MotoGP - Сан Марино - анализ

Сряда, 07 Септември 2011 10:42

Анализи - Анализи - MotoGP

Анализ на Емилиян Стойков, Евроспорт за 14-ти кръг от Световния шампионат MotoGP.

Много пъти сме повтаряли, че в моторните спортове всеки детайл е важен и е вероятно да е решаващ. Независимо колко незначителен може да е той. Една на пръв поглед дребна промяна в настройките на Хорхе Лоренсо му позволи да стигне до своята трета победа през сезона и да прекъсне серията на Кейси Стоунър, която чувствително го приближи към титлата. Лоренсо спечели в Мизано, напълно преобразявайки поведението на мотоциклета си още в петък следобед. Сутрешната сесия се разви зле за испанеца и изправен пред липса на отговор, той и неговите инженери взеха решението да се върнат към настройките от Муджело. Причината е, че това е последното състезание в което Хорхе беше наистина доволен от мотора, но досега тимът не се връщаше към тези настройки заради настилката на Муджело, която беше чисто нова за този сезон и характеристиката й е адски различна от стария асфалт на Мизано. Промяната беше мигновена, като най-доброто подобрение си личеше, че е в бързата смяна на посоката на движение. Още в петък следобед лекотата с която Лоренсо даваше най-бързи времена притесни конкурентите му, а самият пилот се чувстваше най-удобно върху мотора от месеци насам. В неделя Хорхе направи феноменален старт, впусна се в изключително устремна атака в началните завои, а от втората обиколка нататък можеше да се отпусне, защото нямаше какво да го спре. И все пак не трябва да подценяваме демонстрацията на смелост в началните километри, защото секунди след като състезанието стартира, на пистата започна леко да вали и дори организаторите показаха белите знамена, позволяващи смяна на мотора с цел излизане с мокри гуми. За щастие на всички, дъждът престана преди настилката да се е намокрила прекалено. Бившият световен шампион Уейн Рейни бе специален гост на Ямаха, точно на пистата на която приключи кариерата му след тежка катастрофа през 1993-та. Лоренсо получи множество съвети и психологическа помощ от Рейни когато дебютира в кралския клас и можем само да си представяме колко специална е била тази победа за испанеца – директно пред погледа на един от неговите герои. По време на награждаването италианската публика леко навреди на настроението с бурните си освирквания по  посока на Лоренсо, породени и от факта, че това беше третият испански победител за деня. Реакцията на феновете беше толкова силна, че се чуваше по време на химна, а победителят направи жест, с който буквално прикани хората да викат още по-силно. Предполагам с този жест се опита да им докаже, че не му пука какво мислят за него, но на пресконференцията след това заяви, че му е неприятна тази трансформация на мото фенове във футболни запалянковци. С изключение на случките около Люис Хамилтън, във Формула 1 много рядко може да се види нещо подобно, докато в Moto GP когато са замесени италианци и испанци всичко трябва да се очаква. Валентино Роси се опита да  се изкаже политически коректно и все пак не можа да се сдържи, завършвайки изказването си с „това е Италия”.

Ще сме удавник, който се хваща за сламка ако приемем, че разликата от 35т. в голяма степен увеличава шансовете на Лоренсо. Реално погледнато, това не е така, защото ако Стоунър поне частично продължи с показваното до момента постоянство, то за пет състезания този пасив няма как да бъде наваксан. На всичко отгоре предстоят надпревари, които традиционно са силни за австралиеца – Филип Айлънд и Мотеги, където се очаква Хонда да има преимущество. Ако Стоунър беше спечелил, това щеше да е първият случай в гранд при кариерата му в който постига  четири поредни триумфа. Тези планове бяха осуетени от богат асортимент фактори, а повечето от тях дори нямаха нищо общо с представянето на мотора. В Лагуна Сека и Бърно Кейси, спечели едни от най-трудните победи в живота си и умората от тези подвизи още го преследва. Освен това, от Индианаполис насам Стоунър не може да се наспи. Дългото пътуване и часовата разлика са едни от причините, но най-голямата е, че болките във неговия врат, породени от катастрофата на Ассен, пак започнаха да се появяват. Но този път не в състезателни условия, а докато кара велосипед. През живота си, пилота на Хонда често е имал трудности със спането, като досега и излизал на дълги километри с колело и така се е уморявал, изразходвал енергията си за да накара организма да приеме желанието за сън. Но въпросните болки във врата по време на карането на колело му пречат да прави тези дълги пробези. Наситеният график пън не му позволява да се посвети на обичайния си, доста интензивен тренировъчен режим и да поддържа издържливостта си. Мизано е физическа писта, няма място за почивка и именно в зоните на бърза смяна посоката на движение пасивът бе сериозен. Всичко това се проектира в рязка загуба на сила и за Стоунър оставаше да се надява, че до финала ще изгуби минимум брой позиции. Преди да знаем за всичко това се спекулираше, че Кейси или е направил преразход на гориво или е решил да кара изключително консервативно. Но никой не можа да разгадае истинската причина, която се оказа здравословна, но за щастие обяснението е на лице и не мисля, че феновете на бившия световен първенец могат да се притесняват от завръщане на мистериозния вирус, който опропасти цял сезон от кариерата му. Другият казус се върти около отборните заповеди. Дани Педроса не се впечатли от това, че умореният му съотборник, който се бори за титлата е бавен и го изпревари за да завърши втори. Както и предишния път когато това се случи, Стоунър заяви, че не вярва в отборните заповеди, че няма нужда да му помагат за да стане шампион и не се сърди на съотборника си. Кейси никога не си държи езика зад зъбите и затова съм готов да повярвам, че е искрен. Останах заинтригуван от изказването му, че при обърната ситуация би сторил същото, освен ако става дума за случай в който от него се иска да помогне да човек с който са в много добри отношения. Дали това беше насочено към Педроса и липса на разбирателство между тях? Само може да гадаем. Засега не е имало поводи да се смята, че двамата са в конфликт и миналото показва, че Стоунър е прекалено директен за да си позволи подобни намеци. Педроса не изказа голяма радост от второто място, защото машината не беше толкова лесна за управление колкото в тренировките, а причината бе в промяна на настройките на окачването, които не сработиха. Когато резервоара беше пълен предницата едва се държеше, а задната гума постоянно се хлъзгаше и чак когато байкът олекна, неговото поведение се подобри. Шест обиколки преди финала Педроса направи едно от изпреварванията на годината, когато с близо 200 км/ч задмина Кейси през най-бързия вираж на пистата. Спекулацията, че Стоунър е направил преразход беше неточна, докато прекомерния разход на Андреа Довициозо се оказа сериозен проблем. Още след тренировките в петък бяха направени изчисления според които Дови ще разчита на по-малко мощност за да стигне до финала, но в самото състезание дори тези прогнози се оказаха прекалено оптимистични и допълнителна мощност трябваше да бъде орязана. Огромно беше раздразнението на Довициозо от факта, че за първи път през този сезон Марко Симончели завърши пред него. Двамата не се обичат от деца и враждата им е стигнала до там, че пилотът на Репсол Хонда отказа да признае предимството на Симончели, подчертавайки на няколко пъти, че спънатата мощност е била причината за петото му място. А борбата за четвъртото беше повече от възхитителна. Изпреварванията идваха едно след друго и тримата участници загубиха представа за това какво е хладнокръвие и къде точно се намира идеалната линия. Симончели избра грешна карта на двигателя, което го накара веднага да изгуби контакт с водещата тройка, но така или иначе едва ли имаше възможност да им опонира. Зад Симончели и Довициозо се нареди Бен Спийс, чието неподражаемо спокойствие се изпари в последните обиколки и след няколко неуспешни маневри се нареди шести. В петък и събота прилепянето при пълен ъгъл на наклона създаваше неприятности и затова в загрявката Том Хаусуърт, инженера на Спийс, пробва радикална промяна в настройките, която се оказа катастрофална. Затова се наложи нова голяма промяна, най-вече в предницата. Нейният ефект нямаше как да се тества и трябваха няколко обиколки докато Спийс върне увереността си.

Нищо ново не се случва в Дукати. Да се стабилизира предницата продължава да е по-невъзможно отколкото да видип сняг през август, а новата „seamless” скоростна кутия пак безпричинно включваше на неутрална предавка. За щастие това се случи само в тренировките , не че утехата е голяма. Най-яркото обобщение за кризата в Дукати беше изказването на Роси за това колко е доволен, че е изпълнил целта си да остане в контакт с втората група, финиширайки седми. Допълнително затруднение за червените беше „обърнатата” конфигурация на Мизано, която се използва от няколко години. Принципно, предницата тръгва да се пързаля по-силно когато виража се затваря в изхода си, а повечето завои тук са точно с този профил. Това беше четвъртото състезание в Мизано след завръщането й в календара и е немислимо, но истина, че Ники Хейдън няма нито една завършена обиколка за това време. Преди три години беше контузен, а през последните две падна в първата обиколка. Но факта, че този път стигна до третата обиколка преди да катастрофира заради бабуните едва ли превръща резултата в епичен успех. С GP 11.1 Хейдън не усеща голямо подобрение и липсата на възможност за тестове пречи това да се промени.

Емилиян Стойков

ЕВРОСПОРТ

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.