×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Митичния Остров Ман

18 Август 2006
Състезание, което до ден днешен може да предизвика бурни емоции дори само след поглеждане на 30 секунди он борд камера.

От много време се възхищавам на едно мотоциклетно състезание запазило истинския дух на моторния спорт абсолютно непокътнат. Състезание, което до ден днешен може да предизвика бурни емоции дори само след поглеждане на 30 секунди он борд камера. Затова реших ,че митичния Остров Ман заслужава нужното внимание на нашия сайт. Ще пуснем редица материали по тази тема,а ето че и вече четете първия. Реших за начало да обсъдим първите комбинации от завой. Правенето на анализ на трасето в един единствен материал е просто невъзможно. Все пак говорим за близо 60 км дължина и 226 завоя.

Но преди да разгледаме някой от кривите нека се запознаем малко с историята на Острова и правилата.

Състезанията на Ман са едни от най-старите форми на състезателен мотоциклетизъм. Първото мотоциклетно състезание датира от 1907 година спечелено от Чарли Колиер със средна скорост от около 80 км/ч.

Първите години състезанията се движат по-много по-кратък маршрут-около 18 км. До 1920 година вече се е утвърдил сегашния курс, който остава непокътнат и в днешни дни.

Освен това ако за първи път чувате за Острова.. класовете може да ви объркат. Ето кратко обяснение с исторически справки..

За първото състезание през 1907 ограничението е било доста простичко-ставало е въпрос или за едноцилиндрови двигатели, или за многоцилиндрови такива. След това през 1911 се въвежда класа „Старш”(от англ. - Senior) и Младши -350 кубически см. Клас 250 става реалност през 1922 година (така наречения lightweight). А 125-през 1951.

Остров Ман бе и домакин на Световния Шампионат Гранд При от 1949 до 1976 година, когато след множество протести обявават трасето за крайно неподходящо за Гранд При.

През 2005 се въведе и новият клас, който замести старият „Формула 1”, който беше за машини с обем до 998 куб. см. Той се казва ТТ Супербайк, при който правилата са напрактика същите. Ограниченията за машините са идентични както всички правила за Супербайк. Напрактика състезателите разполагат с над 200 конски сили. Естествено машините са много по-различни например от мотора на Трой Корсър в WSBK поради изискванията на трасето.

Сред великите победите на трасето са легенди като Джакомо Агостини, Майк Хейлууд, Джоуи Дънлоп, Карл Фогърти. Най-много победи има великия Дънлоп -26(!!). Най-близкия до него е Майк Хейлууд с „едва” 14.

А нека разгледаме и началото на обиколката.

Да се поставим на мястото на състезател, който започва една нова обиколка като прелита при секцията с трибуните с над 270-280 км/ч с напълно отворен дросел на двигателя.

Това продължава до започването на същинската част. Така наречения кросроудс.. чупка вляво. Там неравностите са най-сериозния проблем. Особено защото се подготвя навлизането в Брей Хил(от англ. -Хълма Брей).

Това е едно от най-ужасяващите места. Скоростта е стабилно в зоната на 270 км/ч, а трябва да накараш мотоциклета да направи плавно движението по хълма вляво надолу, а и след това да го насочиш на излизане. Ако всички променливи се напаснат-Брей Хил може да бъде взет на пълна газ на 6-та при над 270 км/ч, което превръща карането в същинско изкуство.

Състезателят трябва да се пребори и с истинкта за самосъхранение, който го кара да затвори газта от огромното спускане(не случайно и на това място ограничението на скоростта в нормален ден за трафика е 50 км/ч).

Следва скока Аго.. разбира се на името на феноменалния италианец, победител на Остров Ман 10 пъти. Това е едно от много места, където не се опитваш да вдигнеш предната гума, а това просто става от само себе си.

След това има още една крива с много голям радиус, наречена Селбърн Драйв, която отново вдига предното колело във въздуха(надявам се не и двете, което си е чиста загуба на време). И след това е смелото спиране по пътя към един от много бавните завой на пистата –Куортърбридж.

Предавките се връщат до 1-ва и скоростта пада значително. Това е едно и от най-опасните места на пистата, въпреки ниската скорост. Причината е в това, колко хлъзгава е настилката.

Много състезатели са казвали ,че по пътя към вътрешността на завоя, положението не е толкова зле, но след като започне ускорението става интересно. Нивото на трасето изведнъж се променя и започваш ускорението върху асфалта, който е наклонен надясно. Точно това място и през началото на 70-те години успя да убягне на техниката на Бари Шийн, който след инцидента така и повече не стъпи на Остров Ман.

Следващата комбинация наистина изисква уважение. Обърнете внимание на думата комбинация. Имам впредвид ,че повечето на завой на Острова са много обширно понятие. Линията, която избира състезател е винаги зависима от кривата ,която следва на излизане от даден завой. Това прави Ман уникален, защото точно тези комбинации определят голяма част от характера на трасето. Та.. говорихме за комбинацията Брадан Бридж.

След ускорението до 4-та предавка след Куортър Бридж се връща до 2-ра. Трикът тук е бавното влизане в завоя. Определено никой състезател не бил искал да спре прекалено късно и да загуби прекалено много време.. да не говорим за множеството големо предмети, като дървета и огради, който се намират на външната страна. Говорейки за огради първия ейпекс от комбинацията Брадан е разположен много интересно.. . Напрактика лявото рамо на състезателя се опира във металната ограда от външната страна при скорост от над 100км/ч.. впечатляващо!

След това просто бялата линия межу двете платна се „сече” от състезателя.. Така се намира траекторията за излизане пред дясната крива. Тази траектория е изключително важна, защото на такива места нещото, което се цени много е скоростта на излизане, защото следва дълга права. Същото е и в този случай-продължително ускорение към Юнион Милс. На долната снимка виждате как изглежда кривата по време на нормален ден. А каква е ситуацията по време на състезателни условия?

Тази S образна комбинация винаги ме е впечатлявала наистина много. То е и едно от най-сложните места.. от една страна заради скоростта, която надвишава 250 км/ч, а от друга поради характера на кривата. Множество състезатели влизат с прекалено голяма скорост и стане ли време да променят посоката по-следващата чупка, просто не могат да отворят газта. Важно е да се започне ускорението максимално рано,защото следва дълго изкачване към Балахътчън.. .

Това бе всичко от мен засега.. скоро очаквайте и други интересни части от обиколката на Острова и представяния на запомнящите се състезания там.

Жельо Василев
kawasaki_zx10rninja@abv. bg

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree