Първият Шампион – Лес Греъм

Петък, 15 Април 2011 21:50

Все още притръпвам когато гледам снимки на състезатели от 50-те. Устремени в приключението, те се движат с над 200 км/ч в немислими условия. Най-фрапиращите са кадрите на скокове, където те се отлепят от земята при над 160 км/ч, разчитайки на сцеплението на гуми и окачване от 50-те... Невероятно. С такъв заряд е историяата на първия шампион в Мото Гранд При – Лес Греъм.

Когато разговарям с фенове на спорта, осъзнавам, че доста хора не са чували или не знаят много за него. А той е един от състезателите в тези толкова различни времена – когато безопасността е била на практика несъществуваща, почти никаква медицинска помощ на пистата и хамбари, дървета и къщи на няколко метра от състезателната линия. За съжаление е и един от състезателите, изгубили своя живот след падане в подобни обстоятелства.

Когато говорим за Лес Греъм, на първо място трябва да споменем, че е бил страхотен човек. Всички, които си спомнят за него от падока го описват като невероятен човек, което се потвърждава от неговите снимки – просто е трудно да се намери негова такава, на която той не се усмихва. Много хора се сещат за милия усмихнат джентълмен, винаги готов да помогне на младите състезатели. Един интересен факт е и милото поздравяване на изгряващия състезател Джеф Дюк, след като младокът го побеждава за първи път на едно от международните състезания след Войната.

Но ако следваме хронологията първият сезон на Лес Греъм е, естествено, първият сезон изобщо в историята на Мото Гранд При – този на 1949 година. Греъм тогава е на 38, вече ветеран на мотоциклетни състезания и различни машини през войната. С богатият си опит, той има сериозно предимство пред младите си конкуренти. Машината, която кара е AJS Porcupine (за съжаление фирма, чието име днес съществува само за антикварни дилъри) с двуцилиндров 500 кубиков двигател. Лес печели две състезания през този сезон и бие за малко за титлата Нело Пагани, които кара Джилера. 2 победи звучат скромно по днешни стандарти, но през първата година на Мото ГП е имало едва 6 състезания, но много по-дълги и тежки от днешните. Например състезанието на Остров Ман (тогава част от календара) е било 400 км и се е провело за цели 2 часа и 50 минути. Холандското ТТ пък е било по-кратко, но въпреки това със състезателна дистанция от 300 км и време от около 2 часа. Само за сравнение, нека си припомним, че днешни дни състезанията продължават изключително рядко повече от 40 минути.

След победоносния първи сезон на Мото Гранд При, за съжаление Греъм няма голям късмет – AJS почти не развиват мотора, а и на всичкото отгоре започват да имат големи проблеми с надежността. Това прави добри резултати на практика невъзможни през 1950.

За следващите 2 години обаче, Лес Греъм бива привлечен от Доменико Агуста, в новият му отбор. Задачата на ветеранът е да развие коцепцията на Агуста за състезателен мотоциклет, която на този етап е на доста лоша – сравнително мощен, но трудно управляван мотор със странно „правоъгълно” задно окачване.

Така Лес Греъм има важен принос за развитието на най-успешния 4 тактов 500 кубиков мотор – този на МВ Агуста.

Бъдещето изглежда добро за него до един кратък момент – началото на втората обиколка на ТТ на Остров Ман през 1953-та година. Лес Греъм профучава през финалната права на пълна газ и отнема малко скорост докато се готви за най-бързия завой на трасето – Брей Хил. Днес той се взима с някъде между 270 и 290 км/ч, често на пълна газ и много пилоти го описват като най-страшното нещо, през което може да мине професионален състезател. В тези дни скоростта на излизане не е толкова по-малка, а именно около 240 км/ч. Това е скоростта, с която Лес Греъм атакува скокът на Аго малко след Брей Хил, място където в тези дни мотоциклетите са скачали почти метър във въздуха. Никой не знае какво точно се е случило в тази обиколка. Има теории за счупен болт и повреда в кормилото. Други пък казват, че Лес Греъм е прочел сигнал от пита, че Джеф Дюк е на 40 секунди пред него и Лес е минал с нечувана скорост през Брей Хил.

Никога няма да разберем какво точно се е случило. Знаем обаче, че на излизането от този завой, мотоциклетният свят губи една от своите легенди, първият Мото Гранд При шампион.

Жельо Василев MotoZone

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.