MotoGP – тайните на скоростта

22 Април 2010

Битката за 15-20км/час или за няколко стотни за обиколка е епична, единт от най важните фактори за победа в надпреварата между конкурентните фирми участващи  в шампионата.

image001 


Наблюдавайки Гранд При на Катар, забелязах масивните разлики в мощността между Хонда, Ямаха и Дукати. Как е възможно, отбори които влагат стотици милиони долари в развитието на своите машини да имат разлика в топ скоростите от 15 до дори 20 км/ч? Кои фактори определят кой ще задмине кой на правата и кой ще спечели?Мото ГП е един прекалено комплексен спорт, за да се даде категоричен отговор. Всичко е винаги въпрос на компромис между стотици променливи. Но въпреки това, един от най-важните фактори е безспорно двигателят.

Всяка година виждаме нови и различни концепции. През сезоните са минавали дву-тактови зверове, готови да изхвърлят всеки пилот от седалката, шест цилиндрови чудати неуспехи, разлики в запалването и какво ли още не. Инженерите и менаджърите винаги са готови да вложат иновативност, месеци, понякога години тестове, за да си осигурят така желаните няколко десети на обиколка.

Началото на този сезон предоставя една голяма изненада за мен. Дукати за първи път от тяхното първо състезание на Япония 2003, не доминират в борбата за чиста мощност, а обратното – даже изостават. Десмо двигателят е претърпял огромно развитие. Преди години италианската компания навлезе в света на Мото ГП с много иновативна концепция. Както знаете, най-интерсното е, че техните клапани не се прибират в седлата си чрез пружини, а чрез сравнително сложна система от валове – системата Десмодромик. Между 2003 и 2008 година те бяха на практика единствените, които я използваха. Резултатите бяха достатъчно красноречиви – преди няколко години Лорис Капироси записа 347.5 км/ч на правата в Каталуня (използвайки и попътен вятър), а Дукати беше безспорно най-мощният мотоциклет.

image003 

Тяхното предимство се засили през сезон 2008, когато правилата се промениха. Преходът към 800 кубикови двигатели доведе един сигурен резултат. Тъй като двигателите бяха по-малко масивни, оборотите се вдигнаха с „лекотата". Нещото, което малки хора успяха да предвидят обаче е,че скокът беше с между 2000 и 2500 оборота. Това са едва максималните стойности, а друг е фактът, че редовно на излизане от завойте се използват режимите между 15 и 18 хиляди. В тази нова ситуация, решението Десмодромик на Дукати беше невероятно ефективно. От Ямаха например открито признаха, че използването на пружина не прави ултра високите невъзможни, но просто те не могат да се използват ефективно. Технически, газоразпределението не е оптимално и коефициентът на полезно действие на агрегата не е на желаното ниво. Това звучи сложно, но всъщност е следствие от простата причина, че буталото се движи толкова бързо, протеците протичат толкова мълниеносно, че пружината не може да затваря клапана достатъчно бързо. Това автоматично значи , че качеството на сместа от въздух и гориво в горивната камера е под желаното ниво.

 image005

 Разлики от сорта на 15-20 км/ч в максималната скорост на правите накара останалите отбори да работят в посока на развитието на пневматично движение на клапаните. Първо от Ямаха отвърнаха на удара, а след това и Хонда.Хонда бяха един от отборите, които трудно се адаптира към новите правила. През последните няколко години са нямали ясна програма за развитие. Пилоти идваха и си заминаваха. Много често Ники Хейдън и Дани Педроса тестваха изцяло нови компоненти в самото състезание, просто защото и на двамата им липсваше прекалено много скорост и се надяваха да имат късмет, да оцелят добра част и да спечелят няколко десети. Това, на практика се случва много рядко.

 

Освен това в стремежа си да търсят добра издръжливост , инженерите от Хонда не достигнаха дори близко до желаната максимална мощност. Резултатът беше ясен – два разочароващи сезона за Хонда.

 

Тази година нещата са различни обаче. Хонда показват своята мощ като компания с невероятен опит. Никога не трябва да забравяме, че 5 цилиндровият им мотор RC 211 V взе 15/16 победи през 2002 и се доказа като един от най-добрите състезателни мотори до края на клас 990!

 

Състезанието в Катар показа, че Хонда този сезон са вдигнали своята мощност до невероятно ниво, а са средно между 5 и 10 км/ч по-бързи в права линия. Освен това – машината видимо се държи добре, не износва гумите прекомерно и има достатъчна управляемост, за да бъде напълно конкурентноспособна в тесните участъци.

image006

Трябва да отбележим, че това са факти едва от първото състезание, а всеки уикенд е възможно силите да се променят. Освен това някой писти просто пасват по-добре на даден мотоциклет, нещо, което трудно се обяснява дори от инженерите.

 

Но какво трябва да гледаме през останалата част на сезона? На първо място максималните скорости ще покажат как останалите отбори ще отговорят на предизвикателствата на Хонда по отношение на мощността. Важно е да отбележим, че това е не винаги необходимо. Странен факт от Катар например – Валентино Роси, който спечели достатъчно убедително, всъщност бе най-бавен от всички пилоти в права линия! Тоест това ни повтаря старото, но невероятно вярно твърдение – използваш максималната мощност максимум 2 пъти на обиколка, докато завиваш около 15 пъти! Това е идея за карането, която допада на определена порода пилоти, тези които карат много чисто и меко, без прекомерни приплъзвания. Такива са Валентино Роси, Хорхе Лоренцо, Кейси Стоунър... Те са изключително адаптивни и могат да бъдат бързи на почти всякакъв мотор.

image008

Доказателство за това е Кейси Стоунър, който преди падането се движеше с невероятно темпо на „новото" Дукати, което не отговаря на предишните години. Истината е,че само Кейси умееше да изтиска скоростта от него, дори Лорис Капироси не успя да се адаптира, а невероятни пилоти като Ники Хейдън и Марко Меландри едва не завършиха своите кариери след като се опитаха да „укротят звяра". За този сезон двигателят е много по управляем и резултатът е налице – Ники Хейдън за първи път от години се върна в борба за челото.

 

И този сезон битката ще продължава на всички нива – психолическо, технологично и за щастие на зрителите – гума до гума при 300 км/ч. Но това е чарът на най-високото ниво на мотоциклетизъм.

 

Жельо Василев , Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар към статията

Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ също приемате и общите условия на уебсайта. Моля, прочетете и нашата политика за поверителсност и защита на личните данни, приемайки тези условия Вие се съгласявате с обработката на вашите лични данни съгласно законодателството (Общия регламент за защита на данните) и описва какво правим с вашите лични данни, съгласно правното основание, на което го правим, и да предоставим повече информация относно вашите права.
Правила и условия | Политика за лични данни