Битката за Британското Гранд При

17 Август 2009

12 Август 1979 година ще остане в спомените на феновете като един от най-запомнящите се дни в историята на мотоциклетизма.

{youtube}Ejel8lqB544{/youtube}

12 Август 1979 година ще остане в спомените на феновете като един от най-запомнящите се дни в историята на мотоциклетизма. От една страна ерата носи своите огромни вълнения - това е началото на 500 кубиковата ера, която от своя страна носи близки състезание, пързаляващи се катастрофи, опасни и атрактивни падания...накратко казано - екшън! А сезон 79 е особено важен, защото тогава е в разгара си и американското настъпление в спорта. Бари Шийн беше спечелил титлите през 1976 и 1977 със своя много умерен стил, насочвайки внимателно предното колело и още по-внимателно отваряйки газта малко по-късно, но достигайки самия ръб на пистата с машината си. През следващата година се появи Кени Робъртс, който тотално преобърна философията на каране на мотоциклет с главата надолу. Никога няма да забравя някои от неговите думи:
„Бари насочваше мотоциклета с предното колело, докато аз бях много добър в това да го насочвам със задното."

image001Кени идва от друг континент и спорт, прекарал много години на оф-роуд състезания (включително печелейки и с няколко огромни 750 кубикови мотоциклети, които всеки друг състезател е отказал). Нормално неговото каране е тотално различно, той не спира толкова късно, колкото Шийн, но отваря газта изключително рано и насочва мотора към изхода от завоя с помощта на задното колело, което се пързаля из цялата крива.
Това е една от причината Бари Шийн и Кени Робъртс да бъдат едни от най-известните съперници в историята на спорта въобще. Като прибавим към това и факта, че през 1978 година, американецът спечели титлата още през първата си година на състезания в Европа, става ясна мотивацията на всеки от състезателите да се докаже.
image003Сезон 1979 не правеше изключение от тази традиция и голяма част от него преминава в битки между двамата топ пилоти в света по тяхното време. Разбира се, Британското Гранд При се очаква като кулминация на опитите на Бари Шийн да се върне в борбата за титлата на родна земя и най-накрая да вземе така мечтаната от него домашна победа. Говорейки за популярността, си струва да отчетем, че на този ден състезанието на Силвърстоун разбива всички рейтинги и изпреварва футбола, Формула 1, голфа и тениса. Популярността на това състезание го прави телевизионна тема във вечерните часове, което е нечувано за моторспорт събитията.

Тренировките за състезанието се оказват много неуспешни за Шийн. За съжаление всеки опит да настрой мотоциклета си не му донася желаната скорост. В отчаян опит за добро представяне, той прави драстични промени по настройката на шасито и по-специално окачването в последните минути на последната свободна тренировка преди състезанието.
Надпреварата започва на следващия ден с гръм на най-мощните състезателни мотоциклети, а никой не знае дали новите настройки на мотора ще проработят. Бари Шийн прави лош старт, започващ с вдигната феноменално високо предна гума (наистина не мога да се сетя за друг такъв случай, когато състезателят да е запазил контрол в началото при такава ситуация).
Още в първите обиколки си проличава, че промените в настройките са били успешн и Шийн най-накрая има реалистичен шанс да спечели своето домашно Гранд При - мечтата на всеки състезател.
В началото борбата е между Уил Хартог, Шийн и Робъртс, но съвсем скоро си проличават двамата истински лидери, темпото, на които е феноменално близко. Ето какво казва за този етап самият Кени Робъртс:
image005„Шийн и аз бяхме най-бързите на пистата. Не можех да му избягам и той на мен също. Имах предимство на бързите завой. Можех да минавам през завоя Аби на пълна чаз на 4-та скорост (при около 230-240 км/ч), а не бях виждал никой друг да може да го направи. И ако го направих дори веднъж, лесно взимах 10 дължини на мотор, на който и да е. Това може би бе единствения план за състезанието, който имах..."

Последват много красиви изпреварвания и от двете страни. Наистина феновете стават свидетели на мотоциклетния спорт в най-голямата му красота и грациозност при невероятната скорост на най-бързата писта в Гранд При. Дори при едно от тези изпреварвания, Бари Шийн прави една от най-известните гледки в мотоспорта. След като изпреварва Робъртс за пореден път, той премахва лявата си ръка от съединителя и помахва с два пръста на конкурента си. Това, разбира се , е и ясна индикация за това, колко и двата състезателя са се наслаждавали на тази битка.
В старта на последната обиколка, благодарение на изостаналия с една обиколка Джордж Фогърти (баща на известния Супербайк и ТТ шампион Карлф Фогърти), Шийн губи цели 2 секунди и състезанието сякаш изглежда загубено.
Бари показва невероятна решителност и концетрация, печелейки отново на практика всички от тези 2 загубени секунди и прави своя известен трик да влезе по-рано в крива и да излезе от нея с феноменална скорост (хитрина, спечелила вече много състезания преди). Това проработва и Бари Шийн финишира 0.03 секунди зад Кени Робъртс. За съжаление, британецът не печели състезанието, но въпреки това и двамата разбират, че са направили един от най-големите спектакли в историята на спорта.
Бари нарича по-късно това състезанието своето най-велико и дори споменава: „Винаги е добре да се състезавам с Кени. Той винаги ми оставя много място по пистата и аз правя същото за него.
Това наистина е едно от най-известните състезания в спорта. Шийн дори споменава, че години след него, когато се качи в такси в Англия, често чува коментара: „А, ти си Бари Шийн! Все още помня онова състезание, когато помаха на онзи американец!"
Автор:
Жельо Василев
За контакт Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree