×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Съперничество - Сете срещу Роси

07 Ноември 2006
От зората на спорта съперни-чеството е играело жизненоважна роля. Точно то ни е носело множество напрегнати моменти, оспорвани битки и красиви спомени.
Сете срещу Роси
От зората на спорта съперничеството е играело жизненоважна роля. Точно то ни е носело множество напрегнати моменти, оспорвани битки и красиви спомени. Например това бе и причината последното състезание за този сезон да бие всякакви рекорди по рейтинг. Точни цифри за целия свят не знаем, но можем да кажем , че само в Италия през въпросния приятен следобед, Гранд При на Валенсиа и била наблюдавана от цели близло 8,5 милиона души! Мислейки си за подобни оспорвани надпревари ми се ще да се върна обратно към сезон 2003. Гледайки разпределението на точките накрая, човек би си помислил ,че сезона е бил скучен и Валентино Роси едва ли не е водил от началото до края всяка една от надпреварите. Ето един страхотен пример как цифрите просто дават едно съвсем погрешно впечатление.

Началото на сезон 2003 бе повече от затрогващо. Голямата новина не бе нито победата на Валентино, нито подиум в първото състезание на Дукати в Мото ГП. Става въпрос за трагичната смърт на световния шампион в клас 250 – Дайджиро Като Той бе един изключително специален състезател, който за жалост ни бе отнет от спорта, много преди да разберем истинския му потенциал. Факт е ,че той определено заслужава отделно място в мотоспорт легенди и поради това в този материал няма да говорим много за него.

Но ще се спрем над една блестяща надпревара от 2003 година-тази в Южна Африка. Целият падок в Мото ГП бе тотално потресен. Разбира се , състояха се церемонии в чест на покойния Дайджиро , но истински покъртителния момент бе самото състезание. Напрежението , което се постави над Сете Гибернау като съотборник на Дайджиро бе повече от феноменално. Смърт на друг състезтел, а още повече на твоя съотборник би предизвикала една буря от емоции от всеки. Точно това може да ти подейства по два различни начина-или може да те накара да потънеш , или да те извиси до нови граници в разбиранията ти. Точно това се случи на Сете. Това бе и една от най-важните му победи в цялата му кариера. След брилянтна последна обиколка той финишира пръв пред легендарния Валентино Роси, носейки състезателния номер 74 на Като. Ужасно емоционален момент и със невероятна важност за Гибернау.Мисля че този ден той намери нещо у себе си, което му помогна психически за останалата част от сезона.

Следващата надпревара , която искам да включа в разглеждането е Гранд При на Франция на пистата Льо Ман. Първото най-важно нещо-условията бяха ужасни този ден. Състезанието се проведе на изсъхваща писта. Малко хора разбират всъщност колко трудни са тези условия и колко всъщност зависи състезателят от това, което чувства от машината. Например контрола на газта-точно в такива страховити комбинации от сухо/мокро просто е невъзможно на правата да се отвори пълна газ и 250 конски сили, защото гумата просто превърта моментално.

Отново битката между Валентино Роси и неговия оформящ се вече най-голям съперник на трасето Гибернау. Когато се стигне до последната обиколка наблюдаваме нещо много повече от смелост и чиста бързина. Тогава ставаме свидетели на една истинска игра между двамата пилоти. Пример е и това състезание-на последната обиколка Вале имаше много голямо предимство при спирането. Една от най-красивите маневри представляваше влизането в последния сектор и двойната крива на последния завой. Тогава Роси се гмурна на спирачките дълбоко от вътрешната страна, но много предвидливия Сете просто промени линията си и изправи машината си много по-бързо за насочване към следващия връх на завоя и просто след това отвори газта, изпързаля задницата и спечели с минимална преднина пред Валентино. Знаете ли...точно състезания като тези ми напомнят красотата на сезон 2003, която просто ми липса. Наистина борбите между Сете и Вале бяха наистина страхотни и искрено се надявам скоро пак да се повторят.

Друг ключов момент от това съперничество бе наводненото трасе в Асен, Холандия. Въпреки че нямаше директна битка между двамата състезатели , трябва да отбележим , че Сете се показа като истински майстор на трудните условия. Знаете ли..това е един етикет, който често се лепва на множество състезатели. Независимо дали говорим за съперничество като това на Карачиола и Дик Сиймън през 30-те години или за кариерата на Сете. Особено след Херез 2004 и победата му пред Биаджи на Сете му бе лепнат този етикет-майстор на дъжда. Жалкото е ,че хората след това имат множество непрофесионални коментари от сорта на «Той не може да печели на сухо..» или дори очаквания винаги някого да бъде на върха при мокра писта. Сещам се как преди години най-успешния пилот в Супербайк Карл Фогарти просто печелеше убедително на мокрите състезания и след поредица инциденти-неговото самочувствие в тази насока бе тотално паднало. Същото се случи и на Сете-особено след тези падания миналата година на Ещорил и Донингтън като лидер!

Но да се върнем на сезон 2003. След победата на Сете в Асен из пресата се писаха един куп неща от сорта на «Той може да побеждава само на мокро..». Е един слънчев неделен следобед в Германия промени всичко. Заксенринг 2003 е в горната част на списъка ми за най-вълнуващи състезания. Това е една надпревара , която просто показва защо някой стават «зависими» от мотоциклетния спорт и какво всъщност значи едно разтърсващо състезание.

В първите обиколки конкуренцията в колоната бе много по силна (както във всеки старт в Гранд При), но и както винаги става-лидерите в последните обиколки бяха най-уверените , тези с най-добро състезателно темпо,настройка и живот на гумите. Но нещото, което ме впечатли този старт бяха наистина тези игрички между умовете на състезателите. Първо трябва да отбележим ,че Сете стопи разлика от около 2,5 секунди до последните турове. След това бе просто директен сблъсък. Тайните в тези ситуации са изненадите , разсъдливостта и склонноста за вземане на точни рискове. 3-4 обиколки преди самият финал се сещам как Валентино и Сете минаха по старт финалната линия като и двамаха връщаха газта значително по-рано. Истината бе ,че Вале искаше Сете да води няколко обиколки за да може да го изучава. Гибернау от своя страна разкри тайните си за подобни ситуации. След финала той много подробно разказа как не е искал Вале да разбере къде точно е бил добър и къде не. Затова и не е показвал потенциала си на определените от него места, за да има изненада на последната обиколка. Битка в точно този етап за мен е най-вълнуващото нещо в надпревара. Вярно-ако си състезател често е много по-добре да изпревариш няколко обиколки преди финала и да натрупаш преднина(често тактиката на Валентино през 2005). Но просто има случай , когато е невъзможно да вземеш необходимата дистанция след изпреварване-тогава просто е най-добре да изчакаш до последната обиколка и да изненадаш съперника си. Точно това бе и всичко около този страхотен ден през 2003 и момента ,когато се стигна до последната обиколка. Всички знаехме ,че тези игрички вече ще трябва да спрат. Вале имаше изразено предимство на едно място-областта на интензивно спускане след много бързия десен, който се взима на 4-та или 5-та скорост. Точно там бяхме видели и мотоциклета на Сете само няколко обиколки преди финала да се пързаля страхотно и диво, но много контролируемо. Та там Роси имаше предимство като имаше страхотна скорост на излизане , а след това просто бе лесно да се впусне във вътрешната страна за следващия предпоследен ляв завой. Всички помислиха ,че това състезание е приключило, защото маневра от вътрешната страна на последния завой е много трудна-особено с някого, като номер 46 пред теб.  Тук дойде и място за една много важна грешка от страна на Роси. Нещо, което го научи да придържа максимална концентрация и точни решения до последните метри преди самия финал. На Заксенринг той смяташе ,че Сете ще се гмурне от вътрешната страна като пое много защитна траектория. Придвижи се изключително във вътрешността на завоя. Резултата от това? Ужасна позиция са ускорение. Както каза той и на пресконференцията- с тази линия просто е невъзможно да отвориш газта. Сете от своя страна напълно промени състезателната си траектория. Докато Вале се гмурна във вътрешността на влизане, Сете отиде много отвън и след това почти загуби предницата, когато подви мотора към върха на завоя и просто отвори газта много по-рано с много повече сцепление и скорост на излизане и това му спечели състезанието. За мен това остава и най-великата победа на Сете Гибернау-просто всяко едно движение в тази последна обиколка бе изпълнено с красота. Освен това той затвори устата на всички критици, които не спираха да повтарят как може да печели само на мокра писта...

А Валентино-това бе първото състезание, където Вале като усмихнат, засмян образ просто не съществуваше. Той бе тотално ядосан , зашото това бе чисто негова грешка, след като имаше всички шансове да бъде победител . Още на пресконференцията каза, че не е трябвало да използва тази вътрешна линия, а нормалната. Но италианеца се научи по трудния начин на едно златно правило на последната обиколка-не давай нито един шанс на твоя противник.
Разбира се Доктора се научи от грешките си още на следващото състезание на Брно-но страхотната надпревара там е една съвсем друга дълга история. Благодаря Ви ,че прочетохте този материал!

Жельо Василев
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree