×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

MotoGP - Анализ на състезанието на Лагуна Сека

27 Юли 2006
Ето, че завърши поредния състезателен уикенд. Този път станахме свидетели на много драматични и интересни събития. Нека сега направим обичайния анализ за да вникнем по-дълбоко в спорта.
Ето, че завърши поредния състезателен уикенд. Този път станахме свидетели на много драматични и интересни събития. Нека сега направим обичайния анализ за да вникнем по-дълбоко в спорта.

image001.jpg
Първо-нещата, които ме изненадаха бе ужасно високата температура, която изигра голяма роля в главните изненади от състезанието. Асфалта бе нагрят до около 62 градуса(!!). Това бе напълно неочаквано и ситуацията с гумите бе много необичайна и непредвидима.
Това ме навежда и на ситуацията на Валентино Роси. Роси бе един от най-големите потърпевши от гумите. Все пак той бе един от състезателите, които свършиха наистина много работа. Все пак той стартира от 10-та позиция и не успя да вземе нужните си позиции при началото на надпреварата, за да може евентуално да стане част от някоя от групите начело. Бе плътно зад Накано, а след това и зад Хопкинс. Очаквах много силен резултат от Валентино. С наструпването на гума по новата повърхност Ямахата имаше все повече и повече сцепление и доста окуражаващи резултати от сутрешната сесия. Темпото на Валентино бе донякъде потвърдено с прекрасното му стигане до 4-та позиция и борбата за подиума, но така и не се стигна до тези великолепни времена от загрявката. Може би условията на пистата и най-вече температурата на асфалта имат нещо общо в случая. Все пак при нарастване на температурата сцеплението се покачва, но това е до една точно определена стойност. Точно тези игри с така наречения химичен грип(все пак за да има такова сцепление протичат ужасно сложни химически реакции между настилката и гумата) са много специфични на всяко трасе. Докато на Мани Кур във Франция или пък Пол Рикард-тези неща са много непредвидими. Може би и Лагуна е донякуде така, когато температурите нарастнат до такава степен. Като прибавим и факта, че никой така и не успя да направи серия от обиколко по време на тренировките по-дълга от 24 (пълната състезателна дистанция бе 32) тура.
Затова и избора на гуми бе много интересен. Имайки предвид тези огромни температури на асфалта всички пилоти, каращи с гуми Мишлен избраха възможно най-твърдите конструкции. В крайна сметка-дори и за Валентино това не бе достатъчно. Ситуацията бе подобна на Заксенринг 2004, когато си „изпържи” гумите в опит да следва 3-те Хонди пред него. След като намали ужасно темпото имайки предвид минималното ниво на сцепление, двигателят получи проблем. Нищо неочаквано имайки предвид загубата на темпо при такива високи температури(все пак въздуха е удрял радиатора с много по-малка скорост).
image002.jpg

Това доведе до една много интересна ситуация в шампионата в момента. А тя е, че както знаем, Ники Хейдън вече има 51 точки преднина пред Вале и 35 пред Дани Педроса. Изненадващо е, защото само преди седмица всички(включително и мен) си казваха, че Роси се е завърнал в битката за точките. А сега какво си казваме?”О. . боже. . ”-може би това би било подходящо. Мнозина от вас се чудят дали е възможно Вале да свали толкова голяма преднина в шампионата, имайки предвид,че до края на сезона остават точно 6 състезания. Е едно знаем със сигурност, че е напълно възможно и мисля, че единствено състезател като Валентино е способен на това. Целта му сега е ясна- да спечели всяко едно от оставащите състезание и да се забавлява докато го прави. Това каза той в едно интервю непосредствено след състезанието. Сметките показват, че дори ако Вале спечели всяко едно състезание до финала, а Ники финишира втори на всяко едно-то тогава титлата отива стабилно при Ники Хейдън. Дори и да финишира трети, а младия италианец да печели-титлата пак отива при момчето от Кентъки с 1 точка! Но както казах- всяко следващо състезание ни готви множество изненади. Прогнозите са почти невъзможни. Но е безкрайно интересно да се замисля за ситуацията, в която се намира Ямаха сега. Положението в някой от състезанията в сезона е близко до това от 2003 годината. Годините, когато поради ред причини просто добрите времена не идваха. През 2004 проблемите в дизайна и развитоето бяха решени с идването и работата на екипа на Вале и самият него. 2005 година проекта се разви много напред. След като оправиха проблемите си от 2004, а именно нестабилността и в предната и в задната част(цялостната управляемост), крайно недружелюбната крива на мощността на звяра, който беше тогава М1 и т. н. Та след като ги оправиха тези проблеми през 2005 мотора просто бе достигнал ниво близко на съвършенството, когато Колин и Роси имаха състезателното темпо на всяко едно състезание(ОК... без Валенсия и Турция към края на сезона). Дори нещото, което винаги е липсвало на Ямаха(още от дните на 500 кубикови машни), а именно крайната мощност, която те „изтрелва” към максималната скорост бе достигнало феноменално ниво. Дори Роси на състезанието в Катар изпреварваше Хондите с 10 км/ч разлика и без дори да има нужда от тунела от въздушната струя, който се формира пред мотоциклета. А сега какво е положението-баланса е ужасно неточен и винаги има проблеми през дните на състезателния уикенд в тази насока. Да не говорим за поведението на мотоциклета в комбинация от квалификационните гуми, което е просто под всякаква критика.

Но нека обърнем внимание на другите състезатели. На първо място Дани Педроса. Той и Кейси Стоунър . . просто нямам думи да опиша колко добра работа свършиха при първото си посещение на пистата. Особено Дани, който не веднъж бе най-бързия пилот на трасето и записа времена в долния диапазон на 1 мин 23, който напрактика биха били да достатъчни да го квалифицират на първа редица през съботния ден. Подиумът му бе напълно заслужен. Отново младия испанец успя да впечатли всички.
Колкото до Кейси Стоунър-страхотно поведение на пистата, изключителна бързина- в крайна сметка грешка в завой номер 5. Но това му е първия сезон в Мото ГП-той е там да достига лимита и да се учи. Надявам се да е научил много от борбата му с Марко и като цяло от преживаването на Сухата Лагуна. Чудих се и защо всъщност Кейси изглежда доста по-податлив на грешки ако го сравним с Дани. Затова трябваше да сравним двата им стила на езда. Това е нещо изключително трудно на този етап, защото те са в бурен период на развитие. Общото е,че са запазили донякъде философията на 250 кубиковия клас. А именно-при 250 ездачите са много по-деликатни и умерени във воденето на машината. Така наречения трейл брейк(интензивно използване на спирачките и едновременно с това насочване на машината към средата на завоя) е рядко срещано явление при тях, за разлика от Ники Хейдън например, който го прави почти на всеки завой. Хората от 250 спират преди завоя за да достигнат добра средна скорост през кривата-това е нещото,което опитът от 250 те учи. Проблема е обаче, те използват по-малко тялото си и заради тази висока средна скорост всъщност трябва да наклонят много повече машината вътре в завоя. Или казано стария трик на 250 състезатели-влизаш с голяма скорост като предварително си спрял до желаната скорост, профучаваш през върха на завоя(ейпекса) и след това отваряш газта максимално рано. Тази техника застрашава най-много предната гума, заради по-голямото натоварване, което тя трябва да приеме поради по-големия и по-продължителен наклон. Виждаме много хора да губят предницата по-такъв начин. Мото ГП мотор тежи 145 килограма и ако го задържиш само 0,5 секунди повече от необходимото под наклон и предната гума ще загуби сцепление. Толкова е лесно. Ок. . Дотук добре, но защо тогава Дани пада не толкова често като Стоунър? Специалистите са на мнение,че Кейси е много по- „брутален” към машината. При него прехода от насочване към ейепекс и след това към ускорение се извършва много по-рязко. Това му дава много бързина, но от друга страна може би го кара да не е постоянен. И разбира се.... както се случи и на завой номер 5. На този дълъг десен виждаме толкова често да се губи предната част-просто заради огромния ъгъл на мотора и времето, което се прекарва с голям наклон. Кейси направи грешка и това моментално му струва едно падане. Но това е моторен спорт. След такива моменти важното е да се научиш от грешките си и да се готвиш за следващото състезание.
image004.jpg

Ще завърша анализа ми и с Крис Вермюлен и Сузуки. Очевидно той свърши просто блестяща работа. Сигурен съм,че той беше способен на победа ако имаше по-добра машина. Това „ако” естествено не съществува в моторните спортове. Важното е какво показа Крис-напълно извлече максимума от гумите и от машината и от себе си. Чудих се как може машина като Сузукито да спечели например квалификацията на писта, която се изисква доста приятна мощност по-средата на оборотния режим. В тази насока Сузуки имат много да наваксват. Та Крис каза, че е настройл много внимателно предавателните числа на скоростната кутия. При него те са били много къси, което всъщност е накарало двигателя лесно да достига високи обороти и това се оказва достатъчно за 1-во място на стартовата решетка. Крис е истински боец и голям шампион-сигурен съм,че ще може да спори за титлата, когато разполага с достатъчно добро ниво на техника. Наистина жалко,че Сузуки изпуснаха подиум този път. Всъщност е интересно да се отбележи, че проблемите на Крис не идваха от гумите, а от двигателя, който загуби равномерната си работа. Дори Крис не успя да се прибере до бокса след като завърши на 5-та позиция. Надявам се да има още подобни уикенди за Сузуки.
Това е всичко и от мен. До нови срещи!

Жельо Василев
kawasaki_zx10rninja@abv. bg


Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree