Най-бързото състезание

23 Август 2010

 

През изминалата седмица се проведе най-бързото от тази група състезания – Гранд При на Улстър

Ирландските състезания винаги са били различни. При тях липсва блясъкът на Гранд При, на Супербайк или пък на което и да е друго пистово състезание. Нещата са много по отпуснати, не рядко се случва в неделята след състезанието в местния пъб да видите водещите състезатели.

Тези надпревари са и най-атрактивни за зрителите. Някак си е невероятно да вземеш питие и да застанеш край пътя и да наблюдаваш състезателите, които пускат коляното на два метра от теб, при 250 км/ч. Най-обичани са и местата, където пилотите профучават на пълна газ, при около 300 км/ч – гледката, звука, въздушната струя – това са все неща, които трябва да се изпитат от всеки фен.

{youtube}VHycE7nSIhk{/youtube}

http://www.youtube.com/watch?v=VHycE7nSIhk&feature=related

През изминалата седмица се проведе най-бързото от тази група състезания – Гранд При на Улстър. Всяка година най-добрите състезатели (на практика всички, които участват на надпреварите на Остров Ман, North West 200 и Макау) се събират и правят невероятно шоу.

{youtube}Nzvlu8603J8{/youtube}

 

http://www.youtube.com/watch?v=Nzvlu8603J8

Нещото, което мен лично винаги ме впечатлява е, че за разлика от Остров Ман, където битката е между пилота и пистата, тук състезанията са гума до гума. Надпреварата започва на дълга права отсечка, която бързо се прелива с бързи криви, всяка една, от които се взима при около 220 км/ч.

Мозъците на пилотите са истински биологични компютри – за пренебрежимо малки части от секундата те трябва да взимат решения за скоростта, ъгъла и траекторията на влизане докато го съпоставят с това, къде се намират техните съперници. Заради огромната скорост на Улстър всяка една грешка води до ужасна загуба на време. Ако изпуснеш точката на спиране преди завой при 150 км/ч с 1 десета от секундата, машината би изминала допълнителни 4.2 метра, което би променило траекторията, но е стойност, която може да се компенсира с повече наклон например.

 

image001

Представете си обаче, че се движете с 270 км/ч, то забавяне при спирането от 1 десета от секундата би се отразило с допълнителни цели 7.5 метра. Имайки предвид ширината на пистата и късните спирания в днешни дни – това е една стойност, която при тази скорост или би объркала траекторията тотално, или би довела до падане. Такова би било сигурно ако пилот се забави на спирането с 2 или 3 десети от секундата, което би довело до допълнително изминати 15- 23 метра!

Разбира се, всички тези предизвикателства са подкрепени от множество неравности по пътя, изкачвания спускания, а и както винаги – пилотът зад теб, които се опитва да си проправи път!

 

image002

Именно затова Улстър Гранд При и North West 200 са едно от най-големите предизвикателства, които могат да се случат на мотоциклетен пилот. Естествено, всичко това е подкрепено с факта, че падане при тази скорост, в 9 от 10 случая, то би било фатално. Въпреки усилията на организаторите с въвеждането на въздушни огради на много места, никой не може да обезопаси множеството дървета, къщи, ханбари и други подобни, които се намират от външната и от вътрешната страна на състезателната линия.

Невероятен е фактът, например, че Джоу Дънлоп (най-успешният ирландски състезател – 26 победи на Остров Ман и многократен победител на Улстър и North West 200) в началото на своята кариера е имал интересен начин за трениране. За да подготви тялото си за падания, той заедно със своите братя, се качвали на автомобил, ускорявали са го до 60 км/ч и след това са скачали директно на асфалта, докато не се научат да отпускат тялото си, така че да минимизират травмите (преди това обаче е имало няколко счупени крайника на някой от братята на Джоуи).

 

image004

Но връщайки се към настоящето, тази година отново наблюдавахме невероятно представяне на пистата Дънрод край Улстър. Най-интересен бе факта, че бе записан нов рекорд по средна скорост, за което и да е ирландско състезание (дори това на Остров Ман). Брус Ансти успя да обиколи дългата 11.8 км писта със средна скорост от 214.4 км/ч!

По този начин новозеландецът успя да си осигури победата в клас Супербайк в съботния ден, носейки 12-та победата за отбора на TAS и още слава за мотоциклетите на Сузуки.

За съжаление, Брус, не успя да вземе победа в първото Супербайк състезание през седмицата, което се оказа невероятна битка измежду 6 пилота. В него той трябваше да се задовоили с втора позиция, след като борбата в челото бе прекъсната от пилоти, изостанали с обиколка.

 image005Ето какво сподели Ансти след финала:

„Както казах по-рано днес, нашите мотори са невероятно конкурентноспособни и, въпреки че изгубих в играта на котка и мишка в първото състезание, знаех, че няма да направя същата грешка отново!

Вярно е , че всички състезания бяха невероятно близки, но мисля, че показахме, че нашето GSX-R1000 е най-добрия и бърз мотор за такива състезания на планетата!”

Аподисменти за Брус Ансти и за всички състезателни герои от Улстър!

 

 

Жельо Василев / MotoZone

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree