Вера Лагадова

09 Май 2010

Интервю с председателката на "Риск" клуб - Габрово

 

vera_lagadova1Кое кара една жена да обича мотоциклетизма? Определено тава е солидната доза адреналин, която този толкова зрелищен спорт ти предлага. А какво я кара да се прехласне именно по сравнително новата за страната ни дисциплина – Ендуро? Може би стремежът да преодолява всякакви препятствия – не само на трасето, но и в живота, както и това, че в Ендурото „никога не знаеш какво те очаква”.  Докато в местността "Узана" многобройната публика се наслаждава на изключително зрелищния Ендурокрос, ние ще ви запознаем с Вера Лагадова – една жена със силен характер, която по нищо не отстъпва на мъжете в офроуда. Родена на 14 януари 1968 г., Вера е председател на клуб "Риск" - организатор на втория кръг от Републиканския шампионат по Ендуро.

 

Разкажи ни за себе си… От кога се занимаваш с мотоциклетизъм?

Всъщност започнах да се занимавам първоначално с офроуд -  състезания с джипове. Участвала съм в над 60 състезания в продължение на 7 години. Междувременно дъщеря ми започна да кара АТВ в републиканския шампионат по Ендуро, започнах и аз да участвам, а след това станах и съдия.

 

Един малко банален въпрос, но… Кое кара една жена да обича моторните спортове?

Моторните спортове са много свързани помежду си – независимо дали е с джипове, АТВ или мотори, дали е писта, мотокрос или ендуро. Мисля, че имаме обща публика и няма човек, който да остане безразличен. Затова и за мен преходът от джип към мотор беше много лесен. Но какво кара една жена да обича моторите? Без съмнение това е адреналина. Много пъти в гората съм карала с изцяло мъжки екипажи и съм виждала мъже да плачат от безсилие. Определено това, което те кара да обичаш моторните спортове е адреналина – независимо дали си на писта, или в гората.

 

vera_lagadova2Председател си на „Риск” клуб – Габрово, разкажи ни по-подробно за клуба – кога е създаден, колко състезатели имате и в кои дисциплини? 

Нашият клуб прави състезания от 5 години, но като юридическо лице е регистриран от две. Избраха ме за председател не защото мога да карам мотор или АТВ, а защото умея да обединявам онези, които карат било то мотоциклет или джип.

Що се отнася до успехите мога да спомена, че миналата година имаме едно първо място при жените, първо и второ място при децата. Колкото до международните състезания с дъщеря ми сме взимали участие в отделни кръгове от състезанията в Гърция, Румъния и Сърия, но с джипове.

 

С какво те грабна Ендурото и мислиш ли, че то има бъдеще в България? Кое кара хората да идват на трасето?

Ендурото е много зрелищен спорт. Тези, които са карали на писта виждат, много голяма разлика в двете дисциплини. Докато в мотокроса и пистата всичко е еднообразно, при нас препятствие с препятствие никога не са еднакви. Влизането в гората има други предизвикателства – не знаеш какво те очаква! Публиката е навсякъде по трасето, виждат какво правят състезателите и след това поемат по техния път в гората.

 

Миналата седмица клуб „Севтополис” организираха един наистина зрелищен кръг в Казанлък. Сега инициативата е във ваши ръце. С какво ще изненадате феновете? Какво ще представлява трасето?

Много се радвам на клуб „Севтополис”, защото те имат хъс да правят състезания, в тях виждам онова желание за провеждане на състезания, което ние имахме първите две години. Добрата атмосфера, която поддържат в клуба, помага за перфектната организация. Какво можем да покажем ние? За Габрово Ендуро състезанията са традиция и се надявам, че тази година отново ще се представим на ниво. Не смея да казвам нищо със сигурност, защото вчера например имахме проблеми. Всички маркировки и ленти, които момчетата бяха подготвили в гората бяха разпокъсани от бурята и едва ли не започнахме отначало. Надяваме се обаче всичко да бъде възстановено.

 

gabrovo_sab4Само три момичета стартираха в Шейново, но единствена Биляна Мартинова успя да завърши. На какво се дължи това?

Определено карането на мотор е по-трудно за момичетата и определено се представят по-успешно с АТВ. Но държа да кажа, че, за да успееш в един спорт са нужни много тренировки. Не е достатъчно да ходиш от състезание на състезание, те не тренират. Няма как да завършиш, камо ли да спечелиш, ако не полагаш упорит труд и постоянни тренировки. Не може моторът ти да падне и да не можеш да го вдигнеш. Не съм видяла никое от момичетата да се справи без чужда помощ! И ако в мотокроса можеш да се влачиш последен и пак да завършиш, в Ендурото е съвсем друго и там някакси не става.

Мислиш ли, че състезателите на клуб „Риск” ще успеят да се справят с конкуренцията? На кои състезатели ще разчита клубът Ви?

Ние нямаме чак толкова много състезатели. Всяка събота и неделя много ентусиасти идват да карат с нас в гората, но специално за нас в РШЕ ще участват Ненчо Стефанов в клас „Експерт”, Денка Йорданова при жените, Адриан Ноев – клас АТВ „Хоби”, а също и Смилен Кабакчиев и Теодор Кабакчиев.

Тази година състезанието се провежда по изцяло нов формат. Защо според теб някои състезатели не го одобряват?

Ако погледнем назад в историята, когато въведоха GPS – контрола от участие в Републиканския шампионат по Ендуро се отказаха цели клубове! Аз държа на този формат, защото, когато наш състезател отиде в чужбина, той няма да знае какво да прави. Няма да са му познати карнетите, часовите контроли, тестовете. Ние трябва да се настроим към ФИМ, а не те към нас! Този регламент, по който се провеждаха състезанията от РШЕ до момента, важеше само за България. Навсякъде в чужбина се кара по правилника на Международната федерация.

Какво предстои на клуб „Риск” след втория кръг от РШЕ?

Тази година мислим да участваме само в Републиканския шампионат. Пожелавам на всички участници да завършат сезона успешно и без травми!

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree