Моторни легенди в Лос Анджелис

26 Август 2009

Лос Анджелис е безсъмнено мястото с наличност на една от най-бляскавата съвкупност от екзотични модели коли и мотори.

image001Лос Анджелис е безсъмнено една от най-бляскавите световни дестинации. Самият факт, че е толкова отдалечен (почти 6 часов полет от другото крайбрежие на Щатите и може би 20 часов полет от България) донася още едно специално чувство, когато видиш за първи път така познатите небостъргачи и Тихия океан от самолетния прозорец.

Още от първите часове там се удивлявам на автопарка след като буквално за минути покрай мен минават суперколите Ферари Енцо и Мерцедес SLR. Оказва, че автомобили от този ранг се срещат много често дори на крайпътни заведения.

Постепенно се убеждавам, че Лос Анджелис е много повече от градът на звездите. Културните, научните и спортните сегменти са изключително развити. Затова свидетелстват множеството музей, топ университетите, където се развиват най-новите технологии, олимпийските стадиони, моторспорт пистите ... Сещам се и , че Гранд При на Съединените Щати се е провеждало само на минути оттук в Лонг Бийч, където маршрутът му е все още запазен по улиците на градчето.
С подобни мисли влизам в световно известния моторен музей Питърсън. Той притежава една от най-богатите колекции на автомобили и мотоциклети в целия свят изобщо (над 200 екземпляра) и бива подпомаган от звезди от ранга на Джей Лено. Още с влизането се радвам да видя един запазен Ню Йорски мотоциклет Харли Дейвидсън от 40-те години. Радвам се да огледам старата, но сигурна технология вложена в него. Така разглеждам опростената механика, повдигателните пръти, които заместват модерни разпределителни валове и т.н.

Малко по-нататък потръпвам, когато виждам някои от най-известните автомобили на Дан Гърни, легендарния пилот който е печелил състезания в Наскар, Индикар сериите и Формула 1! Това е елитен клуб, в които присъстват само още 2-ма пилоти ( Хуан Пабло Монтоя и Марио Андрети). Освен това Дан Гърни е и изключително успешен конструктор на състезателни автомобили и собственик на отбор. Един от изложените негови болиди е Ийгъл от 1964-та година, който е бил каран от шампионът във Формула 1 Дени Хълм.
Внимателно разглеждам огромният двигател отпред, който е отвеждал състезалите до над 270 км/ч. Не мога да повярвам, че героите, които са пилотирали тези машини са разчитали на ужасяващо малкото сцепление от тези тънки гуми. Сещам се и за думите на пилота от Формула 1 Марк Блъндел, който откровено си призна, че дори не би се качил в подобен болид. А сега си представете героите, които са се борели с тежкия волан, минималното сцепление и ужасно тежката кола при 250 км/ч ...
До него е изложен и друг феноменален болид, този път от модерната епоха. Наистина се радвам да мога да погледна отблизо на практика най-бързия автомобил от сериите Инди Кар. И той е дело на Дан Гърни, а през 1998 с пилот Роби Гордън достига средна скорост от 372 км/ч на пистата Фонтана в САЩ.
Навеждам се над кокпита и ми прави впечатление, че той е много по-спартански устроен от този във Формула 1. Освен това пилотите имат много голямо пространство да движат тялото си. Струва ми се, че този факт е от огромна важност когато се движиш със скорости близки до 400 км/ч в продължение на часове!

Аеродинамиката е страшно интересна. Личи се, че е ориентирана към максимална скорост и оптимизиране на прилепянето при тези феноменални скорости. Предполагам, че коефициентът на въздушно триене е по-малък от този на кола от Формула 1 (аеродинамиката във Ф1 е изпълнена с множество дребни детайли, които максимизират прилепянето в по-бавните завои). Въпреки това дифузорът отзад изглежда феноменално и лесно може да се каже, че колата е невероятно стабилна при скорости от над 350 км/ч.

{morfeo 34}

Малко по-нататък виждам и интересен дизайн на мотоциклет - Алигатор А6. Конструкторът е същият, което е още едно свидетелство за гения на Гърни. Интересното в този модел, е че ездачът сяда в мотора, а не стои на седалка на рамката. Тази схема е определно странна и агресивна. Затова свидетелства и ексклузивността на мотоциклета - произведени са едва 36 бройки.

Качвам се на втория етаж и сърцето ми притръпва, когато виждам поставени един до друг оригинален Форд GT 40 и новият му наследник. Сещам се за великите победи на Льо Ман и как тази американска легенда успя да победи свръхопитните Ферари.


Точно до тях се спотайва и още една изненада - най-бързият автомобил в серийно производство, Бугати Вейрон. С интерес го разглеждам. Първото ми впечатление е, че чисто физически изглежда по-малък, някак си е като голям картинг. Личи си запазеният фирмен дизайн, а аеродинамиката и мястото за огромния двигател подсказват, че това е автомобил, способен да премине границата от 400 км/ч.

Тази феноменална машина е поставена в близост до един свой предшественик - Бугати 57 от 1939. Този едновременно спортен, но и лукзоен автомобил е бил собственост на тогавашния Персийски Принц.

{morfeo 35}

Освен това си припомням и, че се намирам в Холивуд. Само малко по-надолу са изложени известни коли от различни холивудски блокбъстъри и телевизионни предавания. Те включват Батмобил, много автомобили от „Бързи и Яростни", творения на прочутия дизайнер Чип Фус и други.

Виждам и изложени модерна кола Наскар до един от първите такива автомобили от самото начало на сериите през 1948 година. Напредакът е феноменален, но въпреки това дори модерният Наскар е изключително спартански настроен. Двигателите са все още с карбуратори, звучат като оглушително шумни чопъри, но въпреки това изтискват 700+ конски сили.

Радвам се и на една от най-големите колекции от чопъри, които съм виждал въобще. В нея има Харли Дейвидсън, Индиан, състезателни Отис Чандлър и поръчкови мотори на известни фирми като Ориндж Каунти Чопърс.


Виждам и едва познавам един Фолксваген Джета и се чудя дали нещо може да бъде по-модифицирано. Преценете сами по снимката!

След прекарани часове в музея Питърсън се отправям към изхода. Моторспорт атмосферата е навсякъде и накъде и да погледна ме ображдат моторспорт легенди. Излизам със много приповдигнат дух и се отправям към паркинга на музея, където ме чака една изненада, която не знам как съм пропуснал на влизане.
В един от ъглите на паркинга, без видима охрана си стои една икона на състезанията за максимална скорост - Зеленото Чудовище, което през 60-те поставя цели 3 световни рекорда за максимална скорост - 698, 863 и 927 км/ч. Оглеждам реактивния двигател и едновременно с това не мога да повярвам, че тази легенда, за която съм чел в старите книги, си стои на паркинг в Лос Анджелис.

Автор: Жельо Василев
За контакт: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
снимки: автора

 

 

Добавете коментар към статията

Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ също приемате и общите условия на уебсайта. Моля, прочетете и нашата политика за поверителсност и защита на личните данни, приемайки тези условия Вие се съгласявате с обработката на вашите лични данни съгласно законодателството (Общия регламент за защита на данните) и описва какво правим с вашите лични данни, съгласно правното основание, на което го правим, и да предоставим повече информация относно вашите права.
Правила и условия | Политика за лични данни