Le-Mans24 - 2009 - анализ

Вторник, 21 Април 2009 10:20

32-рото издание на 24 часа на Льо Ман бе белязано от драма, обрати, дъжд и борба до последната секунда. Световната финансова криза не подмина и маратонските мотоциклетни състезания - всички заводски отбори бяха с орязан бюджет, като тимът победител през последните две години се яви само с един байк. Но липсата на изявени фаворити направи състезанието по-непредвидимо от обикновено и в квалификациите видяхме най-малките разлики от години насам - първите шест бяха разделени от секунда, а първите 21 от 4 секунди.

По време на тестовете, свободните тренировки и квалификацията пилотът на Хонда Франция #111 - Матю Лагрийв бе в своя собствена класа. До миналата година Лагрийв бе пилот на SERT Сузуки, но бе освободен заради прекалено чести падания. Сега бе време за отмъщение и Лагрийв два пъти подобри рекорда на пистата, а самото състезание все още не бе започнало.

race01 При потеглянето най-бързи бяха отборите на SERT Сузуки (Филип, Дитрих, Венеман) и GSR Кавазаки (Де Коста, Андрюс, Форей, Морейра), но Матю Лагрийв, който си партнира в тима на Хонда 111 със Себастиан Шарпонтие и Стийв Плейтър, застигна и задмина лидерите в шестата обиколка. Агресивното каране на Матю вещаеше неприятности и по-малко от половин час след старта французинът падна на излизането от виража "garage vert", огъна ауспуха и загуби 5 обиколки докато механиците поправят машината. В първите 60 минути на надпреварата се видя, че пословичната лоша издържливост на мотоциклетите Ямаха не е някаква всеобща заблуда, а е съвсем реален проблем. Трикратните световни шампиони Phase One Ямаха отпаднаха заради теч на масло от съединителя. При първите опити за отстраняване на проблема, байкът започна да прегрява и се оказа, че точният източник на теча не може да бъде открит и мениджърът на отбора Ръсел Бени прецени, че ще е прекалено опасно неговите пилоти да останат на пистата. Но това не бе краят на главоболията за Ямаха. GMT 94 са победители в Льо Ман през 2001 и 2005 и този сезон са главният отбор на Пирели в маратонските състезания, но в последните години имат изключително лош късмет и тазгодишното издание на Льо Ман не бе изключение. race08 Дейвид Чека падна съвсем леко, но това бе достатъчно за пробив в радиатора. Много бързо стана ясно, че двата водещи отбора на Ямаха са аут, но въпреки това за феновете на тази марка имаше светлина в тунела тъй като най-бързият перманентен за шампионата отбор, Ямаха Австрия 7, се движеше стабилно. Преди началото на състезанието мениджърът Манфред Кайнц беше песимистично настроен, защото всички отбори на Ямаха имаха чудовищни проблеми с настройките. Те бяха породени от характеристиките на новата Ямаха R1 с crossplane конструкция на коляновия вал. На практика машината се пада по-широка със 104мм от предишния модел и на места пилотите закачаха настилката. Състезателите на Ямаха Австрия бяха озадачени, защото по време на тестовете в Албасете не срещнаха такива неприятности, но явно особеностите на асфалта в Льо Ман предизвикваха "стъргане" в настилката. По време на загрявката достигна слух, че проблемите са решени и наистина в състезанието отбора на Ямаха Австрия изглеждаше напълно различен. Повратният момент бе в съботния късен следобед, когато противно на всички метеорологични прогнози заваля проливен дъжд. Първа жертва на хлъзгавия асфалт стана Фреди Морейра от GSR Кавазаки 11, а малко след него падна и един от пилотите на отбора на Пожерникарите #18, които миналата година отпаднаха заради... пожар в тазхното Сузуки. Катастрофира и Даниел Лозано от National Motos 55, които спечелиха през 2006г. race12 Тъй като не се знаеше колко дълго ще продължи преваляването, бившият пилот от Супербайк Стийв Мартин, който кара за Ямаха Австрия заедно с Игор Йерман и Гуен Джиабани, остана на пистата по-дълго от останалите, но когато се видя, че пистата скоро няма да изсъхне, влезе в бокса за да сложи мокри гуми. Може да се каже, че дулгото престояване на трасето бе доста рисковано с оглед на това, че до финала имаше около 20 часа, но Мартин задържаше машината върху асфалта с такава лекота, че катастрофата в нито един момент не изглеждаше като вероятно развитие на надпреварата. След като излезе от бокса, Мартин се превърна в най-полезния игач, защото въртеше не само най-бързите, но и най-постоянните обиколки от всички. Точно по време на първото преваляване Ямаха Австрия направи най-голямото откъсване до момента. Задачата на Мартин бе улеснена от отличните гуми на Мишлен. След като през последните няколко години Дънлоп бяха в собствена класа, конкуренцията през 2009-та е чудовищна, тъй като оттеглянето на Мишлен от Moto GP освободи ресурси, които бяха пренасочени към състезанията за издържливост и за пореден път хората от Клермон Ферон си свършиха работата перфектно. В тренировките след 6-7 бързи обиколки гумите на Дънлоп и Пирели показаха кошмарно отстъпление в представянето, а именно тогава френските гуми навлизаха в оптимално състояние. В обикновени състезателни условия разликата беше по-малка, но сякаш на мокрото отново разликите между производителите се увеличиха. Това бе доказано, когато най-бързият пилот на пистата след Мартин беше Уго Маршан, състезател на Michelin Power Research Team Honda.

race09 След като валежът спря и настилката започна да изсъхва нещата започнаха да се нормализират - фаворитите от SERT Сузуки и Хонда Франция въртяха най-бързи обиколки, но благодарение на геройството на Стийв Мартин, тимът на Ямаха Австрия все още бе начело. И тъкмо когато SERT заплашително се доближиха до водачите, десет часа след старта, победителят от 2003г. Венсан Филип катастрофира и изгуби 9 минути. Точно два часа по-късно упражнението повтори първенецът от миналата година Бари Венеман. SERT Сузуки имат 7 победи в Льо Ман и 10 на Бол Д'ор, но различното тази година е, че разполагат само с един мотоцилет и възможността за грешка напълно отсъства. В миналото единият отбор обираше целия лош късмет, докато другия спокойно се добираше до челния резултат и най-често победата. Затова мениджърът Доминик Мейон изискваше от пилотите си по-внимателно каране, но за съжаление не го получи. race10 След премеждията на SERT, втори в класирането излезе Хонда Франция 111. Този тим бе извън топ 40 в началото, а сега бе най-близкия преследвач на водача, но това приказно завръщане дойде със своята цена. Пилотите бяха принудени от обстоятелствата да натискат на абсолютния максимум и в 6ч.и19мин. сутринта месно време Стийв Плейтър падна, губейки 8 обиколки. Междувременно много от другите фаворити също имаха проблеми: Кени Форей от GSR Кавазаки, Патрик Мъф от Bolliger Кавзаки, Уго Маршан и четирикратният победител тук Уилиям Косте от Michelin Power Research Team катастрофираха. Първите два отбора продължиха, но тимът на Мишлен отпадна заради паданията и хроничните дефекти в скоростната кутия.

Около 4 часа преди финала Бари Венеман падна и SERT Сузуки, които стигнаха до втората позиция останаха трети за сметка на Хонда Франция 111. В последните обиколки промени нямаше, но бе запленително да се гледа какви усилия хвърлят вспилотите. Усещаше се умората, всеки състезател имаше подути ръце, обсипани с пришки и рани, механиците сякаш с последен дъх обслужваха машините и именно в тези моменти човек си дава сметка за какъв свръхчовешки подвиг става дума. Пред 92 000 зрители (с 10 000 повече от миналата година) Ямаха Австрия 7 спечели надпреварата, като това бе едва трети успех за Ямаха в Льо Ман. Стийв Мартин и Гуен Джиабани спечелиха за първи път това легендарно състезание, а Игор Йерман за втори, след като триумфира през 1998г. До финала не настъпиха промени - втори и трети завършиха Хонда Франция 111 и SERT Сузуки 1.

В Суперсток LMR Racing потеглиха от пол позишън, но още в самото начало Ямахата се повреди. Въпреки това публиката не бе лишена от феноменален дуел за победата. През първата половина на 24-те часа победителите от миналата година Junior Suzuki LMS бяха начело, но едно падане в неделя сутринта прати Qatar Endurance на първо място, докато младежите на Сузули се движеха втори с изоставане от 3 обиколки. Малко преди финала французинът Делхал се прибра в боска с технически проблем, който бе отстранен бързо, но преднината на катарския тим бе вече само обиколка. В последните 60 минути феновете се насладиха на епична битка за победата. Кристоф Тангре започна да настига съперника си Ал Наими и около 15 минути преди финала го изпревари. Победата на Сузуки бе двойна - първо място за Junior LMS и второ за Qatar Endurance.

news09041703 На старта в клас Open имаше само два мотоциклета, единият от тях, Метис, отпадна доста рана, докато другата машина стигна до финала. Това бе Хонда RC30 от 1988г. с пилоти трима журналисти от списание Мото Журнал. Именно Хонда RC 30 спечели в Льо Ман през 1988, 1989 и 1990. Включването на този мотоциклет разбуни духовете, защото на правите е по-бавен с 40 км/ч, но по време на състезанието нямаше опасни ситуации и тримата журналисти-ентусиасти стигнаха до финала безаварийно.