Привет, драги ентусиасти на най-вълнуващата форма на мотоциклетен спорт! Съвсем скоро завърши една изключително специална състезателна седмица на митичния Остров Ман. Всички наричат това събитие меката на шосейните състезания, но тази година всички се радваха на една още по-невероятна атмосфера, защото всъщност станахме свидетели на ТТ номер 100!
Да! Точно така! Вече от цели 100 години състезатели карат на лимита на забележителното трасе( първото ТТ се провежда през 1907 на доста по-различен маршрут от 15,8 мили ) и бива спечелено със средна скорост от около 50 км/ч.
Обаятелно е човек да си представи как оттогава се е променило едновременно всичко и нищо. Разбира се, днес машините са 220 конски сили, максималните скорости надвишават 320 км/ч , бързината в кривите е нарастнала значително, но още е в сила магията на мястото, която можете да откриете независимо дали ще гледате някоя историческа победа на Алък Бенет или пък на Майк Мотора, или Джоуи Дънлоп, а и естествено- Джон Макгинес или покойния Дейв Джефрис. Магията на пилотите, който опират рамото си в каменна стена при 200 км/ч, а само след секунди навлизат и в селото Кърк Майкъл и вдигат 280 км/ч измежду къщите...Средната скорост винаги е била от изключително значение и свидетелства за бързината на машините и пилотите. През годините тя се е покачвала неимоверно..През 50-те години преминават бариерата от 100 мили в час, по-късно 110..120.., а миналата година Джон Макгинес постави нов рекорд от 129,4 м/ч. Това само по-себе си е невероятно, но освен това го доближи много близко до магическото число от 130, което е било блян за състезатели от вече няколко поколения.
Но нека погледнем по-подробно състезателната седмица. Както вече се сещате, най-накрая Джон достигна заветните 130 мили в час средна скорост на това трасе с дължина цели 45 мили(ако трябва да бъдем абсолютно точни неговата средна бързина е 208.5664 км/ч ! ), печелейки двете големи състезания – Супербайк ТТ и клас Старши(Senior). Представянето му бе наистина брилянтно...Просто дори визуално неговата техника е на невероятно равнище и изглежда сякаш е роден за да кара на Острова. Винаги е безкрайно прецизен и умерен с агресивността си относно пързаляне на колелата ( за разлика от много атрактивния Мартин Финигън например). Предполагам това е и „тайната” да постигнеш такава невероятна скорост- трябва винаги да удряш точния връх (ейпекс) на завоя..прецизност до болка. Просто такава е неговата философия на каране и по-умерения мотоциклет на Хонда много спомага за една такава страхотна „симбиоза”. Само се сетете за сезон 2003 например , когато Макгинес бе възседнал Дукати, предната гума на което постоянно търсеше небесата, и съответно последвалите резултати от тогава.
По този начин Джон(който между другото вече има цели 13 победи и е твърдо редом в списъка заедно с величията Джоуи Дънлоп и Майк Мотора) отново демонстрира колко класи е над останалите.Зарадвах се на второто място на Гай Мартин , който миналата година имаше едно от най-ужасните ТТ след като бе показал много потенциал на тренировките. В клас Супербайк се налагаше да сменят електронния блок на мотоциклета точно преди старта, в крайна сметка още на първата обиколка получи някаква повреда в електроника и не успя да завърши и Супербайк и клас Старши.
Тази година обаче тимът бе отърсен от подобни неприятности и Гай успя да се качи на подиума, пред много от изключително опитните състезатели. Самият Мартин каза след финала:
„ Страхотно уважение от мен към Джо за неговите 2 победи!
Казах това и онова по-време на седмицата , но е очевидно , че още не съм готов да победя.”Трети остана младата шампионска надежда за шосейните състезания – Иън Хътчинсън. Отново брилянтно представяне за неопитния състезател, който още миналата година демонстрира своя потенциал и на ТТ, и на Норт Уест 200 , и на Макау.
Всичко това достигна своя връх по време на състезанието в клас Суперсток, когато Иън кара брилянтно, за да осигури своята първа победа на Острова! И то не срещу, кой да е, а самия Джон Макгинес! Двамата между другото са изключително добри приятели, през 2006 обикаляха заедно трасето и обсъждаха състезателните линии. Сигурен съм , че Джон му е издал няколко тайни, който определено са влезли в роля на тазгодишните състезания.
Стилът на Иън е страхотен, но още се развива. Миналата година изглеждаше страшно агресивен на трасето, а тази година много по-контролируем. Ето какво каза той след финала и първата му победа:„Не исках да пробвам прекалено, защото точно тогава грешиш. Знам , че Джон е много добър в секцията в планината, затова просто се концентрирах над линията и смените на предавките. Тази година върху мен имаше повече напрежение, но не мислих затова. Надпреварата протече страхотно и особено внимаваш на 4-тата обиколка...може би тя бе малко прекалено перфектна!!”
акива невероятно емоции имаше на тазгодишното ТТ. Остров Ман винаги ще бъде най-старата и чистокръвна форма на състезания. Но нека да не забравяме и обратната страна на монетата...
Много от опасностите, които дебнат пилотите са напрактика очевидни. Няма количество от бали сено или въздушни стени, които да направят къщи, стълбове, каменни стени или пък дървета безопасни, когато мотор премине покраи тях с 300 км/ч. За разлика от късите писти, тук никой състезател не може да си позволи падане. Но това се случва. Случи се и тази година...3-ма пилоти загинаха след много тежка катастрофа на изключително бързата висока секция в планината. 2-ма още са в болница след тежки контузии...Поклон пред тях и любовта им към това място и този начин на живот!
Автор : Жельо Василев
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
