Най-страшните падания в спорта

30 Ноември 2009

„В моторните спортове не говорим за обикновени инциденти, а за такива, които имат скоростта и силата на самолетна катастрофа." Джаки Стюарт

„В моторните спортове не говорим за обикновени инциденти, а за такива, които имат скоростта и силата на самолетна катастрофа."
Джаки Стюарт

Дайтона, Флорида, Март 1975 година. Бари Шийн профучава през ултра бързата наклонена част на пистата Дайтона. Двутактовото Сузуки се ускорява феноменално добре, 5-та, 6-та предавка и максимални обороти, над 280 км/ч, на наклонен мотоциклет. Концетрацията на състезателя е пълна, когато този върховен момент се превръща в кошмар - задното колело без видима причина се плъзва в страни и блокира при тази мълниеносна скорост. Отчаяно, Бари се опитва да коригира но енергията на движението е огромна и това е напълно невъзможно. Той бива изхвърлен на във въздуха при над 270 км/ч, приземява се и тялото му се търкаля за десетки метри, чупейки кост след кост, губейки кожа на асфалта...

{youtube}eZuLmgT0Feg{/youtube}

Така изглежда инцидента, който направи Бари Шийн Световна знаменитост. Първоначално той беше известен като новакът, който преживя най-бързата катастрофа до сега, а по-късно стана и един от най-атрактивните шампиони.
Това е суровата реалност - моторния спорт е опасен. Каквото и да говорят за безопасността, колкото и подобрения на пистите да се правят, ситуацията винаги ще е много подобна - 20 и повече състезатели, всеки от тях готов на всичко да изпревари човека пред него. Всички те карат изключително близко до лимита, стресова ситуация, резултатът от която е много потенциални грешки. Те са реалност. Джон Хопкинс често казва, че за него е невъзможно да намери истинския лимит, освен ако не падне, за да разбере границата на възможносто сцепление.

image001За много от зрителите, това е чара на спорта. Ето ги тези модерни гладиатори, които рискуват живота си всеки път, когато се качат на мотоциклета. През изминалите години тази опасност е била умножена много пъти, разбира се. Затова и шансът за сериозна контузия е бил толкова по-голям. Днес ако сгрешиш, шансовете казват, че ще се търкаляш дълго в безопасната зона (което има своите огромни и омаловажавани рискове), но в миналото такива неща е нямало. Безопасността се е състояла от направо високотехнологични решения като бали сено и бидони с вода, който е трябвало да спрат движещ се мотор с над 200 км/ч.
Забележете това падане през 1974 година на Имола, писта от световно равнище.

 

{youtube}vcuEeX8rwsI {/youtube}


Неща без който днес просто не може да се състезава, там липсват напълно. Няма флагове, няма обезопасено облекло,някаква обезопасена зона. Има обаче много бали със сено и непрофесионалисти, които рискуват и своя живот, излизайки на пистата на метър от профучаващите мотоциклети.
Вярно е, днес спорта изглежда по-различен начин. На всеки участък от трасето има професионални маршали, които са тренирани по най-добрия възможен начин. Има осигурена сигнализация, която да предупреди идващите пилоти, че има опасност на трасето. Има и големо зони на безопасност, който въпреки, че понякога карат феновете да се чувстват далеч от екшъна на трасето, са спасили множество тежки наранявания най-малко. Но въпреки това, тежките падания се случват ежегодишно. Можете ли да се сетите за сезон, когато е нямало поне едно или две такива?
Припомнете си например какво се случи само преди 3 години на Силвърстоун в Световния Супербайк. На първата обиколка, състезателите минаваха на газ през ултра бързия първи завой Копс. Тогава Фабиан Форе направи грешка и причини масова катастрофа. Състеазтелите бяха щастливци, че нямаше сериозно пострадали, но няма да забравя какво се случи на Алекс Барос. Секунда след като се изправи, той погледна напред и видя плъзгещ се към него горящ мотор на скорост! Чисто инстиктивно, той го прескочи показвайки брилянтните си рефлекси!

 

{youtube}HoPAVbjf9fE{/youtube}


Мислите си, че това е истински опасно? Определено ако е така, имате право, но припомнете си „безопасните" участъци от трасето - правите. Може би и шимпазе може да бъде тренирано да натиска газта и да се движи с 250 км/ч, те трябва да са безопасни, нали?
Всички така си мислеха за правата в Муджело, но истината е, че от време на време се случват необичайни неща. През 2004 Шиния Накано като всяка обиколка се ускоряваше по нея към скорост от около 310 км /ч на неговот не толкова мощно Кавазаки. Тогава точно като при Бари Шийн, задната гума блокира (след спукване и на практика експлодиране) и катапултира Шиния във въздуха при 310 км/ч!
Известният британски журналист Тоби Мууди възкликна в ефир, че това е най-тежката катастрофа, която той е виждал през всичките години край Мото Гранд При.
Накано се търкаля поне 100 метра и след това за щастие спря точно край пистата, където маршалите се погрижиха за него. Невероятно но факт, Шиния се завърна на трасето само няколко седмици по-късно!

 

{youtube}8gjXwQUz4vQ{/youtube}


Най-плашещия фактор при мотоциклетните падания безспорно е фактът, че тялото на ездачът е почти незащитено. Състезателите имат на разположение каска и тънък екип. Вярно е, те предпазват от асфалта, но ги остават незащитени от смазващи удари, счупени кости, изкълчвания и какво ли още не. Нещата стоят другояче при автомобилните състезания. В Наскар например има какви ли не жестоки удари. През 2006-та година бях край пистата на Ричмънд, когато един от автомобилите се хлъзна и след това излезе на състезателната линия. След това беше връхлетян при скорост от около 230 км/ч от идващите коли, което направи масова катастрофа. Състезателите обаче бяха предпазени от ролбар и цяла клетка от модерни материали около тях! Като резултат - нямаше нито един състезател дори с лека контузия. Автомобилния спорт направи невероятен скок в това отношение през последните 10 години, не елиминира опасността, но я намали значително. За съжаление това е може би невъзможно в мотоциклетния. Тялото остава във въздуха, на милостта на шанса.

image003Този факт всички фенове си го припомниха пред 3 години на пистата Каталуня, когато Сете Гибернау и Лорис Капироси започнаха една от най-запомнящите се катастрофи. При скорост от 192 км/ч (измерени от телеметрията) кормилата на двата мотоциклета се преплетоха, което доведе до погрешно натискане на предната спирачка от страна на Сете Гибернау. Оттам той бе изхърлен във въздуха, мотоциклетът му се завъртя зрелищно, и предизвика масова катастрофа, от която поне 6 състезатели паднаха в чакъла, а Марко Меландри бе затиснат между два мотора и до последно изглеждаше сякаш е получил контузия, способна да го изкара от състезанията до живот.

motogp catalunya crash 2006

В общи линий, някой подценяват опасността в спорта. А той самият толкова често ни напомня, че състезателите наистина са модерни гладиатори. Очаквайте още части от „Най-страшните падания", които да ви припомнят многото моменти, които карат публиката да притаи дъх и да получи още малко възхищение пред начинението на пилотите.

Автор: Жельо Василев

 

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree