×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Formula 1 – The great design race

03 Април 2007
Благодарение на клуба на британските пилоти в Хелзинки преди време пристигна една уникална изложба наречена Formula 1 – The great design race

Мислех си, че ще запомня Хелзинки главно с изящната архитектура на високите сгради около главните улици, чара на огромната катедрала, уникален представител на неокласицизма или пък с особеностите на хората , с които се срещнах там

Истината е ,че някъде там между тези спомени ще има някои малко по-различни и специални. Благодарение на клуба на британските пилоти в Хелзинки преди време пристигна една уникална изложба наречена Formula 1 – The great design race (”Формула 1- великото състезание за дизайн” би бил най-грубият превод на български). Тя дойде директно от Лондон и целта и е да запознае граждани на различни части от Европа с развитието на техниката във Формула 1, представяйки най-доброто от много поколения автомобили.

С подобни мисли навлизам в сградата на Design Museo в Хелзинки. Разглеждам първия етаж..странно- има изложени различни костюми, украшения, но нищо свързано с моторните спортове.
След кратка справка разбирам , че всъщност изложението, което търся, се помещава на втория етаж и се запътвам към стълбите. Вече разбирам ,че съм на правилното място...Още на междустълбищното пространство е поставен монитор, които показва архивни кадри на Хуан Мануел Фанджо в легендарното Мазерати 250 F.

Заглеждам се в тях и след това продължавам нагоре. Там стои една прекрасна гледка...Шампионското Рено с шаси R25 стои пред мен в пълния си блясък. Организаторите много предвидливо са вдигнали голяма част от обтекателите , за да може посетителя да се наслади напълно на техническите детайли. Гледайки шасито от изключително близко аз си припомням колко надеждна и бърза кола беше това. Възползвам се да видя отблизко повечето важни технически детайли. Носът бе изнесен малко по-нагоре от обикновено , заради концепцията с V образен кил. За съжалание не мога да погледна и ротационните амортисьори отпред , защото носът не е премахнат. Но това пък все пак изгражда красивите линии на феноменалните машини от Формула 1. Поглеждам и към предното крило. То е много нова версия допълнителните елементи върху основната част на крилото. Това не ме изненадва- аеро пакета, който е пред очите ми е доста нов , а пък си и припомням , че няма една и съща кола от Ф1 на две различни писти. Прави ми впечатление и , че болида не е оставен в цветовете на Мувистар, които се отеглиха след края на миналия сезон, а се радва на същата цветова схема, която я има и на колите на Хейки и Физико тази година.

Изключителен интерес за мен представлява задната част на автомобила. Капакът на двигателя е напълно повдигнат и се открива прекрасен изглед към сърцето на този прекрасен автомобил. Мисля си ,че това биха се получили страхотни снимки, но след 1-вия ми опит една дама от музея ми прави забележка и ми припомня, че снимането е забранено. Вътрешно съм леко разочарован но все пак в обкражението на такива състезателни автомобили-как може човек да не се чувства страхотно?

Хвърлям още един задолбочен поглед над задната част. Много добре се вижда феноменалния V10 агрегат и скоростната кутия зад него. Над нея са разположени много интересните 3 хоризонтални амортисьора. Поглеждам и към дифузьора и си припомням невероятните прилепящи сили на автомобил от този клас.
След като съм разгледал достатъчно обстойно Реното продължавам направо и след това поглеждам в ляво. Изключително приятна изненада...Веднага познавам Уилямс FW 14 B- колата ,с която Менсъл успя да доминира през 1992. Кола , която вдигна летвата на изключително високо равнище. Технологията „натъпкана” в тази кола е невероятна- тракшън, системи за контролиране на височината, автоматична скоростна кутия, активно окачване...

Поглеждам и в кокпита. Изклежда изключително просторно сравнявайки го с този на Рено от последните години. Мислено се сещам към битките от началото на 90-те с тези коли и се чувствам страхотно ,че сега мога да ги разгледам обстойно.
Продължавам наляво и пред мен се озовава един изключителен автомобил- Брабам BT 20 от 1966 година- още една шампионска кола, донесла титлата на Джак Брабам. Много внимателно разглеждам окачването, гумите, шасито и липсата на понятия като сила на прилепяне например. Мисля си за героите управлявали подобни автомобили със скорости от около 280-300 км/ ч по страшните трасета като старата Спа например. Потръпвам и като си представя феноменалните битки на Монца например.

Мисля си и за трудностите и умението да управляваш подобна машина на трасе като това на старото Нордшлайфе например, където има неравности, които могат да накарат очите ти да кървят...
Разглеждам стената до автомобилите. Забелязвам , че са поставени плакати и информация за всеки един сезон на Ф1 от 1950 година до сега. Приятен факт, който допълнително те кара да се потопиш в атмосферата.

Продължавам да разглеждам залата и в ляво забелязвам един уникален автомобил. Първия от една нова епоха, която все още е в сила в Гранд При. А именно- един от първите Купър с двигател със средноразположен двигател. Няма как в съзнанието си да не се върна към архивните кадри от 1958 и тази първа феноменална победа на Стърлинг Мос в Аржентина с подобен автомобил. Този пред мен е малко по-различен-става въпрос за версията T 51 от 1959 година. Но все пак е кола шампион. През 1959 шампионата е доминиран от двамата пилоти, каращи именно тази кола- Стърлинг Мос и Джак Брабам. Сещам се и как последния печели титлата през сезон 59-та. Болида на Мос има технически проблеми и отпада от последното състезание, а няколко десетки метра преди финала свършва бензина на Джак и той трябва да бута своя автомобил до шампионската титла- куриоз в Гранд При.
Нагледна представа как изглеждаше Купър Т51 в музея в Хелзинки можете да получите ето тук : http://www.youtube.com/watch?v=6u6OZNQMOgc

Продължавам към следващата зала отляво където е отделено специално място за много специален автомобил- шампионската кола на Андрети от 1978- Лотус 79. Потръпвам като се замисля за значението й. Тя все пак остава пълната истинска кола, която използва технологията „ граунд ефект” и през 1978 е на светлинни години от конкуренцията ( дори при дебюта си на Спа взима пола , а на следващия ден и състезанието).

Това е първия автомобил, който използва на едно много добро равнище приемуществото на оформянето на долната страна на автомобила за да се генерира умопомръчително ниво на сила на натиск. За да увеличат и този ефект и да отделят зоната на ниско налягане под колата , от Лотус монтират и тези специални „престилки” отстрани. Така колата винаги генерира невероятно прилепяне , а въпросните устройства са подвижни и имат необходимия ход нагоре при преминаване през неравности.
Впечатление ми правят и почти легналите радиатори, почти успоредни на пода.

Убеждавам се и ,че Лотусите от края на 70-те години са едни от най-красивите коли на Гранд При изобщо. Комбинацията от златисто и черно изглежда прекрасно. Някак си изглеждат много по-добре от ръбестите форми на Лотус 72 например.
Докато разглеждам автомобилите се чува страхотен звук на двигател от Ф1. Влизам в една малка прожекционна зала , където се прожектират онборд обиколки. Сядам за момент и следват моменти на вдъхновение пред квалификационните обиколки на Аертон Сена на Сузука. Това допълнително потапя посетителя в света на Гранд При. Малко по-късно се и наслаждам на Спа 2000, погледнато от камерата над главата на Мика Хакинен.

Отляво на тази зала се намира и помещение, изпълнено със състезателни костюми на Мика Хакинен, Еди Ървайн, Райконен и Хейки Ковалайнен. Организаторите много предвидливо са поставили в красиви витрини техни каски и купи.
След това се отправям към последната зала на този етаж. Там намирам страхотна изненада. В ъглите са поставени симулатори, където всеки може да се позабавлява и допълнително да се потопи в света на моторните спортове. По-средата на просторното помещение са изложени най-различни детайли от техниката на Гранд При. С голям интерес разглеждам елементи като ауспусни тръби, зъбни колела от скоростна кутия и дискове на съединител.
Като цяло организаторите бяха свършили повече от добра работа. Навсякъде можеше да се намери достатъчно информация за повечето аспекти от дизайна в най – виското ниво на автомобилен спорт.

На излизане се надявам някой път подобна колекция да мине и през България...Отвън поглеждам още веднъж изящната сграда на Музея в Хелзинки и си мисля , че определено експозицията е успяла да покаже най-важното – магията на автомобилния спорт- от 50-те години до сезон 2005.

 

Жельо Василев 

Добавете коментар към статията

Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ също приемате и общите условия на уебсайта. Моля, прочетете и нашата политика за поверителсност и защита на личните данни, приемайки тези условия Вие се съгласявате с обработката на вашите лични данни съгласно законодателството (Общия регламент за защита на данните) и описва какво правим с вашите лични данни, съгласно правното основание, на което го правим, и да предоставим повече информация относно вашите права.
Правила и условия | Политика за лични данни