×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

MotoGP - кръг 8 - Холандия - обзор

28 Юни 2006
Какво ли нямахме... невероятната борба на Муджело, инцидента на Каталуня, техническите проблеми на Роси, издигането на нивото на отбора на Кени, борбата на феноменалните новаци ... всички елементи са на лице за този наистина невероятен сезон

Последната статия започнах с това как през тази година сме свидетели на абсолютно всичко. Е сега докато пиша това- просто мога и трябва да го потвърдя. Сезона просто върви крайно необичайно. Никой не може да даде каквито и да е прогнози за развитието на шампионата в следващите месеци. Какво ли нямахме... невероятната борба на Муджело, инцидента на Каталуня, техническите проблеми на Роси, издигането на нивото на отбора на Кени, борбата на феноменалните новаци ... всички елементи са на лице за този наистина невероятен сезон. Но нека сега се концентрираме малко над самото състезание на пистата в Холандия.
Първо да отбележим малко за промените на самото трасе. Честно казано се чудя дали единствено на организаторите им допадат въпросните промени. Това е една черта, която просто не ми харесва от новата епоха на мотоспорта. Просто, когато има един труден и съответно предизвикателен завой... . какво става? Правят го на шикан и решават "проблема". Вмомента Асен ми прилича на всяка една друга писта. Бавничко тя се трансформираше през годините. Само се замислете какво беше преди 2005. От обратния завой(пълни 180 градуса) се почваше едно невероятно ускорение през чупки, които съвсем не намаляха скоростта. Само мотоциклета се насочваше минимално и се работеше по позицията на тялото и работата с кормилната уредба докато не се достигне скорост от около 300-305 км/ч(!). За 2005 поставиха шикан вместо последните няколко криви. Това намали максималната скорост там до около 270-275 км/ч. А сега за 2006-тръпката от това място я няма. Да не говорим и какво има на мястото на фибата преди това-паркинг. Без повече коментар.

Въпреки, че не мога да скрия , че новата конфигурация на пистата не ми допада, не мога и да отрека, че състезанието бе просто безкрайно интересно. По принцип човек си мисли, че на такива трасета, където завойте се преливат един с друг е много трудно да се изпревари. Това е така, но Колин и Ники показаха колко брилянтно това всъщност може да става. Но за това малко по-късно.
Нека да отделим внимание на истинските герои на деня според мен-Валентино Роси, Марко Меландри и разбира се- Лорис Капироси. Да караш мотоциклет от този клас с такова темпо е просто невероятно физически изтощяващо. А какво направиха въпросните 3-ма истински състезатели? Постигнаха едно много прилично състезателно темпо и взеха точки при ужасни условия. Още в петък Лорис каза, че всяка една издутина на пистата е чувствал като нож, който се забива в него. Това мисля, че е достатъчно за да се разбере наистина пред какво предизвикателство те са били поставени.

Много радостно бе и да видя Марко Меландри, който само преди 6 дни лежеше неподвижен в чакъла край първия завой на Каталуня, без да дава каквито и да е било признаци на живот. И само си представете, че успя да достигне 7-мо място! Истински герой.
Друг герой бе и прочутия италианец Валентино Роси. Цялата история около него много ми напомни един друг шампионат. В клас 500 куб. см през 1992 година. Нека накратко да разкажа какво стана тогава. Мик Дуън и неговия екип бяха поели развитието на мотоциклета NSR 500. Те много добре бяха разбрали едно нещо-че използваш максималната скорост един или два пъти на обиколка, а ускорението от завоя-13 или 15 пъти. Затова бе и развит и използван първия двигател тип Биг Банг ( какъвто днес има при Ямаха и при Кавазаки). При него ускорението и излизането от завоя става много по-плавно. Газта може да се отвори много по-рано. В резултат на това и мотора бе страхотен. На идване в Асен Мик водеше със сериозна преднина в шампиона. Е тогава една ножка(хай-сайд както го наричат на английски и коментаторите) го изхвърли от състезанието и го остави със счупен крак. Това напрактика провали сезона на австралиеца, се завърна като герои за предпоследния старт в Рио на пистата Нелсон Пикет, но така и не успя да спре Уейн Рейни да спечели титлата. Изгуби я с едва 8 точки.

Просто съзнанието ми веднага направи аналогия между това и ножката на Валентино в Петък. Както казах-през този сезон имаме наистина всичко.
Лекарите и специално прекрасния човек доктор Коста направиха всичко възможно Валентино да кара в максимално добра кондиция. В крайна сметка-той даде всичко от себе си и успя да се добере до 8-ма позиция. Невероятен триумф... над болката. Това ми напомни на Тацио Нуволари, който през 20те години на миналия век, едни наистина много различни години, успя да спечели състезанието на Монца със счупени крака и изгаряния. Точно такива ситуации отделят истинските професионалисти. Тези, които дават всичко за успеха и не са готови да се примирят.

Колкото до битката между Колин и Ники-определено успях да и се насладя. Също и на драмата на последната обиколка. Честно казано съм изненадан , че Колин не успя да спечели. С целия ми респект към него- мисля , че видяхме разликите в това кога един състезател трябва да бъде пресметлив и да контролира емоциите си за да не греши. За да победиш трябва да имаш много бистро съзнание за да дозираш горните елементи, за да разбереш кога е момента да дадеш всичко от себе си, кога е момента да се дършиж за това, което имаш.

По отношение на състезателното темпо-това бе състезание в полза на Едуардс. Най-важната грешка бе, че отвори широко един от завойте и загуби 1, 2 секунди в предпоследната обиколка, когато Ники пое водачеството. Тогава той наистина направи една от най-феноменално бързите обиколки, които някога сме виждали. Стопи цялото това време за да се добере зад Ники. Тогава вече последния шикан беше точно пред тях. Тексасеца вече бе от вътрешната страна за завоя, когато Ники в отчаян опит пробва странна траектория от външната страна. Колин мислеше, че Ники ще бъде точно зад него и беше планирал да е със защитна траекториа на излизането от последната крива. Само, че стана голяма грешка точно заради избора му на това дефанзивно движения. Излезе от асфалтовото покритие, задната гума загуби сцепление и просто падна, подарявайки на Хейдън неговата втора победа. Поздравления за него все пак-това бе много важна победа и такава, която истински заслужаваше. Все пак дори и в отсъствието на големите фаворити, трябва да има победител, нали?

Сещам се и за едно позабравено състезание на тази писта от 1996 година. Него наистина малко хора го помнят и отново ми напомня за развитието на събитията между Колин и Ники Хейдън. Та това бе първия сезон на Валентино в клас 125 и в началото се бе оказал в последните позиции. В следващите обиколки той караше просто като обсебен човек. Изпреварваше по-един мотор на всеки завой докато накрая не се озова на втора позиция. Изпревари лидера и в опит да се откъсне-изгуби сцепление с предната част на мотора точно на последния шикан. Това мисля и символизира това, колко важна част представлява контрола над емоциите в този спорт.
От друга страна ситуацията в шампионата продължава да става все по-интересна. Сега Роси изостава с цели 46 точки. Но е и вярно, че също така остават много състезание. Помнете и , че победата гарантира цели 25 точки. Така , че тази преднина. . представлява 2 състезания, погледнато от дръг ъгъл. Наистина се надявам Валентино да е в достатъчно добра форма за да видим още едно брилянтно състезание там. Само си спомнете миналата година в дъжда... или пък 2001 и битката между Вале и Макс. Е ще се видим тогава!

Автор: Жельо Василев
email: kawasaki_zx10rninja@abv. bg

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree