиците и мотосъборите и победата в това състезание ме учуди само заради факта, че не бях участвал в тренировките и квалификациите и стартирах последен без особена идея за пистата пред мен. Нивото тогава очевидно беше ниско и след още едно състезание вече карах при професионалистите в SBK със същия мотор, който всъщност беше Suzuki RF 900 - спорт-турист. Там също спечелих, но чак във второто състезание (полседния кръг на същата година). 2002 с по-сериозна подготовка и мотоциклет (купих един силно катастрофирал, но последен модел GSXR750) атакувах националния и балкански шампионати. За малко да ги спечеля и двата... 2003 бях привлечен в PRISTA OIL-отбора на Богдан Николов. И от тогава насам 4 шампионски титли в републиканския и вече не помня колко вицешампионски в Балканския шампионати. През 2005та започнах паралелно да карам и Супермото, където успях да спечеля републикански, балкански и европейска титли. Истината всъщност е, че въпреки всички титли, година след година (може би от 2003та насам) аз чакам и се надявам да се случи нещо по-сериозно и да имам възможността да се подготвям и състезавам в шампионат, в който естествената логока предполага да бъда. Още 2004та-2005та година нормалното развитие предполагаше участие и подготовка за истинските силни шампионати, в които пилотите се състезават в истински конкурентна среда и се развиват и ако и там успеех да покажа нещо, да вървя още по-нагоре - към световните шампионати. До сега не дочаках това, защото все няма пари... За огромно съжаление, едно от най-важните качества в моторните спортове, което трябва да притежава един пилот, за да разчита на някакво бъдеще и да постигне някакви по-сериозни успехи, това е наличието на средства.

Коя е най-ценната победа за теб?
Не мога да определя. Най-ценната ми победа в състезание може би е една от тези срещу вечния ми и най-голям съперник на писта Мартин Чой, който рядко бива побеждаван, но като цяло най-голямата ми победа е, че изобщо съм състезател в този толкова скъп спорт.

А състезанието, от което си останал най-разочарован и никога няма да забравиш?
Вероятно е това през 2002ра, което спечелих... Тогава в един изключително интересен и конкурентен сезон, аз и Калин Керин от отбора на PRISTA OIL спорехме за двете титли (Републиканска и Балканска). Това беше първа истинска година на състезания за мен, бях частник и не само похарчих всички пари които имам, а дори бях взел още толкова назаем... Годината беше много силна за мен и може би тогава за пръв и последен път се чувствах толкава мотивиран от силния за мен шампионат и цялото предизвикателство. Състезаниeто беше в Плевен и през всички обиколки бяхме гума до гума с Керин. В последната обиколка се изпреварихме няколко пъти и на последния завой 10м преди финала се сблъскахме и паднахме. Аз станах веднага и избутах мотора през финала. Спечелих, но след това бях обявен за 2ри, което ми костваше и двете титли.

В кое намираш по-голяма тръпка? В състезанията по мотоциклетизъм на писта или в тези по супермото и защо?
Пистата е истинската дисциплина за мен. Толкова много история и световни традиции има... Супермотото е много забавно, но е различно- по-малко, по-бавно... малко по-несериозно. Аз мисля, че то има бъдеще, но тази година за него е най-трудно и направи сериозна крачка назад на ниво световен шампионат. Организаторите му трябва сериозно да е замислят!

Супермотото е много специфична дисциплина. Кое го прави уникално и кое в него привлича интереса на хората?
Уникална е комбинацията между мотокрос и писта и най-вече слайдинга, който е много атрактивна и красива част. За публиката супермотото може да бъде по-интересно от всяка друга дисциплина, защото всичко се случва директно пред нея заради по-малкия мащаб. На писта например на същата площ, където се разполага цяла супермото писта, можеш да гледаш един-два завоя. Следващото е изключителната динамика на развитие на състезанието, където обикновено разликите между състезателите са малки. Мен лично ме привлича това, че то е по-достъпно, а от там и висококонкурентно. Това прави състезанията интересни.

С какви мотоциклети се състезаваш? Какво е специфичното при тях?
Тази година на писта карах Suzuki GSXR1000 K7, в което като че ли най специфичното е, че е стария модел и логично изостава в технически параметри. В Супермото пък карам с мотоциклет който купихме за новия клас в Европейския шампионат Макси мото (над 600сс). Мотора е ТМ660 и е едно от най-серозните супермото оръжия. Специфичното и различното му от другите супермото мотоциклети е изключително мощният двигател. Това е една истинска, расова машина, която изисква много сериозно отношение и подготовка! Аз все още не мога да го използвам на 100%, заради изключително краткото време, което прекарвам върху него....

{morfeo 44}

Какво е нивото на българския мотоциклетизъм като цяло в момента?
Странно, че в най-тежката година в периода на тази финансова криза, която сериозно се отразява и на нас, българският мотоспорт бележи серозен напредък. И в трите дисциплини тази година имаме исторически успехи и по няколко състезателя, които се вече на истински сериозно, световно ниво. Същите състезатели излизат от националните шампионати и все още участват и в тях, което определено вдига летвата. Иначе като цяло имаме още много какво да желаем. Може би най-вече заради кризата има много малко състезатели. Много малко от тези състезатели се занимават на по-професионално ниво, а това според мен вече не е само заради моментното икономическо състояние на България и света изобщо. Тези толкова зрелищни и телегенични спортове трябва да се развият така, че да стигнат до повече хора, да стане всичко в тях професионално. Има бъдеще в това и ако успеем да го постигнем, ни чакат много по-светли дни.

Ти си тим мениджър на националния отбор по СУПЕРМОТО. Станахме втори на Световната купа на нациите по супермото тази година. Това е исторически успех за България. Кое не ни достигна за първото място?
Не можахме да заслужим първото място заради грешките, които допуснахме и всеки допринесе с малко за това. В първия манш пропиляхме много важни точки, в третия сгрешихме тактически, а след това и на трасето... Със сигурност изпуснахме златен шанс, но аз мисля, че не трябва винаги да сме максималисти и трябва да сме горди от второто място. Изобщо трябва да се научим да се радваме повече на успехите. Най-важното е да има развитие. Показахме, че сме много силни, а това е по-големият успех на българския спорт от просто едно класиране в единично състезание, което може да се случи на всеки, който е изкарал късмет.

Достатъчно добре ли се грижи Българската федерация по мотоциклетизъм за състезателите и отборите? А държавата?
Това е много сериозeн въпрос. БФМ върши страшно много работа и постигна големи организационни успехи. Тя се доказа като една от най-добрите организации в света и направи неща, за които много западни федерации дори не мечтаят. Може би заради заетостта си с тези наистина велики дела, на БФМ не остава време да се грижи чак толкова за състезателите. Всъщност, на БФМ не и е и работа да помага на състезатели и отбори. Но тя трябва да създаде условия за тях сами да си помагат и да могат да вършат дейността си и да се развиват. БФМ е и тази, която трябва и да накара държавата да се загрижи повече. От много години вече чакаме закон за спорта и спонсорството, който трябва да направи така, че в отборите да влязат средства. Ако това се случи, спортът ще се развие много и успехите на БФМ ще стигнат до много повече хора и ще станат още по-смислени и ценни.

Кой е идолът ти в мотоциклетния спорт? На кого се възхищаваш най-много?
Не идолопоклоннича и няма пилот, на който се възхищавам най-много. Възхищавам се на много пилоти, някои, от които са Иван Петров, Майкъл Иванов, Ангел Караньотов, Били Илиев. Всички те имат качества след години да станат идоли на много хора. Дано имат шанс и да продължат да се развиват.

Какво пропуснах да те питам?
Пропусна да ме питаш за четвъртата дисциплина - Ендурото. А то вече четири години търси пътя, по който да се развива и е най-масовият мотоциклетен спорт в България. Състезателите, които участват в него, са повече от тези в трите дисциплини взети заедно, което ни говори, че трябва да му се обърне внимание. На този етап нещата с шампионата не вървят никак добре, може би защото хората, които се занимават с него са двама-трима и се опитват да измислят и свършат всичко сами. Аз бях част от ендурото още от първите му стъпки и се надявам то да се развие в правилна посока и да просъществува, макар че в момента нещата не изглеждат розово.

Зорница Буковска / MotoZone

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree