Nascar - Дни на грохот!

Неделя, 14 Декември 2008 23:34

Наскар е едно легендарно име отвъд океана. Тези серии привличат над 75 милиона фенове всеки уикенд, огромно количество финанси и топ пилоти от целия свят. Спокойно можем да ги наречем и най-популярния спорт в Съединените Шати, въпреки че битката между тях и Националната Футболна Лига е оспорвана всяка година. Не по-малко жестоки са и надпреварите на пистата, където лидерството често се сменя по над 30 пъти на състезание.
С тези мисли се отправям към малкото летище в Ашвил, Северна Каролина, където ни чака кратък чартърен полет до мястото на събитието тази седмица - овалната писта в Ричмънд, Вирджиния. Малко по-късно още при първите стъпки след полета попадам на интересна гледка- заобиколен съм от десетки частни самолети. Всички те са притежение на пилоти и отбори и демонстрират огромното количество финанси, които влагат спонсорите.

След около 20 минутно чакане, което преминава в разглеждане на информация относно свободните тренировки и вчерашната квалификация, се качваме на бърз полет с хеликоптер към трасето.

И само след минути това ми дава възможност да погледна овала по-уникален начин - от въздуха. До състезанието остават часове, но мястото кипи от живот. Една огромна площ е заета от безброй автомобили, палатки, магазини и сцени за концерти.

Кацането е гладко и около мен виждам една дузина частни хеликоптери, които работят постоянно, транспортирайки пилоти и гости на спектакъла. Моментално усещам силната празнична атмосфера и приповдигнатото настроение на тълпата от стотици хиляди души. Феновете на Наскар са сред най-лоялните в света.

Те буквално почитат пилотите като богове. Освен това винаги подкрепят любимия си отбор с мащабно купуване на стока, с която пистата е залята.

Разбира се, спонсорите обожават това. Бизнесът е невъобразимо голям от всички аспекти- състезанията винаги печелят топ телевизионен рейтинг в Щатите и се борят да се наложат в други части на света. Един поглед към небето над пистата ми напомня това- из него виждам една дузина малки рекламни самолети и дирижабли.

Часовете преди самата напревара минават като минути- разглеждам всичко с любопитство - симулатори, предлагани продукти, скъпите камиони и каравани на отборите. Те струват милиони, но липсват огромните постройки, които отборите от Формула 1 строят в падока всеки състезателен уикенд.

Междувременно трибуните започват да се пълнят, което ми напомня, че състезанието тепърва предстои. Атмосферата е наистина невероятна- за първи път присъствам на затворен овал, които побира над 107 хиляди почитатели на високите скорости. Те са много активна тълпа, която не пропуска да избухне в аплодисменти по-време на представянето на местния герой Дени Хамлин, които стартира от първа позиция. От друга страна, 4- кратният шампион Джеф Гордън съвсем не е местен любимец и това си проличава от реакцията на публиката. Малко преди старта на парадната обиколка виждам и Хуан Пабло Монтоя. Спомням си страхотните битки във Формула 1 и нямам търпение да го видя зад волана на автомобил от Наскар.

Откриването на събитието е наистина грандиозно с много музика, разбира се- химна на Съединените Щати, които както винаги изправя цялата публика на крака и за финал- ниско прелитане и пронизващ звук на изстребители. И аз се отправям към централната трибуна, от където имам шанса да следя състезанието. След кратко изкачване имам шанс да погледна пистата от високо. Първото ми впечатление е колко ужасно малка е тя! Нейната дължина е едва 1.2 км и ми е трудно да си представя как тези автомобили достигат средна скорост от приблизтелно 200 км/ч ! Още по-трудна е и мисълта за болидите от Индикар, които на последното състезание там записаха над 260 км/ч за един тур. Но тези мисли биват прекъсвани от форсирането на двигатели. Това е момент, в който си припомняш, че си в САЩ, където господстват огромните V-8 агрегати. По-време на загряващата обиколка включвам радиото си. Страхотен е факта, че всеки фен може да наеме това устройство и да слуша в реално време комуникацията на всеки един пилот с бокса. Новост е и малък дисплей, който ти показва в реално време какво става на пистата от различни ъгли. От последното, нямам нужда, защото от трибуната се вижда на практика цялото трасе. Наблюдавам как пилотите форсират по-време на загряващата обиколка и слушам как боксът им дава информация за температурата в спирачките.

Малко по-късно колата за сигурност се прибира в бокса и официалния представител на рампа, близо до мен, развява зеления флаг. Това, което последва разби всички мои очаквания за спорта и скорост. Гледката на над 40 автомобила, ускорявайки се до над 200 км/ч, шума и въздушната струя, която всеки усеща, независимо дали е на 20 метра от пистата, е просто дъхоспираща. Вече виждам и как е възможна подобна огромна средна скорост на такова малко трасе. Сцеплението на автомобилите е невероятно, ъглите на пързаляне противно на очакванията ми се оказаха минимални. По подобен начин и лидерът Дени Хамлин излезе от последния завой, профучавайки над старт-финална права с близо 250 км/ч . И само на десети от секундата зад него- колоната от автомобили, всеки борейки се за ранно предимство. С интерес наблюдавам и траекториите, които пилотите взимат в първия завой, който е много бърз ляв. Мнозина се хвърлят във вътрешността при изпреварване, но след няколко обиколки разбирам, че хитростта е гладка външна линия, която ти носи повече скорост на следващата права.

След първата част на състезанието останах истински впечатлен от Дени Хамлин. 28 годишният пилот, родом от Вирджиния, бе безкрайно гладък, спокоен и постоянен. През цяата надпревара той постяваше темпо, което никой от колоната не можеше да доближи. Резултата бе увеличаваща се преднина със всяка обиколка и още на 15-та от общо 410 (!) преднината му бе 1.1 секунди, което е огромно за толкова тесен овал.
Идва ред и на първите спирания в бокса- след малък инцидент и кола за сигурност всички се възползват от шанса и сменят гуми и презареждат. Механиците вършат страхотна работа и стопът отнема между 12 и 16 секунди.

Малко след това се отправям и към едно интересно място за наблюдение- площта над стената на изхода от последния завой. Автомобилите минават на разстояние от около 2 метра със страхотна скорост. Там наистина можеш да усетиш атмосферата на Наскар- невероятния шум, които те разтърсва, въздушната струя и чистата енергия на машините при тази скорост.

Изведнъж виждам гъст дим от другата част на овала- оказва се ,че Джони Соутър е спукал гума и е катастрофирал на завой номер 4. Това развявя жълтия флаг и отново връща всички в пита за гориво и смяна на гуми.
Междувременно внимателно наблюдавам и Хуан Пабло Монтоя. Въпреки шестата позиция на квалификацията, за съжаление не беше добро състезание за него- постоянна борба с автомобила. Няколко дребни инциденти, които го връшаха в бокса. Колумбиецът постоянно обсъждаше поведението на автомобила с бокса, променяше баланса на спирачките и като резултат бе далеч от челото.
Всичко изведнъж пое лошо развитие- на обиколка номер 229, Джей Йейли докосна стената и се завъртя на входа към завой номер 4, което предизвика неизбежен масов инцидент зад него. Над 10 коли се сгромолясаха в голям облак от дим, искри от метал и огън. Разбира се, червения флаг се развя моментално и с радост разбрах, че всички пилоти са излезнали невредими и шаситата са поели това невероятно количество енергия.

Малко по-късно организаторите изчистват трасето за зеления флаг. Дени Хамлин отново направи невероятен старт и не кара невероятно в следващите близо 150 обиколки. Вече бях убеден в неговата победа, когато немислимото се случи на тур номер 390- отново пръсване на гума, което го изкара от борбата за топ местата.
Тълпата във Вирджиния бе с противоречиви чувства, защото това даде шанс на друг местен пилот да се бори за победата- Дейл Ърхнарт Джуниър. Той беше спряган за много възможен победител от медиите по-време на целия уикенд , въпреки серията му от 71 поредни загуби (последната му победа бе на това трасе преди точно 2 години). Състезанието бе в най-напрегната си част, когато Кайл Буш и Дейл се бореха за първото място в тези последни обиколки. Те бяха буквално залепени един от друг!

И отново на обиколка 398, невъзможното се оказа отново факт! Буш и Ърнхарт се докоснаха, като последния загуби контрол над автомобила си. Радвам, се че не се достигна до масов инцидент, въпреки загубата на Дейл. Но това отново е доказателство за колко оспорвано и близко бе състезанието. Всяка десетохилядна от секундата е от значение.
Големия щастливец от цялата ситуация бе Клинт Бауър, който се възползва от инцидента между първите двама и изпревари всички за карирания флаг!
Наскар определено оправда очакванията за безкомпромисна надпревара, 100% екшън и тотално разби мита, че състезанията на овал са скучни и прекалено дълги. Адмирации към организаторите и стоманените нерви на пилотите!