2 хилядни от секундата: Мик Дуън срещу Алекс Кривие

Сряда, 09 Юни 2010 13:32

Пилотите в Мото Гранд При са специална порода хора. Едно нещо е да осъвършенстваш способностите си и да ги използваш в надпревара, съвсем друго е животът ти да е отдаден на това и да го правиш на колосално ниво. Милиони евро от спонсори от всички краища на света, топ инженери, които развиват технологията, най-добрите механици, които подготвят мотора, менажери, които ръководят хиляди хора... всичко е с една единствена цел – подготвянето на мотоциклет, да бъде бърз, по-бърз от всички други.

Това е целта и идеалният резултат. Тази ситуация поставя огромно напрежение над състезалите. Затова и победата е толкова невероятно важна. За около 60 години на Мото Гранд При едва ли някой е искал победата повече от Мик Дуън. Самият той споделя:
„През състезателната ми кариера, всичко беше за победата и опита ми да взема само най-доброто от мотора и от самия себе си."
След много тежки контузии (описани подробно в друга статия за Мик Дуън в моторспорт легенди), австралиецът печели титлата за първи път през 1994 година. Доминацията му продължава през 1995, когато се отвърждава като безспорен фаворит, с вероятно много шампионски титли за бъдещето.
Всичко се променя когато в отбора на Репсол Хонда пристига младия Алекс Кривие. Испанецът е имал доста солидни представяния с частния отбор на Сито Понс, но нищо впечатляващо. От Хонда обаче виждат неговия потенциал и мислейки за отбора решават да го наемат за съотборник на Майкъл Дуън.
Както всички знаем, в състезателните спортове, твоят съотборник не е твой съюзник, напротив – той е първият човек, който трябва да бъде победен. Това поставя една страхотна ситуация в отбора на Хонда. Двама състезатели, готови на всичко, за да вземат и минимално предимство пред другия.

През сезон 1995 Алекс Кривие напредва в тима на Хонда. Самият той казва:
„Научих много от Мик. Спечелих много опит в битките с него на пистата. И начинът, по който работи...Мик понякога не променя настройките на мотора, но работи много усърдно над себе си, натиска до лимита от първия ден на пистата. Трябва да търсиш тази допълнителна скорост в теб. Това научих от Мик."
Така Мик Дуън и Алекс Кривие стават най-големите съперници на трасето. Безспорно кулминацията на това съперничество е през 1996 година на Бърно.
В този състезателен уикенд пилотите отиват с увереност, знаеки, че мотоциклетът им има безспорно предимство от няколко десети на обиколка пред най-близките съперници от Ямаха.
В първата част на състезанието Мик и Кривие си променят позицията често, но и едновременно играят важна психологическа битка.
На това топ ниво, всяко погрешно решение би могло да издаде слабост в надпреварата. Великите шампиони не позват скоростта си до последната обиколка, спират малко по-рано от колкото е лимита на техните възможности, не приплъзват с такъв ъгъл, с който всъщност могат. Целта е техния съперник да се убеди, че всъщност са по-бавни, за да може в ключовия момент, последната обиколка, да има изненада.

Когато и двамата съперници са на такова ниво, и двамата прилагат тази тактика, наблюдаваме най-страхотните битки. Това се случва и на този ден в Брно.
След множество промени на водещия пилот, Мик Дуън е убеден, че победата е негова и се отправя към последния завой. Алекс Кривие обаче е решен да наклони везните в своя полза. През цялото състезание той е крил истинската скорост, с която може да излезне от последния завой, знае, че тя е малко по-голяма от обичайното, знае, че има шанс да изпревари Мик преди финалната линия.
Двамата навлизат почти колело до колело в последния завой, Алекс Кривие отваря газта по-здраво от всякога, приплъзва задното колело, предното се отлепя от асфалта, но получава ускорение малко по-голямо от това на Дуън.
Мик не може да повярва, че това се случва и инстинктивно се опитва да затвори линията от ляво, но е прекалено късно. Двамата пресичат финала едновременно!

Никой не знае, кой е победил. Малко по-късно се разбира, че Алекс е победил със сантиметри и едва 2 хилядни от секундата! Зрителите разбират, че наблюдават нещо невероятно, все още най-близкия финал в Мото Гранд При.

Алекс Кривие споделя след битката:
„Беше фантастично, много близко! Преди Бърно, бях победил Мик в Австрия, а ето сега и най-оспорваното състезание в кариерата ми. Спечелих с две хилядни от секундата и с фотофиниш! Мисля си, че Мик все още не може да повярва какво всъщност се случи в това състезание. Беше толкова близко и наистина се насладих на битката."

Жельо Василев

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.