Безстрашна езда - ManTT

11 Октомври 2009
Остров Ман и до ден днешен остава най-смъртоносното състезания на света - над 210 ездачи са загубили живота си на този остров в Ирландско море.

{youtube}CfYLuTld5aM{/youtube}

320 км/ч на правите, завиване с 280, коляно на земята при 240 км/ч... Дървета, бордюри, каменни стени, бабуни, от които очите ти кървят... Това са обстоятелствата, при които състезателите от Ирландския шампионат израстват (Irish Road Racing championship). Той е толкова по-различен и невъобразимо по-опасен от всички други форми на състезания из целия свят. Основният фактор е, че всички надпревари се извършват на затворени отсечки от пътната мрежа. Това носи няколко последствия, които не могат да се видят другаде: на първо място опасностите са на всеки един метър от „пистата". Великият Джои Дънлоп беше казал в дните си в Световния Супербайк през 1988, че не допуска грешки и не пада, просто защото в дните, когато е израствал като състезател е било недопустимо. image001Една грешка в Ирландия, често може да означава дълъг престой в болницата или за съжаление - смърт. За сравнение - Остров Ман и до ден днешен остава най-смъртоносното състезания на света - над 210 ездачи са загубили живота си на този остров в Ирландско море. Къщи, хамбари, каменни и стени и огради дебнат героите на всяка крачка, докато те преминават край тях с над 250 км/ч.

Освен това пътните артерии разполагат с много по-голям брой прави и бързи завой. Този ключов детайл прави средната скорост невъобразимо по-голяма, от на практика, която и да е писта. На Норт Уест 200 например има отсечка, в която състезателите преминават с около 330 км/ч на прекъсвач през централната улица на едно спокойно ирландско градче. На практика на всяка права има чупки и завой, които се взимат понякога на пълна газ при 280 км/ч или на 4-та скорост, с 240 и коляно на земята. Насладете се на следващото видео и майсторството на Джон Макгинес.

{youtube}jIrvrtOjiTQ{/youtube}

image003Забележете непоколебимата езда, умението да накара мотоциклета да влезе умерено в желаната траектория при тази феноменална скорост. Една минимална грешка би го запратила към бордюра или дърветата.
Разбира се, най-известното състезание е това на Остров Ман. Най-добрите мотоциклетисти карат там вече цели 102 години, а до 1976 бе и най-престижното събитие на две колела изобщо. До тази година то е било със статуса на част от Световния Шампионат по Мотоциклетизъм, но след поредица кървави инциденти , ФИМ бе принудена да вкара Силвърстоун на неговото място в шампионата.

Без никакво съмнение може да се каже, че Остров Ман е най-голямото предизвикателство за пилот. Продължителността на една обиколка е 60.4 км, а цялото състезание отнема невероятно физическо усилие и 4 обиколки! Курсът на ТТ (Турист Трофи) включва всичко - бавни завой, които се взимат на първа при 30 км/ч, безкрайно прави между къщи и дървета, на които състезателите развиват между 325 и 330+ км/ч, мълниеносно бързи завой... Освен това няколко места принуждават състезателите да отлепят двете колела от земята.

image005Особено известно място е скокът на Агостини. Кръстено е така, заради Джакомо Агостини, който през 70-те често е минавал оттам на пълна газ и две колела във въздуха. Днес това е едно от най-предизвикателните места. Намира се след ултра бързия завой Брей Хил (260-270 км/ч) и ускорение по-надолнище до 290-300 км/ч. Точно тогава идва скок, при който предната гума се отлепя от земята. Състезателите не се опитват да я вдигнат по-какъвто и да е начин при тази ултра висока скорост, просто се случва заради бабуната, която се опитва да изтласка мотора към въздуха.

{youtube}YkuL_qvHr8k{/youtube}

Друг проблем е дъждът. Рядко по време на ТТ времето е слънчево и спокойно. Често състезателите трябва да се борят с дъжд и намалена видимост от мъгла, която се образува много често във втората планинска част от курса на Остров Ман. Наскоро говорих с двама британски мотористи, които ми описаха как са наблюдавали точно оттам състезанието през началото на 90-те. Всички очевидно са връщали газта, но в началото на всяка обиколка са забелязвали жълта каска да минава оттам на отворена газ по пътя към победата. Това е било великия Джоуи Дънлоп (26 победи), най-успешният състезател в историята на Ирландския шампионат изобщо.

image007Друго велико състезание, по-малко известно от Остров Ман е Гранд При на Улстър, което се провежда на трасето Дънрод край Белфаст в Северна Ирландия. Традициите и адреналинът там не отстъпват по нищо обаче. Първата надпревара на Улстър е била проведена през далечната 1922, а е била част от първия сезон на Световния Шампионат по мотоциклетизъм между 1949 (първия сезон изобщо) и 1971, когато отново поради съображения за сигурност и новопостроени по-безопасни писти губи своето място. Оттогава насам всяка година, отново и отново най-добрите пилоти се събират там за едно от най-близките състезания на годината.
Фактът, който моментално излиза, когато се сетя за Улстър е близката надпревара. Поради дългата обиколка и характера на трасето, състезателите на Остров Ман се пускат на едноминутни надпревари и всъщност в по-голямата част от времето се състезават срещу себе си и часовника. Нещата стоят различно на Улстър.
Всички стартират едновременно. Всяка година наблюдаваме състезания колело до колело. Никъде другаде не се виждат 3-ма и повече състезатели на милиметри един от друг при 310 км/ч на безкрайно опасно трасе от пътната мрежа. Нека да се насладим на една обиколка с телеметрични данни за скорост(в мили/час), обороти и натоварване:

{youtube}3AAWsOwUc8g{/youtube}

http://www.youtube.com/watch?v=3AAWsOwUc8g&hl=bg

Както виждате предизвикателствата за пилота нямат край. Повечето завой се взимат при над 160 км/ч (100 м/ч), което значи, че дори малки неточности в пилотирането водят до големи излизания от линията. А има и моменти, когато всеки се налага да кара залепен на сантиметри до друг състезател при над 300 км/ч...
Говорейки за Гранд При на Улстър, има едно историческо състезание, което не можем да пропуснем. Всички знаем името на Джоуи Дънлоп и неговата феноменална последна победа на Остров Ман. Но малко хора се сещат за случилото се само месеци по-рано.
На Улстър Джоуи направи лош старт, но мъжки си проправи път през колоната, използвайки въртящия момент на излизане на своята двуцилиндрова Хонда на излизане от завойте. Малко по-късно се намери заключен в битка с единствения състезател, който успя да поддържа неговото темпо - Дейвид Джефрис. Двойката си разменяше лидерството в продължение на няколко обиколки.
Един от образите, които няма да се забравят в Ирландските състезания, е този на Джефрис и Дънлоп, които си сменят лидерството на правите, намиращи се на милиметри един от друг. В крайна сметка Джоуи задържа лидерството и в последните обиколки успя да набере преднина от няколко секунди. Стилът му винаги е бил невероятно умерен, а неговите гуми - най-запазени. Това идва от фактът, че познава толкова добре техниката (той лично е разглобявал състезателните си мотоциклети, и не е слагал нова част в тях докато не се е убедил, че наистина би могла да му помогне) и всяко натискане на газта или спирачките е било предсказуемо и планирано.

{youtube}wStMCth6dwE{/youtube}

На този ден Джоуи Дънлоп, наближаващ 50-те, победи конкуренция, която бе с повече от 20 години по-млада от него. Ето такива неща се случват на състезанията отвъд Ирландско море. Там машината не е толкова важна, разликата идва от пилота, от усета и умението да изтръгне страха си и да намери скоростта си по пътя към победата.

Автор: Жельо Василев , Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree