10 години на върха

Четвъртък, 14 Април 2011 12:30

„Мисля, че във всеки спорт, получаваш около 10 години години, в които да си на върха. След това става трудно”

Това са думите на легендарният 5 кратен Мото Гранд При шампион Мик Дуън. Това при всички случай важи за кариерата на Мик. След невероятен дебют с Хонда, множество предизвикателства и геройски състезания със счупен крак (можете да прочете за тях в Моторпорт Легенди), той успя да спечели титлата 5 поредни пъти. На Херез през 1999 година обаче той претърпя катастрофа при около 190 км/ч, в резултат на което счупи крака си на 17 места. Въпреки множеството операции, този път краят на кариерата му беше неизбежен, точно 10 години след нейното начало.

Този интересен факт важи и за множество други шампиони, Уейн Рейни например, чиято кариера бе завършена от ужасно падане на Мизано, което го парализира за цял живот. Джакомо Агостини също не прави разлика – първият му сезон е през 1965, първата титла през 1966 а последната – през 1975.

Еди Лоусън, сензацията на 80-те също не прави изключение. Първият му сезон в кралския клас бе през 83-та, а последният през 92.

И така минахме през шампионите на 90-те, 80-те и 70-те години, които са следвали един и същ ритъм, които сякаш угасва след десетата година. Нормално е да се попитаме, случва ли се същото с Валентино Роси, който е в Кралския клас от 2000-та година? Статистиката сякаш диктува подобна съдба, а и след 10 години на това ниво на стрес и контузии трябва да си оказват внимание. Няма как.

Подобни въпроси обаче са прекалено сложни и не добре разбрани за да получат точни отговори. Затова нека просто да се опитаме да потърсим шансовете на Валентино за този и следващия сезон. На първо място трябва отново да повторим, че все още италианецът и отборът му се опитват да научат максимално много за поведението на машината на Дукати. Все още има проблеми в управлението и Роси не винаги успява да кара както желае. Затова и резултатът в първото състезание не бе особено впечатляващ, като Роси изоставаше във всяка една от обиколките от водещите Хонди и Ямаха.

В Херез нещата бяха малко по-интересни. На първо място видяхме, че Роси може да има страхотна скорост и на Дукати. В първите обиколки той направи страхотен спринт към челните позиции и бе пред Хорхе Лоренцо, когато се впусна в изпреварване на Стоунър, което доведе до известното вече падане и на двамата. Това е типична част от състезателния характер на Роси, която е непроменена през последните 12 години на битки в топ класа на световния мотоциклетизъм. Това е простият факт, че Роси ще се бори за позиция и за всеки сантиметър на пистата. Видяхме го на същата писта преди 6 години, когато се гмурна за победата в последния завои и изпревари Сете Гибернау, виждали сме го и много други пъти на различни писти по света. Роси е все още „гладен” за победата, в това нямам съмнение.

Нещо, в което имам съмнение обаче е техническата подготовка на Дукати. Чисто видимо мотоциклетът се пързаля значително. Особено на излизане от завоите гумите навлизат в странично приплъзване повече от необходимото. Особено в ерата на 800 кубиковите машини, това забавя значително, а и износва гумите. От друга страна не сме виждали чиста тренировъчна сесия, в която Валентино да изкара невероятна поредица от обиколки. В почти всички години, когато той е печелил титлата е доминирал именно с това – неговото постоянство в състезателните обиколки, умението да направи сесия от 20+ тура с невероятно темпо. Това често е качеството, което отличава шампионите. Тази година техническите предизвикателства все още не са го позволили. Сигурен съм, че ще се случи рано или късно, имайки предвид техническата експертиза на Джеръми Бърджис и подкрепата, която получават от Дукати, но въпросът е дали това ще се случи достатъчно скоро за да може Роси да бъде претендент за титлата.

Освен това, на Херез видяхме известно количество чиста скорост, но не трябва да забравяме, че това беше на намокрена писта, което тотално променя играта. И все пак, ако се замислим добре, наистина ли, някой би заложил против пилот, които стартира от 12-та позиция и след 7 обиколки застига лидерите и впоследствие губи само заради падане в борба за 2-ра позиция?

Валентино Роси определено има скоростта и психиката да кара до още една шампионска титла. Надявам се и опитът на отборът му даде мотоциклет, които да му предостави тази възможност. Ще бъде интересен сезон!

Жельо Василев

MotoZone

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.