Геновева Кънева и Жулиета Ленкова - съпернички на пистата, приятелки в живота

27 Юни 2010

Нежната половина в родния шампионат по мотоциклетизъм на писта.

 


julieta-genoveva2

В момента на пистата в Долна Митрополия се провежда първи кръг от Източноевропейския шампионат по мотоциклетизъм на писта (резултатите важат и за втори кръг от националния шампионат), а високоскоростното шоу на две колела започна още в петък със свободните тренировки. Първият кръг от републиканското първенство се състоя на 18 май, а тогава ви запознахме с Алберто Александров. Шампионът при най-малките мотоциклети от 2009 година каза, че този сезон клас 125 сс SP се превръща в ladie`s class.

И наистина дамите взеха нещата в свои ръце още в стартовия кръг. Геновева Кънева спечели първото състезание за годината след ожесточена борба на пистата с Жулиета Ленкова. Двете момичета са едни от най-талантливите ни състезателки по мотоциклетизъм и не отстъпват на мъжете нито по хъс, нито по умения.

 

  

genoveva-julieta-1


ГЕНОВЕВА КЪНЕВА
"Жените може да бъдем по-добри състезатели"


Родена: 16 август 1993 г. във Велико Търново
Мотоциклет: Aprilia 
Отбор: Реммото Рейсинг Тийм
Спортна биография:
2007 – 7-ма в клас „Скутери”
2008 – 5-та в клас „Скутери”, 4-та в клас 125 SP
2009 – 4-та в клас 125 SP

ЖУЛИЕТА ЛЕНКОВА
„В стремежа си едната да е по-добра от другата ставаме по-добри”


Родена: на 18 юни 1994 г., в Плевен
Мотоциклет: Aprilia
Отбор: Екометал Рейсинг Тийм
Спортна биография:
2005 г. – 4-та в клас „Скутери” до 100 cc
2006 г. – 3-та в клас „Скутери” до 100 cc
2007 г. – 2-ра в клас „Скутери” до 100 cc
2008 г. – 2-ра в клас „Скутери” до 100 cc
2009 г. – шампионка в клас „Скутери” до 100сс, вицешампионка в клас 125 SP на Иточнаевропейския шампионат и 3-та в 125 SP но в България

Кога за първи път се качихте на мотор и защо избрахте мотоциклетизма на писта, а не примерно мотокроса?

 

Бях на десет години, когато се качих за първи път на мотоциклет. Всъщност и аз не знам защо избрах пистата. Може би, защото майка ми дълги години е карала пистови мотоциклети и мисля, че от там пламна искрата именно към тази дисциплина.

Качих се за първи път на мотор, когато бях 5-6 годишна. Първият ми мотор беше направен от едно колело БМХ и двигател от резачка за дърва. Не съм избирала какъв точно вид мотори ще карам, просто през 2005 година направиха клас „Скутери” и аз реших да карам в него.

И двете сте карали първоначално в клас „Скутери”…

В „Скутери” карах 2 години – това бяха първите ми стъпки в спорта. В този клас беше много интересно, защото от значение бе не по-бързия мотор, а техниката, с която караш.

В клас "Скутери" започнах да карам от самото му начало. Първата ми година в него карах с кросово моторче, но тогава не беше както сега – добър скутер, тунинг и т.н. Въпреки това тогава се състезавах, защото този спорт ми харесваше. Втората ми година с баща ми решихме да карам вече със скутер и следващите години започнахме да подобряваме всичко – скутера, карането ми, и др.

От скутер на 125 сс разликата не е малка...?

Да разлика наистина е голяма. Скоростта, стабилността, риска, всичко се променя рязко. По-лесно ми беше да владея 50 сс скутерче, отколкото по-големият мотор, но с годините и на него „му хванах цаката”!

Разликата е голяма наистина. Двата мотора си приличат единствено по това че са пистови. На 125 сс мотор се качих през 2008 и ми беше доста трудно не защото е труден мотор за каране, а главно защото карах и скутер, и 125 сс . Скутер карах от доста време и ми беше сравнително лесно, но когато се качих да карам 125 сс беше трудно, не само тогав, но и сега, защото все още се уча да го карам.

julieta2

Най-големият успех в мотоспорта…

Засега за мен най-големият ми успех е, че имах възможност да карам на „Хунгароринг” и, че за момента водя в българското първенство. Бях поканена на тест драйв на Aprilia. Изпробвах всички техни модели – 125, 600, 1000, скутери, супермото. Имах удоволствието да карам с някои от европейските шампиони.

Първото ми 3то място за мен е най-големият ми успех. Много бях горда от себе си, не защото е 3то място и защото бях на стълбичката, а главно заради това, че бях победила момчетата. Вече 2009 постигнах големи успехи – 1во място в клас "Скутери" в България, 2ро място в клас 125 SP в Източна Европа и 3то място отново в клас 125 SP само че в България.
Трудно ли е едно момиче да успее в един мъжки спорт? Има ли случаи, в които на пистата жените са "по-силния пол"?

Много е трудно едно момиче да застане на пътя на момчетата, които се занимават доста по-дълго с този спорт. Моето мнение, че можем да бъдем по-добри състезатели, тъй като пресмятаме траектория, имаме си стратегия, а мъжете карат на магия.

В този спорт, когато започнах да карам бях едно от първите момичета, които се състезават от доста време насам. Сега е малко по-различно, защото се постарах да се развия максимално и в клас "Скутери" мисля, че успях, а сега се старая да постигна това и в SP Junior. Мисля, че жените са доста агресивни и опитват да се доказват в този мъжки спорт.

Животът е доказал, че най-добрите приятели са най-ожесточените съперници в спорта. Така ли е наистина? Струва ли приятелството една победа?

За мен приятелството е на първо място, без приятели животът е безцелен. Абсолютно всички състезатели сме много добри приятели. Да, има конкуренция, но тя е само, докато сме на моторите. 

Състезанието е на пистата, а приятелството – извън нея. Каквито и приятелки да сме, все пак сме на състезание. Вярно е, че в стремежа едната да е по-добра от другата, задобряваме и развиваме състезателните си възможности, но приятелството е, когато не сме с екипите и не сме на състезание.

genoveva1

Разкажете ни за сезон 2009…

За мен миналият сезон не беше особено благоприятен. Имах доста спънки, заради които не можех да взема участие на всички състезания. Нямах възможност да тренирам и заради това нямах нужната подготовка да бъда добър
опонент.

Сезон 2009 мина доста успешно, както споменах по-горе. Имаше и силно надделяване над момчетата и 1-2 разочарования, но едното върви с другото. В клас “Скутери” се представих много добре през 2009, но реших да продължа този сезон само в 125 сс. С моят скутер станах 1ва за България, а с 125 сс - 2ра в Източна Европа и 3та в България. А що се отнася до победителя през 2009 година мисля, че всичко беше малко пресилено. Алберто наистина кара добре, но не мисля, че кара по-добре от повечето в 125 сс. Той нарече 125 сс "lady’s class" ! Да, има момичета, но това не означава, че момчетата са по-добри от нас.

Първият кръг от Републиканското в Долна Митрополия…

Първият кръг наистина беше доста труден. Не бях с добре подготвен мотор, а конкуренцията ми не е за изхвърляне. С Жужа направихме добро състезание, с малко повече късмет успях да се възползвам от последните метри. Изпреварих Жулиета от външната страна, преценявайки, че мога да мина на чело и наистина се получи. Жужа обаче се представи доста добре, тя ми е наистина достоен опонент. Цялото състезание водех, но това, че не съм ходила на тренировки попречи да победя.
Какво ви предстои през 2010 освен републиканското?

Тази година имам за цел да карам във всички състезания от републиканския и източноевропейския шампионат, но сега обмислям да взема участие и в сръбския.

- Тази година основно се стремя да се развия колкото може по-добре. Освен Републиканския шампионат се стремя да се представя добре и на Източно европейския.
Кой ви е любимият мотоциклетист? А имате ли фаворит от българските състезатели и кой е той?

Моят идол за подражание е Роси, независимо от това, че сега е контузен. От българите има няколко състезатели, които са наистина добри като Мартин Чой, Асен Лилов, Александър Тодоров.

- От MotoGP любимият ми е Дани Педроса. От българските състезатели е Калин Кулев, въпреки, че вече не се състезава.
{morfeo 74}
Зорница Буковска / MotoZone

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree