Виртуални лекции по травматизъм - първа част

31 Март 2010
ВИРТУАЛНИ ЛЕКЦИИ ПО ТРАВМАТИЗЪМ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

от д-р Огнян Милев-PHTLS лектор към Кралската Колегия на Хирурзите на Англия

Здравейте на всички! Аз съм "born_to_ride" или д-р Огнян Милев, както ви е удобно. Моторите са в кръвта ми, така че съм един от вас.
Ще водя рубриката по травматизъм в нашия форум. Ще говоря не за охлузена кожа и натъртено коляно, а за животозаплашващи травми. Вярвате или не, наученото тук може да спаси нечий живот, затова отделете малко време и четете. Зная, трудно се чете нещо, което не е за забавление. А това не е забавление!
Моята цел е в няколко виртуални лекции да ви представя на разбираем език сложността на материята „травматизъм" въобще и в частност този, който се случва с мотористите. Моята цел е да науча напълно неподготвени хора, които са първи на мястото на катастрофата, да преодолеят страха си от кръв и размачкани тъкани, понякога стърчащи кости и висящи сухожилия и да извършат прости манипулации, които спасяват живот.
Първо да ви се представя. Хирург съм във Видин, имам 25 години (о, ужас!) практика. Но не само опитът ми като хирург ми дава куража да водя рубриката, има и друго. А то е, че съм лицензиран от Кралската колегия на хирурзите на Англия преподавател по PHTLS (Pre-Hospital Trauma Life Support) и съм член на международен преподавателски екип по PHTLS. Най-отгоре е логото на PHTLS и като кликнете върху него, ще се отвори страницата на този международен екип. PHTLS американска система за обучение на лекари и парамедици за справяне с последствията от всякакъв вид травматизъм от момента на първия контакт с пострадалия до доставянето му в болница. От своя страна, PHTLS системата е базирана на ATLS (Advanced Trauma Life Support), което е система от алгоритми за лечение на травмирания в болнична обстановка. Това е важно да знаете, защото всичко, което ще ви говоря, ще е в съзвучие с PHTLS/ATLS.


Целта на настоящата първа лекция е да ви покажа на какво не можете да разчитате, ако претърпите злополука с мотора си.
Не можете да разчитате на:
1. нашата (Българската) Спешна помощ и
2. не можете да разчитате на екипировката си.

За да защитя първото си твърдение, а именно, че нашата Спешна помощ е отчайващо демодирана и не можете да разчитате на нея, ще ви дам пример как се развиват модерните системи.
Това се е случило през февруари 1976г., някъде в Небраска, САЩ. Малък едномоторен самолет рязко губи височина и се разбива в безлюдна хълмиста местност. Самолетът се пилотира от хирурга Джим Стайнър, който е на разходка със семейството си. Жена му загива на място, а той и четирите им деца са тежко ранени. Грижите, които той и децата му получават в местната болница, са неадекватни. Било е очевидно, че персоналът на болницата е бил напълно неподготвен за такъв род травматизъм. Д-р Стайнър казва:"Има нещо нередно в системата и тя трябва да се промени!" И тя се променя - още на следващата година е създадена системата ATLS, а на по-следващата е проведен и първият курс за обучение на лекари. От януари 1980г. ATLS е възприет като задължителен стандарт в САЩ. Канада се присъединява на следващата година. Понастоящем ATLS е стандарт в 50 държави. Но американците не спират дотук (и затова държавата им е велика). Те разбират, че без значение колко подготвени са болничните лекари, ако тежко пострадалият не е правилно третиран от Спешната помощ и не е доставен в болницата в рамките на един час, то шансовете му да оцелее са мимимални. Затова те адаптират ATLS за доболнични специалисти и създават системата PHTLS. По този начин грижата за травмирания се подчинява на едни и същи правила от първия контакт с него до изписването му от болницата. По този начин болнични и доболнични специалисти образуват единен травма-екип осигуряващ приемственост на лечението. За 25 години Комитетът по травма към Американската колегия на хирурзите е обучил над един милион лекари в над 50 държави.
Къде сме ние? Или по-точно-къде не сме? Ние не сме в списъка на тези 50 държави и не сме част от тези един милион лекари обучени да лекуват травматично болните. Защо им е на нашите политиците да помислят за хората. Нима нещастия като това на д-р Стайнър не се случват ежедневно в държавата ни? Нима не е ясно, че има нещо нередно в системата и тя трябва да се промени? Тези промени са на ниво „политическо решение", но нашите политици нехаят. Децата ни загиват нелепо в дискотека; удавят се в река докато са на ексурзия и... нищо! Какво по-страшно трябва да се случи, за да благоволят нашите политици да променят някои закони и в частност системата на Спешна помощ? На тях просто не им пука за хората. Повтарям-не им пука! Но колко активни са само и колко им пука, когато уреждат себе си. Ще кажете-не е имало кой да задвижи промените, не е имало мотор. Това не е вярно.
Имаше мотор. Осем години аз се срещах с министри на здравеопазването и с депутати независимо от това кой беше на власт. Убеждавах ги, че трябва да промениме Спешна помощ, като въведеме стандарти за оборудване, логистиката и най-вече в обучението на персонала. Сега всеки, който покаже диплома може да започне в Спешна помощ без някой да се интересува какви умения има и как ги поддържа. В Спешна помощ отработват точките си за пенсия кардиолози, невролози, педиатри, кожни лекари-всичките добри специалист в своята област, но напълно некомпетентни да посрещнат животозаплашваща травма. Единственият министър, който ми обърна внимание (всички досега ми казваха, че съм луд за връзване), беше предишният. Организирах пътуване до Англия, срещнахме нашия министър на здравеопазването с английския в присъствието на дипломати от двете страни. Решихме да изготвиме общ проект, на мене ми беше предложен много висок пост в министерството с евентуална политическа кариера, което аз отказах. И точно, когато трябваше да тръгне общият ни проект за обучение на наши лекари по англо-американската методика, те взеха, че смениха министъра със сегашното недоразумение и нещата се върнаха на кота нула. А аз, единственият подготвен българин, вместо да обучавам наши лекари, обучавам английските лекари на система, която не е въведена в моята държава. Шизофренично, нали? Затова приех с радост настоящата задача, тъй като това, за което съм се готвил, все пак ще стигне до българи. Въпреки политиците.
За да обобщя- нашата Спешна помощ не е подготвена за травматизъм. Болниците ни са друго нещо-на тях можете да разчитате в случай, разбира се, че сте извадили късмет да стигнете живи дотам.
По второто ми твърдение, че не можете да разчитате на екипировката си, ще напомня отново, че в лекциите си под „травма" ще имам предвид животозаплашващата травма. Да, екипировката ви може да ви спести масивни кожни охлузвания и разкъсвания, но при високоенергийна травма не може да ви спаси живота. С едно единствено изключение-шлемът. И докато шлемът намалява енергийния трансфер към мозъка ви, то в същото време той представлява опасност за дихателните ви пътища и шийните прешлени. Но за това ще говориме подробно в по-следващата ми лекция.
А какво да очаквате в следващата? Ще видите видеото, с което започва всеки курс по доболничен травматизъм, който преподаваме в Англия, Шотландия и Португалия. Ще говоря за кинематиката (механизмите) на травмирането базирани на законите за движението и енергията, тъй като познаването на тези механизми само по себе си може:
1. да ви предпази от травми и
2. да оказвате помощ на пострадал.

Ще видите снимков материал предназначен за професионалисти.
Внимание!
Тези снимки са от тежки обезобразяващи травми и не са предназначени за широката публика; отворете само ако смятате, че можете да го понесете. Целта ни е да се сблъскате с грозното лице на травматизма и да осъзнаете, че никой не е имунизиран от травматизъм, включително и пишещият тези редове. Ако тези снимки ви накарат да върнете газта, целта е постигната.
За мнения и несъгласия с горенаписаното и с това, което ще бъде написано, моля не се колебайте и ми пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или във форума.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree