Майкъл Руиз: Как се постига световен рекорд за скорост?

28 Октомври 2009
Съвсем и не случайно Майк си е поставил за цел Световния нитро рекорд за максимална скорост.
PICT0106Майкъл Руиз и неговото Кавазаки ZX 12 R са добре познати в Южна Флорида. Когато Майк не достига скорости от над 330 км/ч, той подготвя машината си за по-добро и по-добро представяне. Списъкът от подобрения по нея е повече от впечатляващ:
Увеличен диаметър на цилиндъра до 86 мм (водещ до общ работен обем от 1287 кб. см); пълно подменяне на стоковите тръби с Акраповик; напълно програмируемо състезателно 16-битово Denso ECU; пълно заменяне на трансмисията (състезателен съединител и трансмисия, които да издържат на огромното натоварване); състезателни и фино настроени разпределителни валове; подобрена аеродинамика със спойлери от фибростъкло от Catalyst Racing, която минимизира турболенцията и челното съпротивление; Scotts демпер; 5 степенна и напълно регулируема система с диазотен оксид (нитро)...
Съвсем и не случайно Майк си е поставил за цел Световния нитро рекорд за максимална скорост. Трябва да отбележим, че той е само за двигатели с нормално пълнене на цилиндрите, турбо и механични компресори не са позволени. Рекордът стои непобеден от 2003 година насам и е на стойност цели 349 км/ч!
Преди време имах щастието да се запозная с Майк, който наскоро се съгласи да сподели от своя опит в мотоциклетизъм, състезанията и неземно високите скорости специално с читателите на Мото Зоната!
Ето какво сподели той:

Майк, когато гледам списъка от подобренията на твоята Нинджа се питам кое всъщност по машината ти е все още стоково?
Единствената заводска част, за която мога да се сетя са колелата, но дори и те имат керамични състезателни лагери.
Окачването е много фино настроено, но също остава на ниво заводско. Променили сме само някои връзки, чрез които можем да променяме на безброй позиции височината на мотора. На този мотор фокусът е на скорост вместо на управление.

Значи имаш дълго междуосие и настройка за най-малка височина?
Междуосието не е твърде високо. Само 3.5 инча над заводското, което прави общатата дължина около 60 инча. По-къса настройка е за предпочитане при надпреварите за максимална скорост заради допълнителното сцепление.
Например, на 6-та скорост, прекалено приплъзване на гумата не може да бъде почувствано от пилота, но ще се покаже чрез вдигнати обороти без съответното покачване на скоростта.

Приплъзване на 6-та...За нормалния човек това звучи наистина страшно. Кажи ми какво минава през главата ти, когато се движиш с подобна скорост от 320+ км/ч?
Скоростта е напълно идентична с наркотик. Опияняваща е. И точно като наркотик, ти трябва да свикнеш и да развиеш толерантност към нея. Първоначално, 240 км/ч ми се струваха като скоростта на светлината, след време, тази скорост беше бавна и 270 км/ч изглеждаше бързо. Това достигна до момента, когато 320 км/ч изглеждат „бавничко". Мозъкът се учи да обработва информация толкова рязко, че подобна скорост не изглежда „бърза". Понякога се хващам да си говоря в каската, на 6-та при 320 : „Хайде, бейби! По-бързо!"
За наблюдателя изглежда нереално да се движиш с подобни скорости, но като състезател, през главата ти минават твърде много неща, за да можеш да се концентрираш над самата скорост.

А какво ще кажеш за бруталното ускорение в началото?
Бил ли си някога на голямо влакче на ужасите?

Страшно е лудо в началото, но след няколко пускания, свикваш и започваш да се чувстваш удобно.
Когато стартирам съм фиксиран на карането ми и чувството за мотоциклета. Толкова, че ускорението е второстепенна мисъл.
Точно като всеки атлет, влизаш в „зоната" и всичко сякаш се забавя.

А какво мислиш за опасността, която е въвлечена при тези скорости?
Дори не можеш да се замислиш за опасността. Ако го направиш...ще загубиш предимство. Има много хора, които загиват на тези състезания за максимална скорост. И те не са аматьори! Много често най-добрите от най-добрите се поставят в най-голяма опасност като достигат нови лимити или ги надхвърлят! Аз лично имам много приятели, които загинаха в този спорт. Това е рискът, който всички поемаме и се надяваме да избегнем онзи с косата всеки път, когато караме. Всъщност, знаеш ли, голямо табу е да се говори за опасност, когато си на пистата. В секундата, когато това се случи, ти се разконцентрираш и губиш играта психически.
Разбирам. Разказвал си ми и за много неприятни падания...веднъж при пробег на ¼ миля и веднъж за ножка по-време на писта с Ямаха Р6.

Какво се случи тогава и какво беше чувството?
Паданията са реалност на карането на мотор, не само на състезанията. Не е въпрос на „дали", а на „кога". Най-добре е да се опиташ да си спокоен и отпуснат. Много хора се стягат в паниката и това може да направи лоша ситуация в ужасна ситуация.
А чувстовото при самото падане е нещо като скачане в много студена вода. Ужасът трае само миг, след това започваш да се търкаляш и мисълта ти започва да мисли за оцеляване, а не за болка или пък страх. Болката идва доста по-късно...е, не цялата!

А на каква скорост мислиш,че е способна машината ти?
Абсолютната максимална скорост остава неизвестна. В момента се опитваме да не движим моторите си повече от 1 миля на напълно отворена газ заради проблеми с издръжливостта. Явно след тази миля, имаме сериозен проблем с прегряването. А на всеки 200 мили правим основен ремонт на двигателя. Това е толкова малко, просто защото всяка една от тези 200 мили е състезателна на напълно отворена газ. Понякога това не е необхдимо, но въпреки това го правим, за да сме сигурни, че няма да имаме проблеми с издръжливостта.

Мислиш ли, че ще успееш да достигнеш световния рекорд от 349 км/ч?
Уверен съм на 100%, че Световният рекорд е постижим с моя мотор. Само на чист двигател, достигам 333-335 км/ч. На теория бих се нуждаел само от допълнителни 40 конски сили от азотната система.
А колко конски сили ти дава твоята 5 степенна система от диазотен оксид?
Ще пускам 5 степенна система с мощност 60 конски сили (5 Stage Progressive Wet Nitrous System). Азотът започва да навлиза в двигателя на 2-ра предавка и след това продължава да инжектира все повече и повече кислород с увеличение на скоростите.

Много се радвам, че успя да намериш огромна подкрепа в лицето на спонсори! Трудно ли беше това?
Всъщност не. Преди години започнах да се състезавам на местните състезания на 9/10 от миля на драг пистата. Когато ги посещаваш всеки уикенд се запознаваш с много хора. Случи се, че се запознах със Сал от Ace Performance и скоро станах клиент на неговия магазин и сервиз. След като трансформирахме моя мотор и видяхме потенциала му, бях поканен да участвам в състезанията за максимална скорост като състезател на техния тим. Останалото е история.
Която все още не е завършена....
Да, финалната цел на нашия проект все още не е реализирана.

Правил ли си скоро замервания на 400 метрови състезания (1/4 миля)?
В момента няма за мен такива пускания. Като всеки двигател, колкото повече се състезаваш с него, толкова по-бавен става. Частите се износват и моторът се „изморява", както ние му казваме.
Много често хора не достигат рекорд заради просто десети от километър в час! Следователно всяка една частица от мощността и „свежестта" на двигателя са необходими ако очакваш да поставиш Световен рекорд. Затова и сега моторът ми е прибран в гараж докато не стане време за тестване и настройка.
Но засега съм планирал да участвам в 400 метрови състезания след като достигна рекорда.

{morfeo 43}

Колко ви отнема да приключите фината настройка преди състезания?
Тестваме, подготвяме и настройваме мотоциклет в продължение на седмици преди събитието. Постоянно сменяме компоненти и настройки в търсене на скорост. Както при всяка форма на състезания, ако стоиш на едно място в развитието - изоставаш.
Например ние не използваме динамометрични стендове за тестове, при които е много трудно да оцелиш правилните настройки. Използваме само реални тестове с най-модерните телеметрични системи, които отчитат обороти, натоварване, приплъзване, позиция на газта и т.н.
Използваме научния метод, за да тестваме компоненти. При него има два основни пробега... Променяме настройките, тестваме, връщаме към предните и пак тестваме...
Постоянно променяме фините детайли като момент на запалването, газоразпределение и дори аеродинамика.

След всички тези подобрения, тествал ли си Кавазакито на динамометричен стенд? Колко конски сили развива на задното колело?
Предполагаме, че двигателят прави консервативните 205+ конски сили на задното колело (230-240 на коляновия вал), но тази мощност е много лъжеща. Имаме мотор от малко над 200 конски сили, който се ускорява по-бързо от машини с 240 + конски сили от същия модел. Това е от нашето внимание към аеродинамиката, силно намаленото тегло и фините настройки. Например колкото по-малко съпротивление имаме, толкова по-малко мощност се иска, за да продължим да се ускоряваме.
Например средното време на състезание от 1 миля (1.6 км) е между 19 и 23 сек. За около 10 от тях, ти си на пълна газ на 6-та. Така че аеродинамиката би могла да бъде причина за победа или загуба.
Имаш ли някакви очаквания за това, как би се чувствал ако достигнеш своята цел?
Да, тази цел беше поставена от един от най-добрите приятели в живота ми. Той първоначално ме вкара в спорта и на 11 Ноември 2007 година даде живота си за него, когато загина на инцидент на пистата, само минути след като аз самият се състезавах с него. Той също беше страстен почитател на ZX 12 и винаги искаше да бие този рекорд. Приех го за лична цел да видя тази мечта сбъдната чрез мотора ми.
Моите искрени съболезнования. Вярваме, че силата на амбицията ще те води към успеха!
Един последен въпрос. Когато съм на мотоциклетни събития из България, виждам много хора, който се опитват да се състезават с 200 км/ч без никакъв екип освен каска. Би ли коментирал над това?
За съжаление Щатите не правят голямо изключение. Аз лично казвам на всички да следват едно много просто правило: „Обличай се за падане, а не за каране, защото е по-добре да изгубиш кофа пот, отколкото литър кръв!"
Това често онагледява ситуацията. Ако погледнеш статистиката ще видиш, че по-голямата част от смъртните случай идват от загуба на кръв, предизвикана от тежки охлузвания или от травми, които са можели да бъдат предовратени само с предпазно облекло.

Благодаря на Майк Руиз, че отдели от времето си, за да сподели опита си с читателите на Мото Зоната! От името на всички му пожелавам да достигне целта си безаварийно! Пробегът до заветните 220 мили/час (352 км/ч) трябва да се състои по-късно през годината и ще държа читателите на Мото Зона в течение за бъдещото развитие.
Допълнителна информация можете да намерите на неговия личен сайт и този на неговия отбор:
www.TheShinobiExperiment.com
www.AcePerformance.com
От: Жельо Василев
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree