×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

"Дакар“ - керван в прах и пясъци

21 Януари 2006
Рали „Дакар“ е специално събитие, мечта на всеки състезател. Най-трудно е първият път, когато трябва да издържиш физически.

Елеонора Гунчева специален пратеник на „Капитал“

Рали „Дакар“ е специално събитие, мечта на всеки състезател. Най-трудно е
първият път, когато трябва да издържиш физически. Всяко следващо участие вече е
вълнуващо приключение в Африка. На мен ми е за седми път. На 41 години съм,
карам съвсем сам, без екип, без механици...Често нямам време дори да спя между
етапите, тъй като през цялата нощ поправям мотора си. В крайна сметка обаче това
са две седмици, които ме правят известен и много, много горд.“ Иво Кастан е от
Чехия, безумно влюбен в мотоциклетите и силните преживявания. Преди няколко часа
е пресякъл със своя рециклиран КТМ границата между Мароко и Мавритания,
посрещнат заедно с останалите в колоната от неприветлива и въоръжена до зъби
мавританска армия, наредена в шпалир. В Зуерат, където е бивакът на ралито, той
трябва съвсем сам да почисти до блясък 450-кубиковия си мотоциклет, да го
разглоби и сглоби отново, за да се впусне на следващия ден в поредната шеметна
пустинна надпревара с повече от 200 съперници. В първия етап е бил 119-и в
класирането, след това 80-и, 51-ви, 43-и, 40-и, 39-и... „Пустинята е моята
стихия, тя е шанс да се преборя с по-силните. Тук, в пясъците, парите нямат
толкова голямо значение. Чувствам, че имам сили да победя всеки.“ Този чех е
един от над 600-те аматьори - пилоти и навигатори, които се надпреварват с
големите професионалисти в най-изнурителното състезание в света. А „Дакар“ е
огромен керван от над 2300 души, изминаващ за 16 дни над 9000 километра през
африканските пустини и савани, през пясъци и убийствен, задушаващ червен прах.

Нощ в пустинята

Впрочем състезанието дълго време бе известно под името „Париж - Дакар“, след
което организаторите установиха, че е по-добре да правят наддаване между
градовете - кандидати да организират старта. Сега конкурсът бе спечелен от
Лисабон, откъдето всички тръгнаха в последния ден на миналата година. Истинският
вход към Африка бе в мароканския град Надор, след което ралито прекоси цялата
страна и в четвъртък, 5 януари, влезе в Мавритания. Условия за живот -
примитивни, под звездите, но отлично организирани. През деня температурите са
около 30 градуса, през нощта падат дори под нулата и има скреж. Палатковите
лагери са около летищата, често на самата писта, където са наредени 20-те
самолета, в това число и българският на „Ер София“, който вече десета година е
ангажиран в ралито. Те превозват целия багаж, допълнителната техника, храната и
т.н. Палатковият лагер си има управа, вътрешен транспорт, палатков ресторант и
дори бани - две найлонови пердета и гумен мях с пет литра вода.
Професионалистите, като например пилотите, ангажирани от „Фолксваген“, БМВ и
„Мицубиши“, са облагодетелствани, тъй като задачата им е само да карат. Нощем
ремонтът на техните машини се извършва от цели екипи механици в луксозни
подвижни сервизи. За аматьорите, които са около 75% от участниците, състезанието
продължава и след финала - те вадят сгъваеми масички, кутии с инструменти и под
светлината на нощни лампи сами почистват техниката си, сменят гуми, масла и, ако
остане време, спят.

Професио-налистите

Най-внушителен изглежда нощният сервиз на баварците от БМВ, но най-сериозно
работят сънародниците им от „Фолксваген“. Те са вложили около 40 млн. евро за
участие и са твърдо решени да спечелят състезанието при автомобилите. Имат пет
екипажа, водени от знаменития ралипилот Карлос Сайнс от Испания и германката Юта
Клайншмид - първата жена, печелила „Дакар“. Съперниците им от „Мицубиши“, които
са инвестирали в ралито над 35 млн. евро, разчитат на миналогодишния победител
Стефан Петерханзел и на свръхатрактивния екипаж с пилот известният бивш френски
скиор Люк Алфан. Алфан е поредният от групата известни спортисти и знаменитости,
включваща например Джони Холидей, които участват в „Дакар“. При мотоциклетистите
най-разпространената марка е КТМ, като фирмата е представена не само със
собствените си пилоти, но и чрез аматьорите.

Феноменът „Шлесер“

Големите симпатяги на ралито обаче са от един друг тим - „Шлесер - Форд“.
Ръководи го възрастен чичко с очила и ръце, по кожата на които си личи, че цял
живот са били в машинно масло. Жан-Луи Шлесер мачка нервно топка кълчища и е
готов да докаже, че неговата сравнително скромна автобаза във Франция може да
съперничи в пустинята на големите корпорации като „Мицубиши“ и „Фолксваген“.
Работата е в това, че Шлесер и хората му от екипа сами конструират бъгитата си с
двигатели на „Форд“. Смятат го за един от най-доб­рите и иновативни механици,
способен да конструира невероятно издръжлива машина. Шлесер не разполага с
техниката и производствената база на корпорациите, но твърди, че специално в
пустинята това няма голямо значение и неговите коли са в състояние да победят
известните марки. Неистов възторг цареше в лагера на „Шлесер - Форд“ в нощта на
четвъртък срещу петък, когато няколко часа по-рано двете сини бъгита на отбора,
пилотирани от Тиери Манялди и Жан-Луи Шлесер, влязоха в Мавритания горди като
гвардията на Наполеон, постигнаха великолепна победа в Зуерат, оставайки в праха
зад себе си всички съперници и най-вече Юта Клайншмид - тя е бивша съпруга на
Шлесер и през 2001 г. му е отнесла под носа титлата в ралито, а сега пилотира за
„Фолксваген“.

Напред, КАМАЗ

В ресторанта на „Дакар“, комплекс от пъстри шатри, залепени една до друга без
преграда помежду им, се яде седнал на килима, легнал на килима или прав на
килима, тъй като няма кой знае колко маси. Персоналът е най-вече от французойки,
състои се от 72-ма души, от които 22-ма са ангажирани в кухнята. Изяжда се по
1.5 тона храна на ден, разходът на минерална вода е 6000 литра. Алкохол няма,
бирата служи повече за компенсиране на обезводняването. „И водка няма“ - думите
са изречени на руски от един от механиците в екипа на КАМАЗ, руската гордост в
ралито. От бивака на руснаците често може да чуете да се разнася мелодията на
„Земля в илюминаторе“ или пресипналият баритон на Владимир Висоцки. Големият
„молодец“ е пилотът Владимир Чагин, 35-годишен, чийто камион пори безкомпромисно
пустинните пясъци. Истинският мозък на операцията обаче е Семьон Якубов, 58-
годишният щурман и ръководител на отбора на КАМАЗ. Стратегията на руската
автомобилна компания с участието в „Дакар“ е да покаже, че е ненадмината в
производството на високопроходими камиони 4х4, които могат да доставят стоки и в
най-труднодостъпните райони. Камионите на руснаците работят при температури от
минус 30 до 50 градуса и поне засега в „Дакар“ се представят по-силно, отколкото
съперниците от „Татра“, „Ман“ и дори „Мерцедес“.

Жертвите на „Дакар“

Мнозина стартираха в Лисабон, но тези, които ще стигнат до финала в Дакар на
брега на Розовото езеро, съвсем няма да бъдат много. Във всеки етап отпадат
екипажи поради технически повреди или, което е по-лошият вариант, заради
инциденти по трасето. Само в първите четири етапа напуснаха 29 пилоти, предимно
мотоциклетисти. Някои бяха толкова зле ранени, че се наложи да ги транспортират
до Лас Палмас в специални корита, опаковани във фолио, което предпазва от
измръзване през нощта. Наетите над 50 лекари, които се придвижват в шест
хеликоптера и 20 автомобила, са неизменна част от ралито. Статистиката сочи, че
в най-добрия случай до финала достигат не повече от 60% от екипажите. Гледката
как прехвърлят пострадалите от линейките в самолета, който ги отвежда до най-
близкото летище за граждански полети, става обичайна за лагера.

Колоритът на Африка

Около всеки лагер в Мароко се сформира истинска обсада от берберската търговска
задруга. Можете да си купите килимчета с извезани камили, шалове, чайници,
накити, омайни билки за чай и какво ли не още. Продавачите предлагат стоката си
много убедително, при това без никаква натрапчивост. „Чакаме ралито всяка
година, защото това е силният ни ден“, свидетелства Басри, търговец на сребърни
гривни с ахат, които оферира на цени между 65 и 80 долара. Други предлагат да ви
закарат до града с камила или автомобил. Съществува дори следната услуга -
ускорен курс по сложно намотаване на тюрбан. Накрая цените стремглаво падат и
започва бартерна търговия - един шал за две кутии бира, в последните часове
преди керванът „Дакар“ да потегли към следващия град.

Людвин Пюи - една амазонка на мотоциклет

Тя е на 22 години и счита себе си за представител на новото поколение, което
отдавна е задминало границите на риска. Французойката Людвин Пюи е една от
участничките в рали „Дакар“ и пилотира мощен мотоциклет „Ямаха WRF“. „Работя в
Париж като полицай в моторизираното звено, ангажирано с патрулиране и опазването
на обществения ред при публични мероприятия, сподели французойката пред
„Капитал“. Целият ми живот е ориентиран около мотоциклетизма, качих се на мотора
още на 4-годишна възраст и оттогава не слизам от него.“ Участниците в „Дакар“
гледат на нея с голямо уважение, тъй като още в дебюта си в пустинното
състезание през 2005 г. тя успява да завърши, което се счита за изключителен
успех. „Мечтаех да карам в „Дакар“ още щом разбрах, че съществува такова рали.
На финала обаче бях безкрайно изтощена. Заклех се, че повече няма да участвам,
но ето, че отново съм тук.“ Людвин Пюи има забележителна кариера: завършва на
второ място при дебютното си областно състезание, когато е била само на четири
години, а малко след това става лидер при петгодишните мотоциклетисти. По-късно
печели смесени състезания за момчета и момичета, за да стигне дотам, че в
последните три години е шампион на Франция по мотокрос. Въпреки таланта си тя не
е професионалист и се със­тезава на аматьорски начала, макар че разполага със
солиден спонсор като „Юромастърс“, който поема повечето разходи по участието и в
„Дакар“. „Практически тренирам цяла година, тъй като работата ми като
моторизиран полицай ми помага и в състезателната подготовка, добавя
французойката. Сериозните тренировки обаче са в почивните дни. Избирам най-
трудните участъци във Франция и карам там всеки уикенд, ако нямаме състезания.
Амбицията ми тази година е не само да завърша ралито, но и да се класирам сред
първите 20 мотоциклетисти.“



Участие в Дакар 2006 с мотоциклет струва 39 750 евро Разходи за състезанието: 22
600 Записване 12 200 Лиценз 12 200 Сателитен телефон 300 Визи 60 Престой в
Европа 1000 Престой в Дакар 100 Самолетен билет от Дакар 500 Ангажиране на
механик 800 Мотоциклет 11 050 Закупуване на машината (КТМ, втора употреба) 7500
Основен ремонт 2000 Пустинни гуми „Мишлен“ 1350 Други консумативи 200
Подготовка: 5100 Тренировка в Мароко (2004 г.) 1800 Участие в състезание в
Тунис (2005 г.) 1500 Тренировка в Мароко (2005 г.) 1800 Екипировка: 1000
Каска, ботуши, очила, ръкавици, яке и др.


Дакар 2006 - етап по етап Етап Обща дължина Специална отсечка Лисабон -
Портимао 370 км 83 км Портимао - Малага 567 км 115 км Надор - Ер Рашидия 672
км 314 км Ер Рашидия - Уарзазате 639 км 386 км Уарзазате - Тан Тан 819 км 350
км Тан Тан - Зуерат 792 км 444 км Зуерат - Атар 521 км 499 км Атар - Нуакшот
568 км 508 км Нуакшот - Кифа 874 км 599 км Кифа - Кайе 333 км 283 км Кайе -
Бамако 705 км 231 км Бамако - Лабе 872 км 368 км Лабе - Тамбакунда 567 км 348
км Тамбакунда - Дакар 643 км 254 км Дакар - Дакар 110 км 31 км Общо: 9043 км
Специални отсечки: 4813 км


Финансиране на ралито

Общи разходи по организирането - 34 млн. евро

Оскъпяване в сравнение с 2005 г. - 4 млн. евро

Лисабон плати 600 000 евро, за да организира старта на ралито Спонсорирането се
извършва от 30 рекламодатели, като генералният спонсор - португалската лотария
„Еуромильоиш“, е платил близо два милиона евро за правото да се асоциира със
състезанието



Екипажите

Мотоциклети - 233 Автомобили - 117 Камиони - 74 829 пилоти и навигатори



ТВ покритие на ралито

ЕВРОПА - цялостно покритие на континента чрез „Юроспорт“ и излъчване по 25 тв
канала в 24 страни, покрива цялата Западна Европа

БЛИЗЪК ИЗТОК - четири телевизии, в това чисто и „Ал Джазира“, на територията на
четири страни - Дубай, Катар, Ливан, Израел

АЗИЯ - цялостно покритие на континента чрез „Старс спорт“, както и по
телевизиите на седем страни, в това число Китай, Япония и Индонезия

АФРИКА - излъчва се пряко по континенталния канал „Супер спорт“ и по три канала
в ЮАР, Сенегал и Мароко

СЕВЕРНА АМЕРИКА - пряко в САЩ и Канада по OLN

ЮЖНА АМЕРИКА - покрива континента изцяло чрез „Фокспорт“, излъчва се от още 11
канала в 9 страни

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree