Най-бързото състезание

23 Август 2010

 

През изминалата седмица се проведе най-бързото от тази група състезания – Гранд При на Улстър

Ирландските състезания винаги са били различни. При тях липсва блясъкът на Гранд При, на Супербайк или пък на което и да е друго пистово състезание. Нещата са много по отпуснати, не рядко се случва в неделята след състезанието в местния пъб да видите водещите състезатели.

Тези надпревари са и най-атрактивни за зрителите. Някак си е невероятно да вземеш питие и да застанеш край пътя и да наблюдаваш състезателите, които пускат коляното на два метра от теб, при 250 км/ч. Най-обичани са и местата, където пилотите профучават на пълна газ, при около 300 км/ч – гледката, звука, въздушната струя – това са все неща, които трябва да се изпитат от всеки фен.

{youtube}VHycE7nSIhk{/youtube}

http://www.youtube.com/watch?v=VHycE7nSIhk&feature=related

През изминалата седмица се проведе най-бързото от тази група състезания – Гранд При на Улстър. Всяка година най-добрите състезатели (на практика всички, които участват на надпреварите на Остров Ман, North West 200 и Макау) се събират и правят невероятно шоу.

{youtube}Nzvlu8603J8{/youtube}

 

http://www.youtube.com/watch?v=Nzvlu8603J8

Нещото, което мен лично винаги ме впечатлява е, че за разлика от Остров Ман, където битката е между пилота и пистата, тук състезанията са гума до гума. Надпреварата започва на дълга права отсечка, която бързо се прелива с бързи криви, всяка една, от които се взима при около 220 км/ч.

Мозъците на пилотите са истински биологични компютри – за пренебрежимо малки части от секундата те трябва да взимат решения за скоростта, ъгъла и траекторията на влизане докато го съпоставят с това, къде се намират техните съперници. Заради огромната скорост на Улстър всяка една грешка води до ужасна загуба на време. Ако изпуснеш точката на спиране преди завой при 150 км/ч с 1 десета от секундата, машината би изминала допълнителни 4.2 метра, което би променило траекторията, но е стойност, която може да се компенсира с повече наклон например.

 

image001

Представете си обаче, че се движете с 270 км/ч, то забавяне при спирането от 1 десета от секундата би се отразило с допълнителни цели 7.5 метра. Имайки предвид ширината на пистата и късните спирания в днешни дни – това е една стойност, която при тази скорост или би объркала траекторията тотално, или би довела до падане. Такова би било сигурно ако пилот се забави на спирането с 2 или 3 десети от секундата, което би довело до допълнително изминати 15- 23 метра!

Разбира се, всички тези предизвикателства са подкрепени от множество неравности по пътя, изкачвания спускания, а и както винаги – пилотът зад теб, които се опитва да си проправи път!

 

image002

Именно затова Улстър Гранд При и North West 200 са едно от най-големите предизвикателства, които могат да се случат на мотоциклетен пилот. Естествено, всичко това е подкрепено с факта, че падане при тази скорост, в 9 от 10 случая, то би било фатално. Въпреки усилията на организаторите с въвеждането на въздушни огради на много места, никой не може да обезопаси множеството дървета, къщи, ханбари и други подобни, които се намират от външната и от вътрешната страна на състезателната линия.

Невероятен е фактът, например, че Джоу Дънлоп (най-успешният ирландски състезател – 26 победи на Остров Ман и многократен победител на Улстър и North West 200) в началото на своята кариера е имал интересен начин за трениране. За да подготви тялото си за падания, той заедно със своите братя, се качвали на автомобил, ускорявали са го до 60 км/ч и след това са скачали директно на асфалта, докато не се научат да отпускат тялото си, така че да минимизират травмите (преди това обаче е имало няколко счупени крайника на някой от братята на Джоуи).

 

image004

Но връщайки се към настоящето, тази година отново наблюдавахме невероятно представяне на пистата Дънрод край Улстър. Най-интересен бе факта, че бе записан нов рекорд по средна скорост, за което и да е ирландско състезание (дори това на Остров Ман). Брус Ансти успя да обиколи дългата 11.8 км писта със средна скорост от 214.4 км/ч!

По този начин новозеландецът успя да си осигури победата в клас Супербайк в съботния ден, носейки 12-та победата за отбора на TAS и още слава за мотоциклетите на Сузуки.

За съжаление, Брус, не успя да вземе победа в първото Супербайк състезание през седмицата, което се оказа невероятна битка измежду 6 пилота. В него той трябваше да се задовоили с втора позиция, след като борбата в челото бе прекъсната от пилоти, изостанали с обиколка.

 image005Ето какво сподели Ансти след финала:

„Както казах по-рано днес, нашите мотори са невероятно конкурентноспособни и, въпреки че изгубих в играта на котка и мишка в първото състезание, знаех, че няма да направя същата грешка отново!

Вярно е , че всички състезания бяха невероятно близки, но мисля, че показахме, че нашето GSX-R1000 е най-добрия и бърз мотор за такива състезания на планетата!”

Аподисменти за Брус Ансти и за всички състезателни герои от Улстър!

 

 

Жельо Василев / MotoZone

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ също приемате и общите условия на уебсайта. Моля, прочетете и нашата политика за поверителсност и защита на личните данни, приемайки тези условия Вие се съгласявате с обработката на вашите лични данни съгласно законодателството (Общия регламент за защита на данните) и описва какво правим с вашите лични данни, съгласно правното основание, на което го правим, и да предоставим повече информация относно вашите права.
Правила и условия | Политика за лични данни