Стефан Евертс: специално интервю за MotoZone

25 Декември 2009

Стефан Евертс: Ще се видим в България на 4 април на световния шампионат!

everts7Стефан Евертс: Ще се видим в България на 4 април на световния шампионат!

Днес е Коледа - най-светлият християнски празник. Хората вярват, че на Коледа стават чудеса и мечтите се сбъдват. И понеже е време за поднасяне на подаръци, екипът на MotoZone реши да Ви подари - на Вас - феновете на мотоциклетизма, нещо специално.
Мотокросът е една от най-зрелищните дисциплини, чиято история датира от 20-те години на 20-сти век. С течение на времето, този толкова атрактивен спорт е създал много легенди, сред които имена като Роджър де Костър, Жоел Робъртс, Дони Смит, Рики Кармайкъл, Торстен Халмън, Жоел Сметс, Джереми Макграт, Мишел Пишон и други. Поглеждайки назад през последните 15 години обаче, забелязваме едно име, което се набива на очи - човек, превърнал се в живата легенда на мотокроса. Той е 10 кратен световен шампион, има 101 победи в отделните гран при, през 2006 година се качва на най-високата стълбичка на подиума в 14 от 15-те кръга на Световния шампионат по мотокрос, 3 пъти е обявяван за спортист на годината в Белгия, единственият пилот, печелил световни титли и с четирите японски компании (Honda, Yamaha, Kawasaki, Suzuki), а през 2003 година прави уникално постижение, като печели и трите класа (125 сс, МХGP и 650 сс) на гран при на Франция, отново част от календара на Световното първенство. Вероятно вече сте се досетили, че става въпрос за легендата Стефан Евертс (Stefan Everts).
И тъй като невъзможни неща няма, решихме да опитаме да се свържем с г-н Евертс за интервю. А той се оказа един наистина дружелюбен и сериозен човек. Интервюто със Стефан за мен е като сбъдната мечта, а това, че той обеща да поддържаме връзка ме радва още повече. Надявам се интервюто да Ви хареса:

Нека се върнем малко назад към първото гран при, първата победа...
Когато започнах да се състезавам, бях само на 10 години. Като професионален състезател обаче, започнах на 16 годишна възраст с отбора на Suzuki в Белгия. Никога няма да забравя първия си подиум, когато спечелих трето място в Чехословакия, както и първата ми победа - през 1991 г. в Унгария. Започнах да карам в заводския отбор на Suzuki, където прекарах 5 прекрасни години - 3 в 125 сс и 2 в 500 сс клас на световния шампионат. Много ми допадаше атмосферата в отбора и дадох най-доброто от себе си. Отборът на Силвейн Геборс (Team Geboers) ми даде страхотен шанс, изстреля ме в големия мотокрос и винаги ще му бъда много благодарен за това. След 5 изключително успешни години в Suzuki обаче, беше време за промяна. Имах нужда от смяна на климата, от нова мотивация. Тогава попаднах в отбора на Жан де Груут (Jan de Groot) - Kawasaki. Само след 2 години в Kawasaki, успях да спечеля първата си титла в 250-кубиковия клас. Това беше и първата световна титла на Kawasaki в мотокроса изобщо. Доведох собствения си механик и имах щастието да бъда в отбора на Жан де Груут, с който по това време много, много исках да работя.

Имахте някои трудни години с Honda?
В Honda прекарах страхотни 4 години! Honda изцяло доминираха в световния шампионат през 80-те и може би бяха най-голямото име в мотокроса по това време. За мен обаче 1996 година беше трудна. Имахме много проблеми в отбора, но успяхме да спечелим титлата. Трудностите продължиха и до началото на 1997-ма, но най-трудна като че ли се оказа 98-ма година. Изпуснах титлата буквално в последното състезание и това бе много голямо разочарование за мен. Беше някакси нетипично. Голям проблем с коляното ме извади извън строя през 1999-та, което ме лиши от още една титла. Това бе и краят на годините ми в Honda.

С отбора на Yamaha ли Ви бяха най-успешните години?
Годините, прекарани в отбора на Yamaha, бяха страхотни! Завърнах се от дълго боледуване като абсолютно различен човек. Yamaha ми дадоха най-доброто, на което са способни, за да мога да побеждавам. В интерес на истината, никога не съм очаквал, че ще спечеля 6-ста поредна титла! А това си е двоен хеттрик! Имам невероятни спомени с този отбор. И да... Там прекарах и може би най-успешната година в моята кариера. През 2003 карах едновременно MX1 и MX2 в един и същи ден и успях да спечеля всички състезания! Завоювах седмата си титла, а отборът на Белгия стана победител в Световната купа на нациите по мотокрос. Освен това станах спортист на годината в Белгия. (Евертс е единственият мотоциклетист, печелил последното отличие 3 пъти!). Същата година изпробвах силите си и в ендуро шампионата (ISDE - International Six Days Enduro) и бях доволен, че спечелих първото си ендуро състезание.

{morfeo 48}


Споменавайки 6-тата Ви титла, никога не сте крил възхищението си от Жоел Робъртс (Joel Roberts)? (Преди Стефан Евертс, Робъртс държи рекорда за най-много титли в Световния мотокрос шампионат):

Да, за мен Жоел Робъртс е голям герой! Спечелването на шестата титла и побеждавайки неговия рекорд беше истинско предизвикателство! С голямо значение за мен бе и 72-рата ми победа, тъй като именно в годината на раждането ми - 1972-ра, Робъртс печели 6-тата си световна титла. Неведнъж съм казвал, че той е човекът, който ме подтикна да „преброя" до 100 при победите в отделните гран при и до 10 в световните титли. Винаги ще помня състезанието в Намур, когато станах световен шампион за десети път! Това беше един много специален ден за мен и начинът, по който трябваше да завърши моята кариера на професионален състезател. Робъртс беше прав, аз му казах „ти си луд!", но той беше наистина прав! Мога само да кажа, че Робъртс е човек с голямо сърце!

Няколко пъти карахте в България. Какви са Ви спомените от тези дни?
Да, бил съм доста пъти в България, но мисля, че се състезавах там 2002 и 2003 г. Трасето ми хареса, защото бе широко и много естествено. Отдалечено е от големите градове, но мястото е наистина прекрасно. Организацията също беше на много добро ниво. Откривайки световния шампионат на 4 април, българският мотокрос има шансът да се популяризира още повече. И понеже аз не пропускам гран при, ще се видим там.

Вие сте единственият състезател, имащ честта да изпробва възможностите на четирите японски марки. Кой мотоциклет Ви пасна най-добре Honda, Yamaha, Kawasaki или Suzuki?
Говорейки за японските мотоциклети, определено любимците са ми 1996 `Honda и 2006` Yamaha. С тези мотоциклети имах щастието да карам до предела на възможностите си, а и на възможностите на мотоциклета, имах добър контрол върху мотоциклета и успявах да се раздавам до край.


Като стана въпрос за възможностите Ви, а те наистина са големи, какво е специфичното на Вашия стил на езда? Кое Ви прави по-различен от останалите пилоти на трасето?
Отработвах и променях стила си през всичките тези години. Имах щастието да се радвам на значително количество природен талант (Бащата на Евертс - Harry е четирикратен носител на световната титла). Научих много, гледайки моите герои от детските ми години. Когато натрупах повече опит, започнах да карам много плавно, исках да се усеща, че карам с лекота, без да пресилвам и форсирам мотора. Всъщност, много от техниките, които научих, карайки трайъл байк.


Тогава каква е тайната на успехите Ви през всичките тези години? Тренировката, начинът на каране, отборът, мотоциклетът или нещо друго?
Успехът не е резултат от един фактор. Опитът, амбицията, талантът, характерът, познаването на мотоциклета и умението да го накараш да те слуша вървят ръка за ръка. А може би с най-голямо значение е това, че аз много, много обичах да карам моя мотоциклет!


Предполагам сте имал възможност да опитате предизвикателството на американския суперкрос. Защо не сме Ви виждали на някой от стадионите в Америка?
През 2002-ра имах възможност да карам за Декостър (Decoster) и отново отборът на Suzuki. Тръпката в Европа обаче е друга, тук се случва по-интересното за мен.
Променил ли се е световният шампионат след Вашето оттегляне и как?
О да, определено и в много аспекти. Интересът на хората е по-голям, състезанията се предават по много повече телевизи и в цял свят, което само може да е радва. Има много млади таланти, шампионатът е по-конкурентен, а знаем, че конкуренцията засилва и интереса.


Как се случи така, че попаднахте в КТМ?
КТМ беше истински бум! Отворих изцяло нова страниця в живота ми, започвайки като Race Director (Директор по състезателната част), но се радвам, защото това, което правя ми харесва. Новата ми длъжност е голямо предизвикателство, защото целта е постигането на големи резултати. Освен това, имах възможност да помогна на КТМ за разработването на новия 350 сс мотоциклет, който ще бъде пуснат на пазара през лятото на 2010.


А мотокрос-училището?
Баща ми започна да преподава уроци на млади състезатели по време на зимния сезон в Испания и продължава да се занимава с това. Няколко години му помагах, но спрях, защото работата ми в КТМ бе по-важна.


Какво ще си пожелаете за 2010 година?
Пожелавам си отборът на КТМ да спечели и в двата класа на световния шампионат по мотокрос - МХ1 и МХ2. Пожелавам най-вече здраве, защото всичко останало се постига.


Зорница Буковска / MotoZone

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree