×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 70

Formula 1 – The great design race

03 Април 2007
Благодарение на клуба на британските пилоти в Хелзинки преди време пристигна една уникална изложба наречена Formula 1 – The great design race

Мислех си, че ще запомня Хелзинки главно с изящната архитектура на високите сгради около главните улици, чара на огромната катедрала, уникален представител на неокласицизма или пък с особеностите на хората , с които се срещнах там

Истината е ,че някъде там между тези спомени ще има някои малко по-различни и специални. Благодарение на клуба на британските пилоти в Хелзинки преди време пристигна една уникална изложба наречена Formula 1 – The great design race (”Формула 1- великото състезание за дизайн” би бил най-грубият превод на български). Тя дойде директно от Лондон и целта и е да запознае граждани на различни части от Европа с развитието на техниката във Формула 1, представяйки най-доброто от много поколения автомобили.

С подобни мисли навлизам в сградата на Design Museo в Хелзинки. Разглеждам първия етаж..странно- има изложени различни костюми, украшения, но нищо свързано с моторните спортове.
След кратка справка разбирам , че всъщност изложението, което търся, се помещава на втория етаж и се запътвам към стълбите. Вече разбирам ,че съм на правилното място...Още на междустълбищното пространство е поставен монитор, които показва архивни кадри на Хуан Мануел Фанджо в легендарното Мазерати 250 F.

Заглеждам се в тях и след това продължавам нагоре. Там стои една прекрасна гледка...Шампионското Рено с шаси R25 стои пред мен в пълния си блясък. Организаторите много предвидливо са вдигнали голяма част от обтекателите , за да може посетителя да се наслади напълно на техническите детайли. Гледайки шасито от изключително близко аз си припомням колко надеждна и бърза кола беше това. Възползвам се да видя отблизко повечето важни технически детайли. Носът бе изнесен малко по-нагоре от обикновено , заради концепцията с V образен кил. За съжалание не мога да погледна и ротационните амортисьори отпред , защото носът не е премахнат. Но това пък все пак изгражда красивите линии на феноменалните машини от Формула 1. Поглеждам и към предното крило. То е много нова версия допълнителните елементи върху основната част на крилото. Това не ме изненадва- аеро пакета, който е пред очите ми е доста нов , а пък си и припомням , че няма една и съща кола от Ф1 на две различни писти. Прави ми впечатление и , че болида не е оставен в цветовете на Мувистар, които се отеглиха след края на миналия сезон, а се радва на същата цветова схема, която я има и на колите на Хейки и Физико тази година.

Изключителен интерес за мен представлява задната част на автомобила. Капакът на двигателя е напълно повдигнат и се открива прекрасен изглед към сърцето на този прекрасен автомобил. Мисля си ,че това биха се получили страхотни снимки, но след 1-вия ми опит една дама от музея ми прави забележка и ми припомня, че снимането е забранено. Вътрешно съм леко разочарован но все пак в обкражението на такива състезателни автомобили-как може човек да не се чувства страхотно?

Хвърлям още един задолбочен поглед над задната част. Много добре се вижда феноменалния V10 агрегат и скоростната кутия зад него. Над нея са разположени много интересните 3 хоризонтални амортисьора. Поглеждам и към дифузьора и си припомням невероятните прилепящи сили на автомобил от този клас.
След като съм разгледал достатъчно обстойно Реното продължавам направо и след това поглеждам в ляво. Изключително приятна изненада...Веднага познавам Уилямс FW 14 B- колата ,с която Менсъл успя да доминира през 1992. Кола , която вдигна летвата на изключително високо равнище. Технологията „натъпкана” в тази кола е невероятна- тракшън, системи за контролиране на височината, автоматична скоростна кутия, активно окачване...

Поглеждам и в кокпита. Изклежда изключително просторно сравнявайки го с този на Рено от последните години. Мислено се сещам към битките от началото на 90-те с тези коли и се чувствам страхотно ,че сега мога да ги разгледам обстойно.
Продължавам наляво и пред мен се озовава един изключителен автомобил- Брабам BT 20 от 1966 година- още една шампионска кола, донесла титлата на Джак Брабам. Много внимателно разглеждам окачването, гумите, шасито и липсата на понятия като сила на прилепяне например. Мисля си за героите управлявали подобни автомобили със скорости от около 280-300 км/ ч по страшните трасета като старата Спа например. Потръпвам и като си представя феноменалните битки на Монца например.

Мисля си и за трудностите и умението да управляваш подобна машина на трасе като това на старото Нордшлайфе например, където има неравности, които могат да накарат очите ти да кървят...
Разглеждам стената до автомобилите. Забелязвам , че са поставени плакати и информация за всеки един сезон на Ф1 от 1950 година до сега. Приятен факт, който допълнително те кара да се потопиш в атмосферата.

Продължавам да разглеждам залата и в ляво забелязвам един уникален автомобил. Първия от една нова епоха, която все още е в сила в Гранд При. А именно- един от първите Купър с двигател със средноразположен двигател. Няма как в съзнанието си да не се върна към архивните кадри от 1958 и тази първа феноменална победа на Стърлинг Мос в Аржентина с подобен автомобил. Този пред мен е малко по-различен-става въпрос за версията T 51 от 1959 година. Но все пак е кола шампион. През 1959 шампионата е доминиран от двамата пилоти, каращи именно тази кола- Стърлинг Мос и Джак Брабам. Сещам се и как последния печели титлата през сезон 59-та. Болида на Мос има технически проблеми и отпада от последното състезание, а няколко десетки метра преди финала свършва бензина на Джак и той трябва да бута своя автомобил до шампионската титла- куриоз в Гранд При.
Нагледна представа как изглеждаше Купър Т51 в музея в Хелзинки можете да получите ето тук : http://www.youtube.com/watch?v=6u6OZNQMOgc

Продължавам към следващата зала отляво където е отделено специално място за много специален автомобил- шампионската кола на Андрети от 1978- Лотус 79. Потръпвам като се замисля за значението й. Тя все пак остава пълната истинска кола, която използва технологията „ граунд ефект” и през 1978 е на светлинни години от конкуренцията ( дори при дебюта си на Спа взима пола , а на следващия ден и състезанието).

Това е първия автомобил, който използва на едно много добро равнище приемуществото на оформянето на долната страна на автомобила за да се генерира умопомръчително ниво на сила на натиск. За да увеличат и този ефект и да отделят зоната на ниско налягане под колата , от Лотус монтират и тези специални „престилки” отстрани. Така колата винаги генерира невероятно прилепяне , а въпросните устройства са подвижни и имат необходимия ход нагоре при преминаване през неравности.
Впечатление ми правят и почти легналите радиатори, почти успоредни на пода.

Убеждавам се и ,че Лотусите от края на 70-те години са едни от най-красивите коли на Гранд При изобщо. Комбинацията от златисто и черно изглежда прекрасно. Някак си изглеждат много по-добре от ръбестите форми на Лотус 72 например.
Докато разглеждам автомобилите се чува страхотен звук на двигател от Ф1. Влизам в една малка прожекционна зала , където се прожектират онборд обиколки. Сядам за момент и следват моменти на вдъхновение пред квалификационните обиколки на Аертон Сена на Сузука. Това допълнително потапя посетителя в света на Гранд При. Малко по-късно се и наслаждам на Спа 2000, погледнато от камерата над главата на Мика Хакинен.

Отляво на тази зала се намира и помещение, изпълнено със състезателни костюми на Мика Хакинен, Еди Ървайн, Райконен и Хейки Ковалайнен. Организаторите много предвидливо са поставили в красиви витрини техни каски и купи.
След това се отправям към последната зала на този етаж. Там намирам страхотна изненада. В ъглите са поставени симулатори, където всеки може да се позабавлява и допълнително да се потопи в света на моторните спортове. По-средата на просторното помещение са изложени най-различни детайли от техниката на Гранд При. С голям интерес разглеждам елементи като ауспусни тръби, зъбни колела от скоростна кутия и дискове на съединител.
Като цяло организаторите бяха свършили повече от добра работа. Навсякъде можеше да се намери достатъчно информация за повечето аспекти от дизайна в най – виското ниво на автомобилен спорт.

На излизане се надявам някой път подобна колекция да мине и през България...Отвън поглеждам още веднъж изящната сграда на Музея в Хелзинки и си мисля , че определено експозицията е успяла да покаже най-важното – магията на автомобилния спорт- от 50-те години до сезон 2005.

 

Жельо Василев 

Добавете коментар към статията

Ние използваме "бисквитки" (Cookies), за да подобрим функционалността на нашия уебсайт. "Бисквитки" които се използват за основната дейност на този сайт вече са генерирани. За повече информация посетете нашата Cookie policy. I accept cookies from this site. Agree